Във вторник Панагюрското златно съкровище грейва в един от най-прочутите музеи – Лувъра в Париж. Светът ще се диви на тракийския златен сервиз за пиене от девет ритуални съда. Осем от тях са ритони – антични чаши, от които неизвестен господар, владеел нашите земи в древни времена, е отпивал вино. Единият ритон е с тяло на козел… Абсолютно същия са си избрали и неколцина съвременни властелини по нашите земи да им краси голф игрището. Имотът се нарича „Трейшън клифс“ (Тракийски скали) и там където и да се обърнеш, съзираш ритона от Панагюрското съкровище.
Оригиналът е висок 14 см, диаметърът му е 9 см. Разширяващото се устие е с издаден навън профилиран ръб, украсен е с жълъден фриз. По-надолу виждаме фигурален фриз: Хера седи на трон и държи в дясната си ръка фиала, а с лявата – краищата на наметало, преметнато около главата. Вляво и вдясно – Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях – Нике с разперени крила. Имената на боговете са гравирани до главите им. Долният край преминава в протоме на козел с извити рога. Отворът за вино се намира между изпънатите крака на животното.

Оригиналният ритон с тяло на козел.
Подобен е и моделът на „Трейшън клифс“. Посреща те още на портите на комплекса, разположен в землището на каварненското село Божурец. Ритонът с тяло на козел е изобразен на всички знаменца, весело ветреещи се по зелените терени, изрисуван е по емблеми, има го дори на кофите за шампанско в ресторанта край скалите. Голфърите могат да го срещнат дори триизмерен, защото реплики на ритона красят и самите игрища. На едното ритоните са в сив цвят, на другото – в бял, на третото – в зелен – състезателите могат да го объркат и като нищо да го метнат далече, далече…

Репликата на портата на голф комплекса „Трейшън клифс“.
По игрищата видяхме мнозина по празниците, но държавни инспектори може би не са минавали по тези богато отрупани с ритони поляни, защото биха забелязали поразителната прилика с ритона от безценното Панагюрско съкровище. У нас има немалко специалисти по Закона за културното наследство (ЗКН), който е уредил правилата за изработка на копия и реплики на културни ценности със световно или национално значение или национално богатство. Такива се изработват само с разрешение на министъра на културата, а тези разрешения се вписват в регистър. Панагюрското съкровище има две копия – едно в Пловдивския музей и онова, което се намира в Панагюрския музей, създаден специално за него. Репродукция му е правена и за водача на Корейската комунистическа партия Ким Ир Сен, в момента златото се намира в държавния музей на КНДР в Пхенян.

Зелената реплика на ритона, бодната на игрището.
Според ЗКН „репликата е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално характеристиките на културната ценност, но задължително се различава от нея по размер най-малко с една десета“. Репликите, създадени за „Трейшън клифс“, се различават с повече от 1/10 от оригинала – вижда се и с просто око. Пак в същия закон обаче е указано, че „създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности – с директора на съответния музей“.

Изображението на ритона е навсякъде в комплекса – тук например е отпечатан върху изпуснат на една от пътеките аксесоар.
В случая с Панагюрското съкровище договорът трябва да е с министъра на културата. Ако такъв няма, са предвидени глоби. Да видим какво гласи разделът със санкциите в Закона за културното наследство:
“Чл. 226а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и други изображения или използва изображението като търговска марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама без сключен договор със собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
Чл. 227. Който изработва копия или реплики на културни ценности със световно или национално значение или национално богатство без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв, а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.“
Древният собственик на Панагюрското съкровище е останал безименен за нас, но притежателите на голф комплекса с ритоните са познати – това са Красимир Гергов и Георг Цветански. По Великден един от собствениците на „Трейшън клифс“ може би дори си наглеждаше имота, паркирал отпред двувратен ролс-ройс с шест букви К на регистрационния номер.
Човекът с шестте К на ролса за 1 млн. лв. определено може да си плати глобата за ползването на изображение на ритон от Панагюрското съкровище. Ако е незаконно – не само може, но и трябва да си плати. Но между „може“ и „трябва“ у нас разликата е много голяма – като път, който е толкова дълъг, че често никой не се наема да тръгне по него. Защото често се оказва, че е доста по-лесно да се разходи между 18-те дупки и ритоните на „Трейшън клифс“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение