Паметен концерт с 10 минути аплауз, от който не последва бис

Изключителен концерт със знаменит цигулар постави началото на 90-ия сезон на Софийската филхармония на 27 септември в столичната зала „България“. Виртуозът Вадим Репин бе аплодиран шумно в продължение на десет минути след Първия цигулков концерт на Шостакович – но неслучайно не излезе за бис поради огромното психическо и чисто физическо натоварване, което изисква изпълнението на творбата.

Мили спомени и вълнение предизвика новината за гостуването на Репин в София. През 1984 година, едва 13-годишен, той дебютира на сцената на зала „България”. Затова днес, въпреки наситения си с ангажименти календар, който включва турнета с Лондонския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър NHK в Токио, „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, зала „Плейел“ в Париж, „Концертгебау“ в Амстердам, „Ройъл Албърт Хол“ и др., Репин прие поканата да свири в откриващия концерт на този толкова специален сезон на Софийската филхармония.

Руският виртуоз хвърли ръкавица на колегите си със сложния Първи цигулков концерт на Шостакович в ла минор – избор, подкрепен от диригента Найден Тодоров. Композиран в условията на тежка цензура непосредствено след Втората световна война 1947-48 година, Първият цигулков концерт на Шостакович покрива „собствените художествени стандарти” на композитора, редактиран е многократно от него и от Ойстрах и е изпълнен за първи път едва през октомври 1955 година, след смъртта на Сталин.

Само с две репетиции, бе видно, че диригент, солист и оркестър са намерили общ език, който направи възможно постигането на вглъбена интерпретация на творбата, предизвикателна за музикантите и екстремна за непривикналото ухо на част от публиката. Идеите на виртуозния цигулар, изучавал с години произведението в най-тънки детайли и като диригент, са допаднали на неговите колеги. Излизането на оркестъра от акомпаниращата роля създаде единна жива звукова материя, наситена с различни емоции и идеи, които грабнаха вниманието на слушателите със силата на внушението и въздействието. Балансът между соловата партия и оркестъра в техническо отношение бе успешно реализиран, а цялостното изграждане на произведението показа задълбочено вникване в партитурата, посветена от Шостакович на Давид Ойстрах, пронизана от гротескни моменти и предизвикателства от всякакъв характер не само за солиста, но и за отделните оркестрови групи – технически, ритмични, темброви, динамични, интерпретационни.

Четирите части на концерта го отдалечават от традиционното разбиране за жанра и го доближават до симфоничния цикъл, но наред с това на соло цигулката е поверена главната роля, която движи драматургията през цялото произведение. Още в първата част „Нюктюрно” – мрачна и сериозна по характер, публиката бе впечатлена от неподражаемото звукоизвличане на Репин и неговата специфична кантиленна фраза на фона на дискретно присъствие на оркестъра, подкрепящо философската вглъбеност на соловата партия, извисяваща се нагоре във високия регистър в края на частта.

Публиката в зала „България“ бе впечатлена от неподражаемото звукоизвличане на Вадим Репин. Снимка: Василка Балевска/Софийска Филхармония

Рязка промяна на настроението във втората част „Скерцо“ – разкривен, необуздан, зловещ, дори истеричен на моменти танц, се вряза в съзнанието на слушателите. Виртуозността на солиста бе впечатляваща с лекотата при изпълнението скоковете през струна, октавите и пасажите в двоен гриф във високия регистър, следващи разкривените линии на мелодията.

Третата част „Пасакалия“ – в уравновесено настроение в началото, повлияна от духа на Бах, постепенно се насити с експресия и настойчивост в изпълнението на речитативни интонации в солото на цигулката. Репин показа огромна концентрация и контрол на емоцията, подкрепени от оркестъра, внимателно овладян от диригента в необходимия баланс.

Пространната, сложна каденца на цигулковата партия преди последната част, която започва без прекъсване – финалната „Бурлеска“, бе въздействаща с изразеното настроението на болка и копнеж. Музиката обединява интонации от първите три части на концерта и с постоянното забързване на темпото изисква огромни физически усилия от страна на солиста, както и в последната част, написана в стремително темпо. Въпреки оптимистичното настроение, в нея се прокрадват истерични нотки, а музиката оставя без дъх и музикантите, и публиката.

Дори без да се пренебрегва наличието на солист от световна класа, какъвто е Вадим Репин, не е възможно да се изсвири това произведение без оркестърът да е преминал над определено високо ниво на професионализъм, какъвто в случая показа Софийска филхармония.

Вадим Репин получи снимка от дебюта си в зала „България“ през 1984 г. Снимка: Василка Балевска/Софийска Филхармония

Популярната симфония „Из Новия свят” на Дворжак, представена пълнокръвно и с широк славянски размах от оркестър и диригент във втората част на концерта, бе не по-малко ярко изживяване за публиката от изпълнението на руския цигулар в първата част на концерта. По различен начин прозвучаха познатите мотиви – лирични мелодии с леко отклонение от темпото и специфичен „чешки” привкус – вероятно и заради оригиналната чешка партитура, ползвана от Тодоров за този път.

След овладяната първа част, вдъхновено и с внимание към детайла прозвуча втората част на симфонията – с красиви изразителни сола и балансирани изграждания в целия оркестър в осмислен динамичен диапазон. Така бе оставено пространство за изява на енергията в музиката в трета и четвърта част. Именно енергията – все по-овладяна и направлявана, е едно от силните качества на диригента Найден Тодоров. Обем, мащабност, многоспектърен дълбок и темброво богат звук, показа оркестърът в симфонията на Дворжак – творба, в която отново и отново могат да бъдат откривани нови аспекти на интерпретацията и изкушаващи музиканта идеи.

Диригентът и директор на Софийската филхармония Найден Тодоров има амбицията да върне международния авторитет на оркестъра. Снимка: Василка Балевска/Софийска Филхармония

С концерта на 27 септември, за всеобщо удовлетворение, Софийската филхармония заяви ниво на израстване, резултат от по-мотивираната работа през изминалия сезон. Безспорно умелата програмация в последите години и възможността да гостуват големи имена – солисти и диригенти в зала „България“, разпалват творческия ентусиазъм у оркестрантите и вече не се долавя скучната рутина в процеса на музициране. Сериозен тласък дава и осъзнаването на отговорността да си част от богата музикална история и от настоящия състав на първия национален оркестър, представящ страната ни извън граница, както и амбицията на Найден Тодоров да върне международния авторитет на Филхармонията с гостувания в чужбина на престижни сцени. Това са задачи, чието осъзнаване и постигане предвещава успешен, надяваме се дори бляскав 90-и юбилеен сезон на оркестъра.

Обем, мащабност, многоспектърен дълбок и темброво богат звук показа оркестърът в изпълнението на симфонията „Из Новия свят“ на Антонин Дворжак. Снимка: Василка Балевска/Софийска Филхармония