Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Паметта на тялото, травмите на душата

„Човешкото тяло“, Паоло Джордано

Паоло Джордано се прочу още с дебютната си книга „Самотата на простите числа“. За нея получи наградите „Премио Стрега“ и „Премио Кампиело“, но най-важното - продаде я в милиони екземпляри. - Паметта на тялото, травмите на душата

Паоло Джордано се прочу още с дебютната си книга „Самотата на простите числа“. За нея получи наградите „Премио Стрега“ и „Премио Кампиело“, но най-важното - продаде я в милиони екземпляри.

Дори да ни върнеха този пейзаж от нашата младост, нямаше да знаем какво да правим с него.” Паоло Джордано заковава безумието на всяка война още в началото на романа си, с помощта на Ремарк. Войникът никога не престава да бъде войник. В цивилно облекло се чувства по-гол, отколкото ако е гол.

Cover-Choveshkoto-tyalo-a

Пет години след като съблазни Европа със „Самотата на простите числа”, италианецът е създал неортодоксален разказ за войната и нейните превъплъщения: абсурдният сблъсък в Афганистан, междуличностните битки – интимни и семейни, безмилостната и съдбоносна война, която водим срещу самите себе си.

„Човешкото тяло” е състрадателен, проникновен роман за несъвършени хора, поставени в екстремни условия. Военният лекар Алесандро Еджито е най-старшият във взвода, изпратен на „мирна мисия“ в Афганистан, северния край на долината Гулистан. Там американските военни части се сражават всеки ден, за да „прочистят” селищата от въстаниците. След период, в който базата „Лед” е била заета от грузинците, територията е преминала под италианско командване.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Тук няма герои. Тук са непокорният Чедерна, красавицата Дзампиери, наивният редник Йетри, силно привързан към майка си, обърканият подофицер Антонио Рене… Една кошмарна операция извън базата ще сепне телата им и ще разбие илюзиите им. Тук няма герои, има хора, които злоупотребяват с ранга си и малтретират други човешки същества. Става ясно, че „на никой шибан летен лагер човек не може да чука колкото на мисия”. Около абстрактния страх от смъртта се заражда желание за авантюра. Едно младо тяло се приспособява към всичко, но не и към нуждата.

След войната Еджито се опитва да изкопае окоп между настояще и минало – убежище, което дори паметта да не е в състояние да оскверни. Рене работи като отговорник зала в ресторант, т.е продължава да командва. Внезапно се оказва, че всичките му стремежи са изгубили смисъл. Звездите, водили го от зората на младостта му, за да стигне до стаята на жена, която не му принадлежи – всички тези звезди са в пълно безредие, станали са неразпознаваеми. Само миг трябва на Рене, за да се откаже от тях. Не е достатъчно да си героичен, за да бъдеш герой.

Когато Еджито и Рене се срещат след войната, не знаят какво да си кажат. Възможно ли е да нямаш какво да си кажеш с човека, с когото си споделял най-страховитото парче от живота си? Възможно е. А възможно ли е да изпращаш хора на смърт, да осъзнаваш това и да не изпитваш угризения…?

„Който вярва в Армията, не рискува да се провали – натъртва хладно-иронично Джордано, – той не се бои от болката, нито от смъртта, защото болката и смъртта са начините, чрез които Армията си служи с нас.”

Изглежда, по време на война Господ е в отпуск. По време на война Армията е Господ.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах