Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Паметта, шестото ни сетиво

„Всичко е осветено“ от Джонатан Сафран Фоер (изд. „Лист“, 2020)

Снимка: Площад Славейков - Паметта, шестото ни сетиво

Снимка: Площад Славейков

Още след първите две книги на Джонатан Сафран Фоер, които прочетох: „Ужасно силно и адски близко“ и „Ето ме“, разбрах, че не можеш да тръгнеш подготвен към този автор. Той няма едно и също лице, сякаш самият той – живият – е мистификация като тези, които толкова обича да вплита в романите си.

„Всичко е осветено“ (изд. „Лист“, 2020) е дебютният му роман. Започнал е с него, едва 25-годишен, за да стигне до грандиозния „Ето ме“. Усещането за порастване на един автор, което може да бъде проследено толкова категорично, е повече от обикновено осъзнаване. Това е литературно усещане, изживяване, което е част от читателската наслада. При Фоер то е особено подчертано.

„Всичко е осветено“ е авторефлективен роман и не се опитва да го прикрие. Дори напротив – романът съдържа образа на своя автор. Джонатан Фоер е герой на собствения си сюжет и очевидно е изпитвал огромна нужда да се вплете в точно тази книга, която осмисля миналото. Според думите в романа, „евреите имат шест сетива – зрение, слух, осезание, обоняние, вкус и… памет“. Именно тази памет е епицентър на търсенето – текстово, сюжетно, метафорично. Тя е „всичкото“, което трябва да бъде „осветено“. Това е родова памет, не просто лична, но в подобен тип повествования двете понятия трудно могат да бъдат разграничени. Особено когато става дума за Холокоста и вината на оцелелите.

Джонатан Фоер от романа се връща в корените си, при предците си в Украйна, в маскирания със съвремие ад, където го посреща неговият Вергилий – Саша, украинец, който само се учи да говори английски, но трябва да бъде преводач. Пътешествието на един американец, един украински тийнейджър, слепия му дядо – шофьор и разгоненото миризливо куче е гротескова картина на хаоса в човешките отношения, апотеоз на случайността – единствената истинска поява на Бог насред лудостта.

Пътешествието, което тази абсурдна групичка предприема към несъществуващо място, е всъщност пътешествие към несъществуващо минало.

Джонатан Фоер е влязъл дълбоко в магическия реализъм, като при това му е придал етнически вкус. (Магическият реализъм е най-красив с етническа окраска.) Еврейското в романа е важен мотив, еврейството е самостоятелен герой, а събитията, които очертават границите на еврейския живот, се повтарят като в библейски напев – раждане, живот и… И абстрактна смърт. Смъртта е отстранена, заличена е, защото е невъзможна за преживяване. Тя не се съчетава с паметта, която носи истинското страдание.

Макар че романът е за една непоносима трагедия, разказана като съвременна пикареска, той не е трагичен. Нито комичен. Нито драматичен. Магичен е. Сякаш думите са заклинания, героите са тотеми, случките са притчи.
И същевременно е смешен, много смешен. От езика, който танцува по страниците развален, овладян, неравен и мъчително неразчленен, до ситуациите, достойни за холивудска комедия. Единият от разказвачите – украинецът Саша – в началото не владее английския език, заменя думите с техни претенциозни синоними, комично нелепо звучат самохвалните му признания. Когато романовата история набира скорост, Саша някак успява да научи езика, но и да израсне сам заедно с него. Тази метаморфоза е една от малките (а те са няколко) мистификации, затворени в наратива. Точно тук трябва да се отдаде дължимото на преводачката Петя Петкова. Да се преведе тази нарочна кривина на нечий чужд език е предизвикателство, с което преводачката се е справила повече от успешно.

През последната година много книги, свързани с Холокоста, излязоха на българския пазар. Повечето от тях разчитат на емоцията, която предизвикват историите в тях, повече, отколкото на литературни качества.
Но ако трябва да изберете една книга, с която да съпреживеете страданията на евреите, това е именно „Всичко е осветено“.

Вижте още: ПО-ГОЛЯМА ОТВЪТРЕ, ОТКОЛКОТО ОТВЪН

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах