POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Панагюрското съкровище сред декорите на „кичозно натруфен гръцки ресторант“

Критикът Джонатан Джоунс за изложбата „Лукс и власт: От Персия до Гърция“ в Британския музей

Джонатан Джоунс изтъква този съд от Панагюрското съкровище - във формата на гръцка амфора с два танцуващи кентавъра като дръжки. Снимка: Британски музей - Панагюрското съкровище сред декорите на „кичозно натруфен гръцки ресторант“

Джонатан Джоунс изтъква този съд от Панагюрското съкровище - във формата на гръцка амфора с два танцуващи кентавъра като дръжки. Снимка: Британски музей

Златните находки от Панагюрското златно съкровище като сърцевина на елинските наслади са представени в изложбата „Лукс и власт: От Персия до Гърция“ на Британския музей, пише Джонатан Джоунс в „Гардиън“. „Прелестните тракийски предмети“ са заемка от Националния исторически музей в София и служат като изкушаваща амалгама между гръцката и персийската култура, пише критикът.

Съдовете от българското съкровище „брилянтно комбинират гръцки и персийски теми“, отбелязва Джоунс и изтъква ритоните с класически фриз, голите богове върху съдовете с „бичи глави“ и съд във формата на гръцка амфора с два танцуващи кентавъра като дръжки.

Изложбата на Британския музей покрива 500 години история, но вместо да бъде епична и изчерпателна сага, действа по-скоро като кратко въведение, коментира критикът. Ключовата дума е лукс – „недостатъкът, който прониква в обществата и ги унищожава, свързван с властта на Изток и в Персия“. За да наблегнат на този факт, кураторите са подредили находките сред декорите на бели драперии и изкуствени колони „като в кичозно натруфен гръцки ресторант или магазин за репродукции на антики“.

Предметите могат да бъдат своеобразно подредени в три секции, казва Джоунс: „нещо като теза, антитеза и синтез“. Първо посетителите се потапят в духа на Персийската империя с релеф на Дарий I. След това се забелязва как Атина се бори с персийското художествено влияние, дори и в предметите, замислени като подигравка над падналата империя. И за финал двете култури заживяват в симбиоза под влиянието на Александър Велики.

Съвсем малка секция е отделена за бащата на историята Херодот.

„Херодот е карал историята да оживява. Тази изложба отказва да го направи. Отхвърляйки почти всичко около Херодот, вместо това експозицията се фокусира върху история на чашите. В центъра на всяка секция са големи, луксозни чаши за пиене, познати като ритони. Оформени като рогове, изработени от злато и сребро, тези персийски банкетни съдове изобразяват бикове, грифони и хора. Сигурно е било фантастично да пиеш от тях. Но не са много впечатляващи за гледане.

Това е история на пиенето, в която строгият класицизъм прелива в „ориенталски“ блясък. Усеща се дух на опияняващо изобилие“.

Опера в Летния Театър

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90