Вдигнат за 5 млн., днешни 50 млн. лв.

Монументът „1300 години България“ не е присъствал в първоначалната визия за комплекса НДК, идеята била сградата да бъде видима от всички страни. Градските легенди около паметника са не по-малко от десетките неласкави прозвища на творбата. За нея всеки кореняк софиянец е в състояние да дискутира дълго и ожесточено. Възникването на най-мразеното произведение у нас обаче е обвито в тайнственост. Липсва голяма част от документацията, както и факти откъде са дошли парите за паметника. Не е в наличност дори документ за приемането на обекта с подпис от възложителя – зам.- председателя на Министерски съвет Григор Стоичков. Ще ви представим някои подробности, до които успяхме да се доберем.

Паметникът „1300 години България“ е бил поръчан от българската държава. Цената, платена за него, е била 5 млн. лв. или днешни около 50 млн. лв. Хонорарът на авторския колектив Валентин Старчев (скулптурна композиция), арх. Александър Баров (архитектурно оформление), арх. Атанас Агура (оформление на околното пространство) и инж. Милчо Брайнов (конструктивни решения) е бил 100 хиляди лева. Авторът проф. Старчев е получил 70 хил. лв. Трудно е да се каже каква е равностойността на тези пари днес, но по груби сметки – около 700 хил. лв. Разбира се, проф. Старчев е бил възнаграден с толкова, на колкото го е оценила държавата. Т.нар. паметникари са били най-добре платените творци в тоталитарните години, впрочем – много повече от добре платени, никой от колегите им днес (в която и да е област на културата) не се радва на подобни хонорари и де факто оценка от възложителя на творбата.

Намерихме няколко документа, в които е изписана цената на паметника, вижте един от тях:

Пътят на парите

Документите за много детайли около вдигането на паметника пред НДК липсват. Неясно е къде се съхранява документацията с финансовите параметри, в които се простира този монумент. Официалният път на парите е бил през създаващата се тогава фондация „1300 години България“. Но откъде са влезли при тях? Истина ли е твърдението, че са били изтеглени от пенсионните фондове?

Отсъства документация и как са похарчени парите за паметника. В документите за строителното приемане на обекта няма подпис от Григор Стоичков. Но пък е останал документ с негов подпис за възлагането на монумента.

Лобито на Людмила Живкова

Властта по Живково време е ангажирала за паметниците общо взето около десетина скулптори. Те не са получавали индивидуална покана да създадат определена творба, както често се случва днес у нас, участвали са в конкурси, в които са били оценявани от експерти. Често реално състезание между участниците не е имало, по-скоро е имало игра между различните лобита на върха в държавата.

Около Людмила Живкова е най-силното лоби в културата по време на соца.

Освен на монумента пред НДК, Валентин Старчев е автор и на редица други произведения на официалното изкуство, между които братските могили в Плевен и Стара Загора. Митологията около кубистичната грамада в центъра на София разказва, че появата й е следствие от един изгубен конкурс – за комплекса „Създатели на българската държава“ в Шумен. Участва Старчев, но го печели Крум Дамянов, подкрепян от лобито на Пенчо Кубадински. Факт е обаче, че около Людмила Живкова са най-тачените творци по онова време. Това е най-силното лоби в културата. В този кръг са Богомил Райнов, Светлин Русев, Любомир Левчев и Валентин Старчев. След като печелят „трансформърите“ в Шумен, Людмила успява да измоли от баща си Тодор Живков още един мемориал с подобна тематика, който да бъде изработен от Старчев – на най-личното място в София – в градината пред Народния дворец на културата.

Паметникът е изграден на мястото на съществувалите там до началото на строежа на НДК плочи в памет на софийските полкове. Демонтиран е през 1977-78г., за да бъде издигнат Дворецът на културата.

Последната  стена от Войнишкия паметник дълго останала несъборена.

Жалки останки

Монументът „1300 години България“ дължи днешния си окаян вид до голяма степен на кратките срокове, в които трябва да бъде вдигнат. Построен е от 1 април 1981 г. до 6 ноември 1981 г. Бързането довежда до редица проблеми. Комисията по приемане на обекта констатира „…недовършени, неизвършени и дефектно извършени работи“, за които се прави програма за отстраняването в срок до септември 1982 г. Констатирани са и „пропуски на проектантския колектив“, тоест дефекти в конструкцията и облицовката на паметника. Програмата по отстраняването им обаче не е изпълнена, а няма и данни акт 16 да е утвърден от възложителя. Паметникът е открит от Тодор Живков през есента на 1981 г. Свидетели твърдят, че дори в деня на откриването му от него падат недобре закрепени елементи.

„Площад Славейков“ откри списък с дефектите на паметника след завършването му, подписан всички изпълнители на обекта. Общата стойност на дефектите, която трябва да бъде погасена от държавата, е 28 900 лв.

Вижте какво точно се е налагало да бъде ремонтирано:

 Соц-модерна ненавист 

Няма обяснение защо в творбата „1300 години България“ отсъства създателят на българската държава – хан Аспарух, а вместо него се издига „работещият човек“ като венец на нашата история. Живков не харесва соц-модерния паметник, защото в тази работник вижда себе си. Мъжката фигура е изработена по начина, по който Живков често е изобразяван от тоталитарното изкуство. Софиянци също не одобряват паметника – по естетически причини, а и сантиментални – много от тях и до днес си спомнят за разходките в градината на мястото на НДК.

Премахвали са и други паметници

Ремонтът на паметника не е изпълнен, държавата го оставя на произвола и той постепенно започва да се разпада. През годините съдбата му избягват да коментират дори творческите съюзи, хората на изкуството не повдигат дебат не само за този паметник, а и за немалко други от най-мащабните творби на соца, в които са вложени милиони – мемориалът на връх Бузлуджа например.

Днес паметникът пред НДК е руина, която според Светлин Русев трябва да бъде запазена като свидетелство за разпадащата се българска държава. Авторът Валентин Старчев приема тежко отношението и на държавата, и на софиянци към творбата му. Той не приема резултата от подписката сред гражданите, повечето от които са на мнение монументът да бъде премахнат от центъра на София. Логична е съпротивата на Старчев срещу решението на Столична община да демонтират монумента, а скулптурните фигури от нея да бъдат експонирани в Южния парк. Всеки нормален човек би изпитал съчувствие към създателя на едно нежелано произведение.

Но премахването на този паметник не е безпрецедентно. Случвало се е и с немалко прочути западни автори, дори с Огюст Роден. Един от най-нашумелите случаи в Лондон е с т.нар. „Мъртва къща“ на Рейчъл Уайтрид. През 1993 г. тя създава отливка на интериора на викторианска къща отвътре навън. Експонира я в Източен Лондон на място, където е съществувал цял квартал от подобни къщи, днес съборени. Творбата обаче предизвиква негативни емоции у хората от квартала и те правят подписка за премахването й. Общинският съвет взема решение тя да бъде отстранена в деня, в който за това произведение Уайтрид получава едно от най-престижните отличия за изобразително изкуство – наградата „Търнър“.

Премахнатата „къща“ на Рейчъл Уайтрид, за която тя получава наградата „Търнър“.