Паметникът пред НДК е недосегаем, защото е художествено произведение

След като изказах на различни места мнение по повод многообговаряната тема – демонтирането на паметника „1300 години България“ и възстановяването на разрушените мемориални плочи на Първи и Шести полк, ще се опитам да обобщя и изразя всичко дотук в едно писание.

Според мен тази дискусия, дебат, спор… е безнадеждно закъсняла! Такъв тип проблематика изкача от време на време, журналистите се впиват с радост, защото са надушили миризма на мърша – нещо ще се руши, някой страда, карат се “интелектуалци” и артисти (означава художници, а не актьори, както незнайно защо е прието тук)…, изобщо сладостната миризма на типичния български скандалец, който ще отшуми бързо, затиснат от следващия. Социалните мрежи преливат от коментари на многобройни естети и разбирачи от всичко, които иначе в личния си живот не могат да съчетаят сносно подходящи чорапи и обувки. Ако надникнем по домовете на всичките тези рзабирачи, които със злост и категоричност дават мненията си, без капчица съмнение относно подготовката и компетентността си, ще се насладим на интересни гледки… със сигурност! Няма да видите и чуете тези борци срещу “грозното” да се опълчат срещу битовите им придобивки и навици, които са създали една трагично-отвратителна визуална среда… Няма да ги чуете да критикуват надупчените с климатици, кръпки изолация, антени, кабели, реклами и какво ли не градски фасади, зад които живеят… Няма да прочетете никъде анатемосващи текстове против гората от тъпанарски билбордове (“паметници” на простотия и безвкусица), която е задръстила страната ни… Няма да видите и чуете критики, мнения, коментари в такова количество по повод трагичното състояние на българската архитектура, разрухата и бездарието, което я характеризира… Тук-там някое гласче ще се надигне срещу общинските безобразия, далавери и “усвоявания на средства”, които доведоха градовете ни до потресаващо ориенталско-просташки вид, отдалечени от каквато и да е цивилизационна норма. Но заговори ли се за паметници, музеи и мавзолеи и съпътстващите ги символи, тутакси изпълзява могъща армия от визуални естети, които непоколебимо раздават присъди, преди всичко с категориите “харесва ми”, “не ми харесва”, започват да громят соцстилистиката и мракобесието, което тя излъчва. Нищо, че иначе са се скатавали, когато е трябвало да излязат на амбразурата, нищо че като сурикати се изпокриват по дупките си, когато играта загрубява. Същите тези чичета и лелки (младите са заети да слушат чалга в Студентски град), които до вчера са се изхождали в дупки по селските си дворове, но са убедени от всезнайковци като Божидар Димитров, че първата канализация в света е създадена тук. Те не обичат всекидневния душ и изкорубените им чепици и галоши стоят пред вратите на градските им домове… Когато обаче седнат зад мониторчето, се превръщат в меродавни блюстители на естетиката!

Скъпи сънародници, бих искал да ви съобщя скръбна вест – в огромното си мнозинство вие нищо не разбирате от красиво и грозно, защото сте лишени от тази дарба… по всяка вероятност завинаги! Затова се погрижиха още преди 70 години, погазвайки всяка надежда за приобщаването ни към културния свят, започнала да се появява плахо в началото на миналия век и разцъфнала за малко между 20 и 30-те години. А, такава дарба се култивира много трудно и дълго. Способността да различаваш грозното и красивото, ценното от фалшивото не е за всеки, както ви лъжеха в продължение на много години. Малцина са тези, които я притежават, а тези които осъзнаят, че я имат, би трябвало да положат много усилия за да я развиват, обгрижват и поддържат.

Основният аргумент за “преместването” на паметника пред НДК е неговата “грозота” и „нехаресването” му от широката публика. Дори да приемем за миг, че това е вярно и достатъчно за такъв вид действия, то тогава трябва да използваме този аргумент срещу почти всичко наоколо му. Като започнем от самото НДК с неговата отвратителна постмодерна, соцархитектура, дело на един иначе нелош архитект (Александър Баров) и свършим с другите сгради в близост, особено тези, построени след 1989 г. – някои от които фрапиращо “грозни”! Дали обаче мисли така уважаемото множество, което се бори за “красота”? Не, то не мисли така, защото не разбира бъкел от архитектура, не разбира, че и тя е изкуство, подлежащо на същите естетически и етически закони, както и паметниците, които и да са те и където и да са!

Като споменах думата “изкуство” се сещам да ви кажа, че повечето от вас нищо не разбират какво означава тази дума, а и не се интересуват! А тези от българите, които поназнайват нещичко, в най-добрия случай са спрели развитието си някъде до импресионизма и всичко, което не изобразява природа и човек и намирисва на модернизъм, е априори отречено, да не говорим за по-съвременни форми и течения… Тези “разбирачи” не могат да схванат, че да създаваш изкуство е професия, не хоби… Тази професия изисква много познания, специфично образование, а по-късно и всеотдайно посвещаване и непрекъснато развитие, тя не търпи застой.

Паметникът пред НДК е произведение на изкуството! И като такова, то трябва да е недосегаемо, според моите разбирания – независимо дали ни харесва, или не, дали е огромно, или малко като размер, дали е комунистическо, или фашистко… Трябва ли да казвам колко паметници и сгради има в Италия и Германия, директно отъждествяващи се с нацизма и фашизма, и не само – възхваляващи ги! Но на никого в тези цивилизовани държави не е хрумвало дори да ги разрушава, демонтира или премества. Напротив, с течение на времето те придобиват друга стойност и никой не ги свързва с Мусолини или Хитлер, а и да го прави, още по-добре – нали трябва да помним, а не да изтриваме гузно и комплексарски свидетелствата на миналото ни. Така заприличваме изцяло на тези, които уж отричаме и ненавиждаме! Разрушаването на мавзолея беше такъв комплексарски акт, извършен от жалки човечета, едно от които ще остане в историята единствено с прякора си – Бъки Бомбата! Гротеска!

Завършвам, като се обръщам към тези, които не знаят нищо за мен, за да не прибързват със заключенията и оценките си – за мненията си не се ръководя от никакви партийни пристрастия и по-скоро смятам себе си за убеден антикомунист, което, както се вижда, не пречи да застана в позиция на защита и на т.нар. комунистически произведения на изкуството. Никога не съм членувал в организации или партии. Никога не съм бил член на СБХ и нямам връзка със защитниците на паметника от тази гилдия, повечето не познавам и лично.

P.S. Каузата за възстановяване на мемориалните плочи на загиналите войници и офицери от Първи и Шести пехотен полк е достойна за възхищение и аз съм от последователите й! Това не значи, че трябва да бъде възстановена точно на мястото на вече съществуващия монумент. Могат да се намерят хиляди архитектурно-художествени решения на безброй места… Най-малкото, ако го направим на старото й място, ще изглежда нелепо, в близост до съвършено различната стилистика на НДК.

Колкото до сегашния вид на “1300 години България” ли- чно аз го намирам за много интересен, с цялата му разруха, с оголването на “костите” му и така заприличващ на творба на Ел Лисицки или Татлин…, с акумулирането на всички интервенции. Освен това, най-интересна е неговата архитектоника, а не отделните детайли.