Паметниците у нас – ничии, безстопанствени, нежелани

Паметниците у нас са безстопанствени. Това е изводът от делото срещу Асен Генов, един от боядисалите в розово скулптурната композиция на Любомир Далчев пред централата на БСП в столицата. Софийският районен съд оправда Генов и Цветелина Сърбинска. 

Според съдия Мирослава Тодорова няма събрани доказателства, че именно Генов и Сърбинска са изписали думите „БКП – позор“ върху паметника, тъй като с тях имало още четирима души. Това, че у подсъдимите е намерена боя, не означава, че са я използвали, обясни Тодорова.

„Изрисуването на паметника не е хулиганска проява, а израз на политическо мнение с използване на художествени средства. А свободното изразяване на мнение е гарантирано в Европейската конвенция за защита правата на човека и Конституцията“, заяви Мирослава Тодорова. Според нея този съдебен процес не дава оценка на политическите възгледи на подсъдимите.

„Прокуратурата не може да се намесва в политическия плурализъм, иначе това би се тълкувало като потисничество“, обоснова се съдът. „Колкото до паметника, може да се говори само за увреждане, а нанесената вреда е отстранима“, каза съдия Тодорова.

Процесът на първа инстанция приключи за по-малко от 24 часа. Прокуратурата, чийто представител днес не беше в съдебната зала, може да протестира оправдателната присъда в 15-дневен срок пред Софийския градски съд.

Защитата на Генов и Сърбинова е събрала писма от всички институции в България, които имат отношение към паметниците на културата, за да докаже, че скулптурната композиция на ул. „Позитано“ 20 е безстопанствена. От тези писма става ясно, че композицията не е паметник на културата, няма статут на културна ценност и дори няма ясен собственик.

„По аналогия може да приемем, че същото важи за „паметниците“, останали ни от тоталитарния комунистически режим, защото е видимо за цялото българско общество, че те са оставени на произвола на времето и природата, – коментира художникът Петко Дурмана. – В пледоарията по делото беше доказано, че дори авторът на композицията – скулпторът Любомир Далчев, приживе се е отрекъл от творбите си, направени под натиск от страна на Българската комунистическа партия, каквато е и въпросната композиция.“

Процесът около тази творба разкрива срамния факт, че паметниците у нас де факто са ничии. Това е проблем на държавата и общините, заложен още преди 1989 г. Резултат от него е и руината, в която се е превърнал монументът „1300 години“ пред НДК. Друг е въпросът имаме ли нужда от произведението на Валентин Старчев – на това място, а и въобще.

Крайно време е да се проведе дискусия за паметниците, оставени ни в наследство от годините на социализма. Това са безспорни артефакти от период, който не може да бъде зачеркнат от историята, като премахнем неговите паметници и символи. Дали обаче тези творби са и художествени факти?

„Скулптурата пред централата на БСП е бутафория, кич и халтура“, коментира пред „Площад Славейков“ арт критичката Нада Нешева. Според нея огромна част от паметниците, останали ни от тоталитарния режим, са точно това и е време да започне публичен разговор не само за тяхната политическа, но и за тяхната естетическа и артистична роля.

Нешева твърди, че хората у нас умишлено са били заблуждавани какво е изкуство: „Те са лъгани, че паметниците от онова време са изкуство и живеят с изкривена представа за изкуството изобщо.“

Премълчавайки и заобикаляйки този дебат, държавата осакатява естетически нацията.

За жалост, днес липсват критерии за изкуството, което пълни публичното ни пространство. Често решенията за творбите в градската среда се взимат от спонсори или от общински чиновници. Може би е време да създадем обществен орган, който да гарантира качеството на паметниците. А държавата е добре да поеме отговорност за произведенията, издигнати преди промените. Те са създавани от именити творци, поръчвани са и са заплатени от държавата. Абсурдът всяко ново управление във властта да се опитва да руши изграденото от предходното трябва да бъде прекратен. Не само в културата.

Днес обществото най-сетне трябва да си отговори на въпроса защо около нас има толкова много произведения и толкова малко изкуство.