Пълна карта на праисторическите селища на Британските острови

Серия въздушни и спътникови снимки на 4 147 обекта, представлявали първата селищна мрежа във Великобритания и Ирландия, са осъществили британски изследователи. Следите от някогашен човешки живот по стратегически разположени самотни хълмове често са видими само от птичи поглед.

Екип от Единбургския, Оксфордския и Коркския университет завършва работата си след пет години, прекарани в подробно картографиране на най-старите следи от сложна материална култура на Британските острови, отбелязва Би Би Си. Най-големият брой праисторически укрепления по върховете на хълмове се намират в днешна Шотландия, като близо 40% от общия брой са концентрирани по съвременната граница на Шотландия и Англия.

Информацията за всички някога укрепени хълмове е събрана и става публично и безплатно достъпна през уебсайт, поддържан от включилите се в проекта университети.

„Чувстваш се напълно въвлечен в историческата материя, когато се озовеш на брулен от ветровете връх с драматична гледка към равнините”, споделя проф. Иън Ролстън от Единбургския университет.

Информацията за няколко хиляди укрепени селища сега ще стане достъпна за специалисти и за любители на историята на Британските острови.

Според проф. Гари Лок от Оксфордския университет онлайн базата данни е важна включително и за по-малки изследователски центрове и любителски групи, които се интересуват от местна история:

„Надяваме се, че данните ще насърчат много хора да посетят невероятните хълмови укрепления, за които досега може и да не са подозирали, че се намират на близко разстояние от тях”.

В областта Нортъмбърленд, Северна Англия, се намира впечатляващият брой от 271 някога населени и укрепени хълма, докато в районите Мейо и Корк, Ирландия, има по 70 такива места. В Поуис, Южен Уелс, укрепленията са били 147.

Хълмовите укрепления са създавани най-вече в края на Бронзовата и в началото на Желязната епоха – приблизително между 1000 и 600 г. пр. Хр. за Британските острови. Най-дълго обитаваните са функционирали непрекъснато до около 700 г. сл. Хр., преживявайки целия период на келтска и римска Британия, както и ранния англосаксонски период в началото на Средните векове. Някои от местата са имали само религиозно предназначение.