Пролетният Панаир на книгата става 10 дни и това е проблем

Пролетният Панаир на книгата, есенната Алея на книгата и зимния Панаир в НДК ще продължават вече по 10, а не по 6 дни както досега. Решението на Асоциация „Българска книга“ е взето на общо събрание на организацията още миналата година. Но среща силен отпор от редица издателства, включително и от най-големите.

Предвижда се тази година шатрите с книги да бъдат разположени в градинката пред НДК още на 24 май и да останат там до 2 юни. Така, според членове на асоциацията, ще бъдат осигурени два уикенда, в които софиянци и гости на столицата ще могат да пазаруват книги и да присъстват на съпътстващи литературни събития.

Това обаче се оказва проблем за издателите, макар че някои от тях са гласували за предложението. И въпреки представата, че това е изгодно основно за големите издателства, оказва се, че това съвсем не е така.

Според Красимир Лозанов, търговски директор на изд. „Жанет 45“, десетдневно събитие в столицата означава допълнителни разходи, особено за издателства от други градове. В същото време увеличената продължителност на книжните изложения не означава непременно повече продажби.

„Хората, които се интересуват от книги, идват за ден или за два, независимо колко е дълъг панаирът“, каза той пред „Площад Славейков“.

Самият Красимир Лозанов е бивш член на Управителния съвет на АБК и на общото събрание е гласувал против предложението.

Стойо Вартоломеев, собственик на издателство „Хермес“, също не харесва идеята. Според него освен всичко останало, се нарушава ритъмът на работа и издателствата, вместо да работят върху книгите, насочват човешки и интелектуален ресурс към изложенията, което се отразява зле на издателската работа.

„Ако едно издателство има проблем с реализацията на книгите си, панаирът няма да му реши проблема“, заяви той пред „Площад Славейков“.

Цветелина Дечева, собственик на издателство „Ера“, член на АБК, също е против.

„Вместо да е празничен Панаир на книгата, събитието се превръща в дълъг пазар, всичко става търговия“, отговори тя на въпрос на „Площад Славейков“.

Дечева подчертава още, че удължените книжни базари създават проблем на книжарниците.

„Хората придобиха култура на онлайн пазаруване, предпочитат да купуват онлайн и да не идват на панаирите“, допълни тя.

Дечева открива и други тенденции, свързани с провеждането на книжните събития:

„Реално панаирите убиват свободната конкуренция. Издателства, които не са се наложили, използват форума, за да продават собствените си книги и другите издателства явно трябва да работят за тяхното утвърждаване, като изразходват собствените си ресурси в един дълъг панаир.“

Непрекъснатото продаване с отстъпки влияе и зле на читателите, смята собственичката на „Ера“.

Особено сериозен отпор десетдевният Панаир на книгата предизвиква сред издателствата, които не са членове на Асоциация „Българска книга“, а са със статут на асоциирани.

От писмо на АБК, изпратено до издателите, става ясно, че тази година всички шатри ще бъдат само от типа „пагода“ и ще бъдат само 63 на брой, така че не е сигурно, че всички желаещи ще могат да получат място на изложението. С предимство ще се ползват членовете на асоциацията, след тях ще могат да избират асоциираните членове, а за останалите издателства ще се решава накрая.

Но това не е основният проблем. В дискусия във Фейсбук издатели споделят, че за решението са гласували основно „малки издателства“ с по-ограничен достъп до книжарници, които са „прокарали решението“.

Даря Хараланова, собственик на издателство „Аквариус“, разказва във Фейсбук:

„Впечатлението ми е, че в АБК членуват и фирми, които нямат нищо общо с издаването на книги. Фирми, които продават сувенири и прочие безделушки. От нашия общ щанд (изд. „ДА“, „Панорама“, „Аквариус“, СГХГ) на последния панаир бяха отнети 4 квадрата от предварително заявените. Оказа се, че въпросните 4 квадрата са дадени на фирма, която търгува с дървени картички. Купуваш една и отчупваш половин играчка за елха; купуваш втора, отчупваш другата половина и сглобяваш. Долу до стълбите към полуетажа, където се намирахме, имаше щанд с чаши и коледни играчки. Превръщането на книжното изложение в базар е българско творение, такова опорочаване никъде по света не може да се види.“

Дора Минева от издателство „Сонм“ допълва, че „никъде по света празниците на книгите не са прости базари“.

Проблемът с продължителността на двата Панаира на книгата в София е свързан и със съпътстващите събития. Не е ясно дали гостуванията на автори и премиерите на книги ще бъдат достатъчно, за да запълнят паралелната литературна програма на книжните събития. Тепърва предстои да се уточни не само кои издателства ще наемат пространство в шатрите, но и кои от тях ще предложат литературни събития за съпътстващата програма.

На 20 март УС на АБК ще проведе общо събрание, на което ще се гласува отново каква да бъде продължителността на книжните панаири. Ако решението за десетте дни панаир бъде отменено, то вероятно ще влезе в сила едва от септември, когато е есенната Алея на книгата в София.