Паметник на Прехода на мястото на Мавзолея?

Преходът е може би най-енигматичния възел, омотал ни в последните 26 години. Всяка година около Десети ноември, началото на Освобождението от комунистическия режим, ни връхлита като приливна вълна въпросът: „Приключи ли най-сетне?“ След броени дни ще заговорим отново за финала на този етап от осъзнаването ни като свободни единици. Разговорът ще повдигне Спартак Дерменджиев, създал Паметник на Прехода.

Монументът е виртуален – в духа на последните проекти на скулптора. Въпреки че съществува само в интернет, паметникът ще има официално откриване – на самия 10 ноември. Идеята на автора е в монументални размери – височината на паметника е между 4 и 5 метра, ширината е около 15 метра. Представлява две разгърнати платна от метал, в които са изрязани силуети на хора, запътили се в колона нанякъде. Приличат на безплътни духове, понесли се безцелно към бъдещето. Изглежда като че ли слизат, но де факто слизане няма, това е илюзия, твърди Дерменджиев.

„Дали обаче подзъснателно не съм искал да изразя точно това – че обществото днес слиза надолу, може и така да е. Хората са се запътили нанякъде, а Преходът е безкраен“, коментира скулпторът.

На това място преди 16 години стоеше Мавзолеят на Георги Димитров, строен като за вечни времена. „Покоят“ му трая до началото на промените, когато мумията бе кремирана, а през 1999 г. бе взривена и сградата. Мавзолеят продължава все пак да присъства и в настоящето – той е като Черна дупка в спомените ни. А същинският Дом на покойника – бункерът на Вожда под земята – предстои да бъде превърнат в галерия.

Разчистен от тротила на Бакърджиев, сега е ред на сенките на Дерменджиев. Разбира се, повече от вероятно е и тази скулптура да последва съдбата на останалите, които авторът представи във Фейсбук. Но кой знае – може би ще се намерят визионери, които дадат живот на новата му творба и извън интернет. А Преходът може би ще приключи тогава, когато му вдигнем паметник.