Падна (снимки)

Паметникът „1300 години България“ вече е в историята. Двадесет и пет дни след началото на демонтажа от монумента остана само куп натрошен бетон и изкривена арматура. Тази грамада, сюблимирала чувствата на софиянци в крилати имена, бе намразена не толкова по политически, колкото по естетически съображения. Изоставена от всички, тя започна да се разпада почти веднага след появата си и не се намери никой, който да направи нещо за оцеляването й. И днес радостта от нейния край за мнозина бе искрена, искрена бе и тъгата на други – дори без да са поклонници на людмилието.

Паметникът, вдигнат уж в прослава на българската история, не можа да заблуди никого, защото всъщност бе апотеоз на социалистическото минало, настояще и бъдеще. Забодено на най-лично място в софийския пейзаж, творението бе родено от фантазията на своя автор Валентин Старчев – архиви от онова време сочат, че т.нар. архитектурно-художествен синтез следва буквално идеите на една червена принцеса.

36 години след приземяването й в центъра на София, днес Седмокрилата социалистическа фантазия си отиде и физически. Но тя отдавна се бе разделила и с водещата си пропагандна роля. А друг художествен образ тя никога не е имала.