Паметници, създадени сякаш, за да бъдат съборени

Северна Корея няма много неща, които светът иска да купи, но нейното изкуство е един много успешен експорт. Лорънс Полард от Би Би Си разглежда необичайната история на севернокорейското културно влияние и по-специално неговите победи в Африка. Може би ще се изненадате да научите, че Северна Корея с радост ще реализира вашите артистични намерения. Какво ще кажете за стенопис, гоблен или картина от бижута, оцветена с прахообразни полускъпоценни камъни? Или нещо малко по-внушително, като гигантска бронзова статуя – на който диктатор или освободител ви е на сърцето?

„Арт Студио Мансудайе“ няма търпение да чуе какво искате. Основано през 1959 г., то се грижи за значителните вътрешни пропагандни нужди на страната. Огромните статуи, стенописи и банери, които биват чинно аплодирани при военни паради и шествия – както и плакатните изображения, които са навсякъде в Северна Корея – всички те са дело на неговите 4 хиляди служители.

Паметник на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир – (дядота и бащата на Ким Чен Ун), изградени в Мандусайе.

„Намира се в сърцето на Пхенян. Мансудайе е името на квартала – разказва Пиер Луиджи Чечони, италианец, който е единственият представител на артфабриката във външния свят. – Всъщност то е повече кампус, отколкото фабрика, не просто студио, а най-голямото студио в света.“

МОП (съкращение от „Мансудайе овърсийс продъкшън“) току-що произведе гигантска бродерия за модното семейство на Бенетон и оборудва музей в Камбоджа, но Африка е мястото, където апетитът за тяхната продукция е най-голям.

Статуята на Самора Машел в Мапуто, Мозамбик

Износът на този директен, безочлив и силно авторитарен стил започва в началото на 80-те години като дипломатически подаръци за социалистически и необвързани страни от техните севернокорейски братя. А през последните години се превръща в ценен източник на твърда валута, с артисти и занаятчии от МОП, работещи в Ангола, Бенин, Чад, Демократична република Конго, Екваториална Гвинея, Етиопия, Того…

Местни медии в Зимбабве съобщават, че две гигантски статуи на Роберт Мугабе чакат на склад да отбележат негова смърт. А най-прочутият паметник – тази на Африканското Възраждане в Сенегал, е изсечен на място от майсторите на МОП през 2010 г. Смята се, че по този начин студиото е спечелило десетки милиони долари.

Севернокорейското изкуство, изглежда, допада на африканските лидери по две причини. Първо, защото цените са точни. Сенегал е платил за високата 49 метра статуя с малко земя, която севернокорейците незабавно продали за пари.

Монументът на Африканското Възраждене край Дакар, Сенегал

Втората причина е стилът.

„Руснаците и китайците вече не правят такива неща – казва арткритикът Уилям Фийвър. – Привлекателността е в заявяването на очевидното – и разбира се всичко е в размера.“

Фийвър вижда ентусиазма за този тип изкуство като част от процеса на създаване на нации:

„Можем да приемем Маунт Ръшмор като американска версия, отдаваща почит по подобен начин на отците основатели, като жест, с който една сравнително млада нация иска да се утвърди пред света.“

Точно до столицата на Намибия, Виндхук, огромен плац, трибуна и военен мемориал в памет на борбата за независимост на страната – „Акърът на героите“, е още един проект на МОП.

„Представлява гигантски обелиск, зад 11-метровата статуя на безименния войник – който много прилича на първия президент на Намибия, Сам Нуйома – казва Фрауке Дженсен от Би Би Си. – Нямаше посетители, нямаше туристически автобуси, само един самотен бабуин, седнал отстрани, който избяга, когато наближих стълбите, водещи към монумента.“

„Акърът на героите“ край Виндхук, Намибия

Президентът Нуйома, разбира се, има важна роля в решението да бъде почетен безименния войник, така че може би този случай е опит да бъдат убити два заека с един бронз.

Но на когото и да прилича, Безименния войник поне изглежда като африканец. Тогавашният президент на Сенегал Абдулайе Уазе се оплака, че гигантските фигури в Дакар отначало имали твърде азиатски вид и се наложило да бъдат преправяни.

Издигнатата наскоро (2011) статуя на Самора Машел в Мапуто, Мозамбик, не може да бъде наречена добър портрет, а Лорен Кабила в Киншаса, ДРК (2001) изглежда облечен в дрехи от магазин „Гигант“.

Статуя на Лорен Кабила в Киншаса, Демократична република Конго

„Тези статуи са направени сякаш, за да бъдат съборени – казва историкът Ейдриън Тинисуд. – И изглеждат странно севернокорейски. Те трябва да са символи на освобождението, но презентират провала на увереността – къде са африканските майстори и скулптори, които много по-добри биха представили африканското съзнание?“

Но какво да кажем за севернокорейските майстори и скулптори и тяхното съзнание? Дали те са потиснати пикасовци, принудени да бълват партийно изкуство?

Пиер Луиджи Чечони е организирал за някои от тях обиколка на водещите италиански галерии.

„Те знаят много за класиците – казва той. – Смятат, че абстрактното и концептуалното изкуство са много забавни. Не се отнасят презрително или нещо подобно, просто нямат нужда от него. Те имат завидна позиция – че за разлика от западните художници, не трябва да се тревожат дали ще си продадат произведенията, защото са на заплата. Те имат признание и привилегии. Тези, което познавам, имат щастлив живот и се чувстват част от нещо важно.“

На плаката пише: „Да изгоним американските империалистически завоеватели!“

Можем да надникнем към техния свят чрез уебсайта, ръководен от Чечони. Виждат се голямо разнообразие от техники и теми със склонност към цветя и войници. Тези много сръчни майстори, обикновено анонимни, работят срещу по-добро заплащане, живеят в свят много различен от този на колегите си – и вероятно не един художник би им завидял.

Но ако вкусът ви – иронично или не – ви кара да искате гигантска класическа бронзова статуя в поза на човек, спиращ такси, кого ще повикате?

Мансудайе.