Пълна победа на болшевизма във Фейсбук

Загубена кауза ли е критичното мислене?

Социалните мрежи свършиха успешно работата на Маркс, Ленин, Мао и всички други адепти на уравниловката. Във Фейсбук всички сме равни, мненията са равнопоставени, за информацията няма сито. Ако някой заяви, че друг говори глупости, бива посъветван просто да не чете. Ако някой поиска забрана на фалшивите новини и езика на невежата омраза, бива обвиняван в налагане на цензура.

Преди дни масово в социалните мрежи се надигна глас срещу Зорница Гюцова, която призовава към насилие над жени. Много хора решиха, че забраната на профилите ù е цензуриране. Каналът на Явор Дачков в Ютюб бе спрян заради „спам, подвеждане и измама“. В очите на мнозина това го превръща в герой. Хиляди наивници раздават личните си данни на онлайн мошеници с надежда да получат някаква облага, но се противопоставят на влизането ни в Еврозоната, защото ще бъдат „измамени“.

Хората някак решиха, че свободата на словото им дава право да говорят, слушат и приемат безрезервно всяка измислица, манипулативна лъжа или неграмотност. Критичното мислене е в нокаут, повалено на тепиха от безкритичната логорея и почти религиозната убеденост в изблиците на глупост, особено ако са емоционално подплатени.

Дори не говоря за идеология и политически убеждения. Все по-често и все по-масово хората се поддават на генерирани с изкуствен интелект изображения или твърдения. Възхищават се на „творби на самодейното изкуство“, които очевидно са рисувани с двоичен код. Възмущават се на подправени „репортажи“, които очевидно са „снимани“ с помощта на програмиране, а не на камера. Съпричастни са със страданието на генерирани изкуствено „страдащи“ деца, докато в същия момент демонстрират абсолютно безразличие и дори презрение към децата на бежанците например.

В същата плоскост са и нашумелите капани във Фейсбук, които карат наивни потребители да кликнат спонтанно и да се окажат лишени от профил, с откраднати лични данни и източени банкови сметки. Поведението на този тип хора онлайн не се различава особено от поведението на онези, които хвърлят пачки през балкона на телефонните измамници.

Липсата на критично мислене лишава човека от реалност. Лишен от логика и истинност, отровен от неверни факти и манипулации, той неусетно губи идентичност, макар да вярва, че всъщност точно така се самоутвърждава. Илюзията, че „знае“, че вярва в нещо „различно“, дори му придава допълнително самочувствие, той е „допуснат“ до скритите знания, „избран“ е. А науката е за глупаци, за лузъри със „стандартно мислене“. Така Земята е плоска само за „прозрелите истината“, 5G и ваксините не убиват само „добре осведомените“ посредством видеоклипове. Те виждат рептилите с корони и напълно са разкрили педофилските наклонности на елита, защото четат, четат, четат… Те смятат еврото за нещо ужасно, което ще пробие дупка в празните им джобове и те ще станат още по-празни. Те нямат идентичност, ако нямат левове. Само левът ги прави българи (и хора) и, когато им го вземат, няма да знаят кои са.

Тези хора използват емоциите си вместо разума и вярват, че това ги прави по-добри, по-осъзнати и дори по-съмняващи се от другите, които мислят критично. Те не правят разлика между отхвърлянето на науката и аналитичното ù осмисляне. Точно както не правят разлика между вяра и религия, между критика и омраза,  между убеждения и предразсъдъци, между ценности и скрупули.

Фаст фудът на фалшивата информация стана основна емоционална храна в социалните мрежи. И като истинския фаст фуд тя е силно преработена и изкуствена. Казват, че заради консервантите в храните, телата все по-трудно се разлагат след смъртта. Какво ли става с душите на хората, които изпитват емоция, предизвикана от несъществуващи, изкуствено създадени факти?