Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Отдайте се на чудеса за лисици-омайници, монаси шарлатани и злощастни кандидати за чиновници

Добър улов на древни китайски свитъци на Пролетния панаир на книгата в НДК

„Крайречно царство“ (или „Речни заливи“) много прилича на рицарските романи, обичани от Дон Кихот: той няма сюжетна линия, а сюжетна мрежа.  - Отдайте се на чудеса за лисици-омайници, монаси шарлатани и злощастни кандидати за чиновници

„Крайречно царство“ (или „Речни заливи“) много прилича на рицарските романи, обичани от Дон Кихот: той няма сюжетна линия, а сюжетна мрежа.

„Ще сключа ръце за молитва и ще се поклоня към четирите посоки на света…“

Така започваше прекрасното фентъзи на Бари Хюгарт „Мостът на птиците“; една от трите му книги за древен Китай такъв, какъвто никога не е бил… но е трябвало да бъде. Спомняте ли си историите за Господаря Ли? Хубави са. И са пълни с литературни анахронизми – цитати и алюзии към различни старокитайски книги. Старият учен Ли Као всъщност винаги се позовава на истински автори, нищо че някои от тях още не са родени по негово време. Защото Господарят Ли е съвременник на Съдията Ди Жендзие (с когото феновете понякога го бъркат, макар че между двамата няма нищо общо). Ли и Ди живеят в седми век от нашето летоброене (тоест някъде между времето на Мохамед и това на Аспарух), китайци са, познават литературния канон на Поднебесната и дотук приликите свършват. Съдията Ди е герой от класическата криминална поредица „Китайски загадки“ на Роберт ван Хюлик. И е неоконфуцианец. Легалист. А Господарят Ли не обича неоконфуцианци.

Що за китайски безсмислици, ще си каже някой. Там е работата, че на току-що приключилия Панаир на книгата имаше страхотни старокитайски заглавия. Три издателства са се постарали да ни зарадват с впечатляващи издания на забележителни текстове. Какъв ужас, недостъпна литературна екзотика, нещо тежко и само за посветени! Нищо подобно. Старата китайска литература е точно като старата европейска: чете се. И е очарователна, когато човек не й се плаши. Всеки, който е попадал на антологиите „Поезия на планините и водите“, „Ханшан“ и „Прокуденият от небесата“, знае за какво удоволствие става дума. Но тук ще споделя само няколко по-нови придобивки, направо от Панаира.

Цао Сюецин, „Сън в алени покои“
Превод от старокитайски Петко Хинов, изд. „Изток-запад“, 2015

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

sun v aleni pokoi

Том първи на огромен роман от 18-и век. За обикновените любители ще бъде интересно да открият вътре легендата за вълшебния камък, точно тази, която знаем от елегантно шеговитата трилогия на Бари Хюгарт. Иначе това е огромен епос за императорския двор и още много места на действие, сцена на величествени жестове и низки прояви.

Диалозите са прекрасни – ще намерите дълги, бавни мисли за поезията и почти любовно обяснение за приготвянето на изтънчено ястие. А и истински любовни обяснения, разбира се. Старата китайска литература понякога е трогателно сантиментална.

Преводачът, който коментира етапите на работата си в социалната мрежа, е отделил много време, за да предаде всеки специфичен термин по най-подходящ начин на български език. Този грижлив метод на работа вече е рядкост. И особено много подхожда на работата върху такава обемиста, при това азиатска книга. Вглъбяването, съзерцателният момент се предава и на читателя.

„Сън в алени покои“ е изискана и изискваща книга. Личат си дългите професионални консултации при работата над нея. Настроението от българската версия на текста създава спокоен, почти тържествен вътрешен ритъм на четене. Прелиствам бавно и почти си представям, че дългите ми ръкави не трябва да мачкат страницата. Нямам дълги ръкави, но такъв е ефектът от срещата между умовете на Цао Сюецин и Петко Хинов.

Бели облаци. От старокитайската поезия до японските тристишия хайку
Съставител: Крум Ацев. Изд. НБУ, 2016

beli oblatsi

Синологията (китаистиката) има дълга история у нас. Съществува българска школа и традиция на сериозни преводи. Това важи и за рецепцията на японска класическа литература в България. Крум Ацев беше един от най-изтъкнатите, ако не и най-изтъкнатият ни специалист по тази материя. Има един израз от историята на дипломацията, който чудесно приляга и на филологията: „Восток – дело тонкое“. В това тънко дело Ацев се движеше не само с огромната си ерудиция, но и с поетичен усет, пък и с уважение към съществуващите български рефлекси при възприемането например на японски имена – което няма да откриете например в работата на Братислав Иванов над Башо. Ще го усетите, ако си потърсите „Бели облаци“.

Нов български университет преиздава последната книга на нашия прекрасен филолог, макар че не си е направил труда нито да я рекламира и разпространи добре, нито дори да качи достатъчно добра снимка на корицата в интернет. Първото издание отпреди десет години е неоткриваемо, така че преиздаването все пак идва навреме. Книгата е и красиво оформена. Още по-хубаво е, че скоро издателството за поезия „ДА“ ще публикува вече не преводи, а собствени стихотворения от Крум Ацев. Понякога се случват и такива хубави съвпадения, тоест Небесата наистина правят безброй неща за човешкия род.

Ши Найан, „Крайречно царство“, т. 1
Превод от руски К. Константинов и Н. Толчев. Изд. „Изток-запад“, 2016

krairechno tsarstvo

Това е ново издание на приключенския роман от 17-и век „Речни заливи“, излязъл у нас още през петдесетте години. За съжаление, преводът е този от предишното издание, тоест не е от оригиналния старокитайски. Добрата новина е, че този път книгата ще излезе в три, а не в два тома, тоест ще прочетем и досега непознати авантюри.

„Крайречно царство“ (или „Речни заливи“) много прилича на рицарските романи, обичани от Дон Кихот: той няма сюжетна линия, а сюжетна мрежа. Героите влизат в действието, преживявят авантюрите си и отстъпват място на нови и нови персонажи. Настроението на книгата е бодро, авантюристично, може би думата е „юнашко“. В нея много се яде, много се пие, много се пътува, много удари се разменят и често двама случайно счепкали се мъже радостно разпознават в противника си прочут майстор било на фехтовката, било на невъоръжения бой. След което храбреците се побратимяват. Безкраен празник, макар и малко объркващ.

Описваните в книгата събития са с няколкостотин години по-стари от написването й: действието се развива в 11-и или 12-и век по пътища, в гори, в тайни крепости и убежища, както и, разбира се, в страноприемници. Ако харесвате филми като „Тигър и дракон“, книгата е за вас. Много се забавлявах още със старото й издание.

Пу Сунлин, „Истории за чародейства от кабинета на Приказливия“
Превод от старокитайски Бора Беливанова, изд. „Фама“, 2014

istorii za charodeistva

„Учителят Кун не говореше за духове и нечисти сили“, обичат да казват неоконфуцианските легалисти. Но нито на Ган Бао с „Издирени и записани чудновати истории“ от 4-и век, нито на Пу Сунлин от 17-о столетие изобщо им е хрумнало да се въздържат от толкова сочните и привлекателни разкази за лисици-омайници, монаси на границата между чудотворството и шарлатанството, както и за приключенията на злощастни кандидати за държавна длъжност или почтителни синове в отвъдното.

Томчето с историйките на Пу Сунлин е издавано веднъж под заглавие „Дракони“ в малката бяла поредица „Панорама“ през далечната 1978 г. Книжката отдавна не се намираше, така че „Фама“ са я преиздали под ново заглавие и в същия превод, почти без промени. Разказите вътре са понякога страшни, но по-често развеселяващи.

Особен куриоз за българската публика е, че китайската представа за оня свят е всъщност версия на тукашния. И в Ада, и в Рая има чиновници, а някои от тях са подкупни. А китайската версия на историята за Каменния гост е повече от симпатична, защото среднощният посетител от отвъдното съвсем не е зъл, а обича топлото вино и добрата компания.

Но няма да издавам повече. Намерете си книгата и се отдайте на чудесата, събрани от учения Пу, Летописеца на Странните неща. Някои читатели ще си спомнят, че Летописецът е бегло споменат отново у Бари Хюгарт.

Ши Юкун, „Чудните дела на съдията Бао“, т. 1
Превод от старокитайски Петко Хинов, изд. „Изток-запад“, 2016

bao

Спомням си, че с интерес четях мислите, споделяни от преводача по време на работата над книгата. Това е истинският първообраз на познатите „Китайски загадки“ от Ван Хюлик, но не мислете, че съдията Бао и съдията Ди са едно и също лице (нито пък бъркайте Вол Номер Десет с Лю Ю, почитаемия автор на „Класическото чаепитие“… о, извинете, това е от друга книга). Отново приключенски роман, този път от 19-и век, по-точно серия от авантюри на доблестния съдия и неговата свита. Г-н Хинов известно време се колебаеше дали китайската дума за юнак, герой може да бъде преведена като „рицар“, може би защото част от добродетелите на героите са наистина рицарски.

Китайската чувствителност явно е съвсем различна от нашата, защото както оня свят на китайското въображение прилича досущ на материалния Китай, така героите за пример на хлапетата са държавни чиновници. Не че на съдията Бао му липсват придружители с по-робинхудовски привкус… част от верните му хора са разкаяли се „братя от зелените гори“, тоест бивши разбойници. Но присъдите винаги са справедливи. Доброто тържествува. Приключенията са на всяка страница. Престъпници и съдии правят своите почти шахматни ходове, докато всичко излезе наяве. А читателското удоволствие е гарантирано.

Която и от тези книги да изберете, няма да сгрешите. За да съм напълно сигурен, поне аз си взех всички. Мисля, че това беше добър улов като за Панаир на книгата.


Всичко от Манол Глишев в „Площад Славейков“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах