Пълен Шенген в София с „Фантомът на операта“

Каква ирония – в залата, построена за конгресите на комунистите, влезе Бродуей! Пищната постановка „Фантомът на операта“ ни свърза със света по най-естествения начин – чрез емоция.

Присъствала съм на мюзикъл в лондонския артистичен квартал „Уест Енд“, на друг спектакъл, който също дълги години шества по сцените – „Омагьосана“. Мислех, че трябва отново да отида там, за да усетя въодушевлението от красивата музика, съчетана с увлекателен сюжет и изключителна сценография. Но снощи, в Зала 1 на НДК, разбрах, че не е нужно, че София е в Европа, че е част от света, че може да се докоснем до голямото изкуство, без да пресичаме граници.

Някога се присмивахме на себе си, смятахме, че големите артисти идват да гостуват в България само в залеза си, когато публиката в техния свят ги е позабравила. Радвахме се като деца на първите концерти на „Дийп Пърпъл“ и „Металика“ у нас, те останаха в паметта ни като исторически събития.

„Фантомът на операта“, оригиналният бродуейски спектакъл, който гостува с повече от 10 представления в София, също има историческо значение – той изтри идеята, че световното изкуство влиза в България по изключение. След този спектакъл всички следващи ще бъдат нещо естествено.

И това е най-голямата заслуга на организаторите от „БГ Саунд Стейдж“ – не само сложната организация по пренасянето на декорите, костюмите и стотиците хора от екипа. Смелостта първи да „внесеш“ у нас нещо невиждано, да рискуваш – защото си е риск – да предизвикаш несвикналата на подобна пищност и мащаб публика, всичко това е изключително ценно.

Снимка: „БГ Саунд Стейдж“

Няма да ви разказвам колко беше красиво – това вече е описано от хилядите хора, присъствали на спектакъла, който се играе у нас в 14 представления от 11 до 21 април. Няма да се опитвам да цитирам зашеметяващите числа, с които медиите описаха декорите, нито полилея, който присъстваше като самостоятелен герой – смален в помпозната зала за конгреси, но огромен като символ.

Ще се опитам да разкажа какво усетих за тези три часа, в които целият ми свят беше „Фантома“. Първо беше тръпката, вълнението, споделено със стотиците хора, стекли се 45 минути преди спектакъла пред НДК, за да удължат изживяването. Въпреки студената априлска вечер, множеството пред НДК (който наистина беше дворец точно в този момент) изглеждаше стоплено от очакването. Хората идваха като на празник. Всякакви хора – млади, стари, богати, бедни, сериозни, усмихнати. Не обичайният софийски снобски елит, който демонстрира „извисеност“. Бродуей в София беше за всички.

После дойде шокът от препълнената Зала 1. И друг път е била толкова пълна, но никога толкова тиха. Хората сядаха по местата си като в храм. Без шумни разговори, без провиквания, дори без оня натрапчив шепот, съпровождащ всяка уж укротена тълпа. Всички зрители в залата бяхме свързани в едно цяло – от „Фантома“, от сцената на Парижката опера, пренесена във всеядната Зала 1. Дори всички телефони бяха изключени, а това наистина го виждам за пръв път на представление в София.

А след това… След това завесата се вдигна и всичко наоколо изчезна. Имаше само светлини, прекрасна музика, изключителни гласове и невероятно актьорско майсторство.

Когато мислех за спектакъла след това, осъзнах колко сложно изкуство е мюзикълът. Трябва да умееш да пееш като за опера, да играеш като за театър и да танцуваш като за балет. Изключително много талант беше концентриран на тази сцена. И всичко течеше в пълен, абсолютен, професионален синхрон. На българска сцена, с помощта на техническия екип на НДК. Този спектакъл, създаден там, където професионализмът е свещен, ни показа, че всъщност и ние можем, че проблемът не е в уменията на българските професионалисти. Просто сме малко по-хаотични, когато трябва да се координираме сами. Но ще се научим. Още няколко подобни предизвикателства, и е напълно възможно български спектакъл от подобен ранг да шества на световните сцени. Трябва ни само вяра в нас самите.

Снощи, в Зала 1 на НДК, тази вяра витаеше във въздуха. И забелязах на крайчеца на съзнанието си, че нямаше дистанция „наши – чужди“ в общото настроение на публиката. Изкуството наистина изтри границите, дори езиковите. Фантомът на отчуждението беше победен.

Снимка: „БГ Саунд Стейдж“