Паметникът на Апостола – епопея на забравящите

Вместо за 20 дни, паметникът на Васил Левски близо до лобното му място е строен 16 години

Роднините на Васил Левски на откриването на паметника му на 22 октомври 1895 г. в София - Паметникът на Апостола – епопея на забравящите

Роднините на Васил Левски на откриването на паметника му на 22 октомври 1895 г. в София

Паметникът на Левски е трябвало да бъде първият в следосвобожденска България. Решението за издигането му е още от лятото на 1878 г. Кмет на София тогава е Димитър Хаджикоцев. Именно при неговото управление е издадено Окръжно № 170 от 6 август 1878 г. до градските съвети в Софийска губерния за набиране на средства:

„Най-деятелний и самоутвержденний патрiот, неуморим поборник за политическото възрожденiе на Българiя священнодиакон Игнатия Львский Ви е известен, както той сам, така и неговите славни подвизи. Един път за всякога той е вече успял да съгради великолепен памятник в нашите сърдца и души; но за памят на потомството и слава нему тук, в България, ся предприе да ся въздигне памятник на край градът, до Орханийското шосе, тъкмо на това място, гдето он славно биде на въже повесен. Там на това и също място ще ся пренесе от гробищата и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский“.

По-късно идва Окръжно № 93 от 15 февруари 1879 г. с идентичен текст, но след думата „повесен“ тук следва:

„…И гдето ще се пренесат от гробищата както костите на Левски, така и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский“.

Така започва сагата по издигането на този паметник, който и до днес е не просто географски, но и исторически ориентир в столицата ни.

С общински пари начинанието тръгва. Граф Пьотр Алабин харесва идеята за паметник близо до бесилото и предлага да се построи за 20 дни. За да се спестят средства, проектът е възложен на главния архитект на столицата по това време Адолф Вацлав Колар, чех. По проекта на Колар върхът на паметника трябвало да бъде кръст върху полумесец като символ за победата на християнството над Османската империя. Но Турция все още имала възможности да влияе и под дипломатически натиск паметникът завършва с пресечена пирамида. Друго тълкувание на този факт се крие в предположенията, че Левски е членувал в масонска ложа и неговите братя са поискали символът на пресечената пирамида да бележи мястото на неговата смърт.

Изграждането на паметника започва през 1878 г. Трае много повече от 20 дни. На следващата година отделените от общината средства приключват. Тогава софийските общинари търсят помощ. На 15 февруари 1879 г. Столична община изпраща писмо до общините в цялата страна с „покорна молба за събиране на пари за това народно дело“. На горещия призив се отзовават дванадесет селища, но събраната сума е незначителна – 1637 лева от 12 общини. Строежът започва отново и отново спира.

С времето градежът започва да се руши и, според Константин Иречек, представлява „груба каменна основа, без живопис”. Захарий Стоянов добавя, че под купчината камъни „почива скромно славата на България”. Константин Величков пише гневни стихове:

Colibri april 2017

„Защо минувате с презрение?
Защо отвръщате глава?
На нашто самоунищожение
е грозен паметник това”.

През 1884 г. се създава специална комисия, която подновява работата по паметника. Решено е да бъде преместен на 10-15 метра от мястото, където е започнат през 1878 г., тъй като според новия градоустройствен план там се образувало голямо кръстовище, което разкривало прекрасна гледка към всички страни. Арх. Колар предлага площадът около паметника да стане кръгъл и да се разшири в диаметър 70 метра. Освен това той преработва проекта, като увеличава височината на паметника с два метра, за да изглежда по-внушителен. Има голямо желание над постамента да се издигне статуя на Васил Левски в цял ръст. Пресметнато е, че за тази цел трябват нови 150 000 лв., така че това е оставено на „бъдещите патриотични поколения”.

Сключва се договор с италианския скулптор Абрамо Перукели да изработи паметника.

Междувременно общината издава Постановление № 5 от 28 юли 1885 г. с предложение от основателя на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, „че е много хубаво и своевременно да се извадят по подобающия начин священните останки на знаменития покойник от гроба и да ся поставят тържествено в основите на строющия ся за него памятник“; „софийските граждане Димитрий Н. Коцов и Георгий Атанасов знаяли мястото, гдето се намира гробът, който съдържа священния прах на храбрий наш борец Левский, защото те съприсъствували на погребението му“; „Но тъй като там гдето е тоя гроб, има и други гробища, а пък положително не ся знае кой именно е той, а се знае от споменатите само местността, гдето се намира, то за това ще требва да се откопаят неколко гробове, и за да може да се намерят костите на починалия герой, които се познавали по следующите знакове:

1. Костьта на главата на Левский зад десното ухо е разрушена от куршум, който го е пробил във време на нещастното негово хващание от турските власти;

2. На горната челюст отстрана има един преден зъб наполовин счупен.“

Предложението е прието единодушно и е решено „да се похарчи нуждната сума по испълнението“ му.

Не е ясно дали това предложение е изпълнено, това завинаги остава недокументирано. През 1938 – 1941 г. се правят разкопки под паметника, за да се търсят костите на Апостола, но завършват без резултат.

Междувременно изникват нови финансови проблеми. Едва през 1891 г. Перукели привършва възложената му работа. По предложение на тогавашния кмет Иван Грозев на четирите страни на корниза скулпторът извайва 16 змии и 8 волски глави – символи на древния български циклов календар. Готов е и барелефът, изработен от виенския скулптор Рудолф фон Вейр. Паметникът е сива гранитна колона, висока 13 м. Италианецът Абрамо Перукели работи по основната част на колоната, а чехът Франтишек Новак е изработил скулптурните части. Пристигат и синджирите и канделабрите, дело на виенски майстори. Завършването на паметника е заслуга и на Димитър Петков, който от 1888 г. е кмет на София.

В крайна сметка издигането на монумента трае 16 години и поглъща 70 000 златни лева.

Датата за официалното откриване на монумента е 22 октомври 1895 г. Тържествата по откриването на паметника започват с представянето на пиесата „Хъшове” от Иван Вазов, поставена от трупата на „Сълза и смях“ в „Славянска беседа”. В съборната църква „Св. Крал” (днес „Св. Неделя”) е отслужена панихида за Апостола. Многохилядно множество, начело с военна музика, роднини на Васил Левски, министри, депутати, поборници, граждани и учащи, тръгва от Съборния площад по бул. „Дондуков” и стига до лобното място на Васил Левски. Княз Фердинанд произнася кратка реч и открива паметника. За живота и делото на Левски говори Стоян Заимов. Паметникът е осветен и отрупан с много цветя и над сто венеца.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg