Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Вдигнат за 5 млн., днешни 50 млн. лв.

Паметникът пред НДК измолен от Людмила. Парите дошли от пенсионните фондове?

Паметникът "1300 години България" е най-мразеният у нас. - Вдигнат за 5 млн., днешни 50 млн. лв.

Паметникът "1300 години България" е най-мразеният у нас.

Монументът „1300 години България“ не е присъствал в първоначалната визия за комплекса НДК, идеята била сградата да бъде видима от всички страни. Градските легенди около паметника са не по-малко от десетките неласкави прозвища на творбата. За нея всеки кореняк софиянец е в състояние да дискутира дълго и ожесточено. Възникването на най-мразеното произведение у нас обаче е обвито в тайнственост. Липсва голяма част от документацията, както и факти откъде са дошли парите за паметника. Не е в наличност дори документ за приемането на обекта с подпис от възложителя – зам.- председателя на Министерски съвет Григор Стоичков. Ще ви представим някои подробности, до които успяхме да се доберем.

Паметникът „1300 години България“ е бил поръчан от българската държава. Цената, платена за него, е била 5 млн. лв. или днешни около 50 млн. лв. Хонорарът на авторския колектив Валентин Старчев (скулптурна композиция), арх. Александър Баров (архитектурно оформление), арх. Атанас Агура (оформление на околното пространство) и инж. Милчо Брайнов (конструктивни решения) е бил 100 хиляди лева. Авторът проф. Старчев е получил 70 хил. лв. Трудно е да се каже каква е равностойността на тези пари днес, но по груби сметки – около 700 хил. лв. Разбира се, проф. Старчев е бил възнаграден с толкова, на колкото го е оценила държавата. Т.нар. паметникари са били най-добре платените творци в тоталитарните години, впрочем – много повече от добре платени, никой от колегите им днес (в която и да е област на културата) не се радва на подобни хонорари и де факто оценка от възложителя на творбата.

Намерихме няколко документа, в които е изписана цената на паметника, вижте един от тях:

stoinost

Пътят на парите

Документите за много детайли около вдигането на паметника пред НДК липсват. Неясно е къде се съхранява документацията с финансовите параметри, в които се простира този монумент. Официалният път на парите е бил през създаващата се тогава фондация „1300 години България“. Но откъде са влезли при тях? Истина ли е твърдението, че са били изтеглени от пенсионните фондове?

Отсъства документация и как са похарчени парите за паметника. В документите за строителното приемане на обекта няма подпис от Григор Стоичков. Но пък е останал документ с негов подпис за възлагането на монумента.

Лобито на Людмила Живкова

Властта по Живково време е ангажирала за паметниците общо взето около десетина скулптори. Те не са получавали индивидуална покана да създадат определена творба, както често се случва днес у нас, участвали са в конкурси, в които са били оценявани от експерти. Често реално състезание между участниците не е имало, по-скоро е имало игра между различните лобита на върха в държавата.

Около Людмила Живкова е най-силното лоби в културата по време на соца.

Около Людмила Живкова е най-силното лоби в културата по време на соца.

Освен на монумента пред НДК, Валентин Старчев е автор и на редица други произведения на официалното изкуство, между които братските могили в Плевен и Стара Загора. Митологията около кубистичната грамада в центъра на София разказва, че появата й е следствие от един изгубен конкурс – за комплекса „Създатели на българската държава“ в Шумен. Участва Старчев, но го печели Крум Дамянов, подкрепян от лобито на Пенчо Кубадински. Факт е обаче, че около Людмила Живкова са най-тачените творци по онова време. Това е най-силното лоби в културата. В този кръг са Богомил Райнов, Светлин Русев, Любомир Левчев и Валентин Старчев. След като печелят „трансформърите“ в Шумен, Людмила успява да измоли от баща си Тодор Живков още един мемориал с подобна тематика, който да бъде изработен от Старчев – на най-личното място в София – в градината пред Народния дворец на културата.

Паметникът е изграден на мястото на съществувалите там до началото на строежа на НДК плочи в памет на софийските полкове. Демонтиран е през 1977-78г., за да бъде издигнат Дворецът на културата.

Последната плоча от Войнишкия паметник дълго останала несъборена.

Последната  стена от Войнишкия паметник дълго останала несъборена.

Жалки останки

Монументът „1300 години България“ дължи днешния си окаян вид до голяма степен на кратките срокове, в които трябва да бъде вдигнат. Построен е от 1 април 1981 г. до 6 ноември 1981 г. Бързането довежда до редица проблеми. Комисията по приемане на обекта констатира „…недовършени, неизвършени и дефектно извършени работи“, за които се прави програма за отстраняването в срок до септември 1982 г. Констатирани са и „пропуски на проектантския колектив“, тоест дефекти в конструкцията и облицовката на паметника. Програмата по отстраняването им обаче не е изпълнена, а няма и данни акт 16 да е утвърден от възложителя. Паметникът е открит от Тодор Живков през есента на 1981 г. Свидетели твърдят, че дори в деня на откриването му от него падат недобре закрепени елементи.

„Площад Славейков“ откри списък с дефектите на паметника след завършването му, подписан всички изпълнители на обекта. Общата стойност на дефектите, която трябва да бъде погасена от държавата, е 28 900 лв.

Вижте какво точно се е налагало да бъде ремонтирано:

Spisak defekti

 Соц-модерна ненавист 

Няма обяснение защо в творбата „1300 години България“ отсъства създателят на българската държава – хан Аспарух, а вместо него се издига „работещият човек“ като венец на нашата история. Живков не харесва соц-модерния паметник, защото в тази работник вижда себе си. Мъжката фигура е изработена по начина, по който Живков често е изобразяван от тоталитарното изкуство. Софиянци също не одобряват паметника – по естетически причини, а и сантиментални – много от тях и до днес си спомнят за разходките в градината на мястото на НДК.

Премахвали са и други паметници

Ремонтът на паметника не е изпълнен, държавата го оставя на произвола и той постепенно започва да се разпада. През годините съдбата му избягват да коментират дори творческите съюзи, хората на изкуството не повдигат дебат не само за този паметник, а и за немалко други от най-мащабните творби на соца, в които са вложени милиони – мемориалът на връх Бузлуджа например.

Днес паметникът пред НДК е руина, която според Светлин Русев трябва да бъде запазена като свидетелство за разпадащата се българска държава. Авторът Валентин Старчев приема тежко отношението и на държавата, и на софиянци към творбата му. Той не приема резултата от подписката сред гражданите, повечето от които са на мнение монументът да бъде премахнат от центъра на София. Логична е съпротивата на Старчев срещу решението на Столична община да демонтират монумента, а скулптурните фигури от нея да бъдат експонирани в Южния парк. Всеки нормален човек би изпитал съчувствие към създателя на едно нежелано произведение.

Но премахването на този паметник не е безпрецедентно. Случвало се е и с немалко прочути западни автори, дори с Огюст Роден. Един от най-нашумелите случаи в Лондон е с т.нар. „Мъртва къща“ на Рейчъл Уайтрид. През 1993 г. тя създава отливка на интериора на викторианска къща отвътре навън. Експонира я в Източен Лондон на място, където е съществувал цял квартал от подобни къщи, днес съборени. Творбата обаче предизвиква негативни емоции у хората от квартала и те правят подписка за премахването й. Общинският съвет взема решение тя да бъде отстранена в деня, в който за това произведение Уайтрид получава едно от най-престижните отличия за изобразително изкуство – наградата „Търнър“.

Премахнатата "къща" на Рейчъл Уайтрид, за която тя получава наградата "Търнър".

Премахнатата „къща“ на Рейчъл Уайтрид, за която тя получава наградата „Търнър“.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах