Панаир на щастливо болните от книжния вирус

ПроЛетният базар на книгата пред НДК е едно от най-красивите събития на столицата и е жалко, че е по-скоро изключение, отколкото практика. Когато за пръв път книгите излязоха на открито, беше заради европредседателството. Тази година е заради вируса. Но усещането е сякаш точно там е мястото на този културен панаир през топлите месеци – където хората могат не просто да обикалят щандове и да разглеждат и купуват книги, но и да поседнат, да поговорят, да усетят как вълнението от общуването с литературата напомня общуването с природата.

Пространството пред НДК тази седмица е живо и пълно с усмихнати читатели и ентусиазирани издатели. Има настроение и пъстрота, които така дълго липсваха на всички ни в първата половина от 2020 г. заради антивирусната изолация.

Пъстротата е вероятно и заради видимата доминация на детската литература. Красиво илюстровани, карнавално шарени и често на ръба между високата и забавната литература – детските книги са на всеки щанд. Почти няма издателство, което да не е включило в каталога си добре оформени детски издания. При това те не са сбутани в ъгъла, а са в центъра на вниманието, и често привличат погледите по-скоро на родителите, отколкото на децата. Тази тенденция е толкова ярка и в буквален, и в преносен смисъл, че има нужда от самостоятелно проучване. Още повече, че това е залог за едно по-наситено с книги бъдеще.

Децата са големият печеливш на този базар – всички издателства предлагат по нещо за тях. Снимка: Площад Славейков

По алеите пред градинката на НДК в ранния петъчен следобед нямаше струпвания. Но интересът, който демонстрираха към книгите посетителите на базара, не беше формален и повърхностен. Купувачите бяха целенасочени, много от тях спираха до щандовете с готови списъци и конкретни питания. Те разговаряха с хората от другата страна на книгите, общуваха, при това активно и ангажирано, сякаш запълваха някаква читателска липса, която се простира отвъд страниците на прочетената книга. Дългата изолация очевидно е подхранила читателския ентусиазъм, защото четенето е и общуване, особено в последните години. Липсваха обичайните струпвания покрай кошовете с намалени цени. Не видях нито един скучаещ продавач и издател – всички бяха ангажирани в разговор с потенциални купувачи, на които разказваха – с обичайната разпаленост – какво се крие между кориците на новите им издания.

Пред кошовете (и куфарите) с намалени книги няма тълпи. Снимка: Площад Славейков

Снимка: Площад Славейков

Въпреки че щандовете на издателствата като асортимент повтарят до известна степен видяното по Коледа, хората купуваха активно, макар и малко по-умерено в сравнение с предишни години. Твърде малко книги се появиха на бял свят в изолационните месеци, времето за наваксване не беше достатъчно, но издателите не изглеждат отчаяни, а решени да се справят. Тези от тях, с които говорих, излъчваха оптимизъм.

Философът Тони Николов зад щанда на издателство „Комунитас“ в разговор с писателя Михаил Вешим. Снимка: Площад Славейков

Една от много позитивните тенденции, които личат особено силно на този базар, е, че издателства, които обичайно пестят разходи и наемат общи щандове, сега са самостоятелно представени, а това означава растеж. Щандовете на бутиковите издателства, които обикновено издават малък брой подбрани книги, са пораснали като размер, някои двойно. Очевидно читателят се е научил да цени качествената литература и да я купува. Тази тенденция по всяка вероятност ще продължи, защото при намалени разходи за книги, всеки купувач ще предпочете да се сдобие с нещо, което да задържи трайно в библиотеката си, за сметка на еднодневките.
Вероятно затова много от издателствата са заложили на стойностна литература, която обичайно се счита за издателски риск. Веднага привличат погледа преиздадените от издателство „ИнфоДар” два класически романа – „Парижката Света Богородица” на Виктор Юго и „Ана Каренина” на Лев Толстой. Твърди корици, висококачествена полиграфия и изключително красиви илюстрации. Въпреки че съм чела романите още в изданията им от средата на миналия век, изпитах желание да имам точно тези томчета в библиотеката си заради класическите илюстрации от първите им тиражи в началото на XIX в.

В същата тенденция се вписва и издаденият от малкото, новозародило се и все още налагащо се издателство „Екрие” първи роман на американския писател Томас Улф – „Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот“. Съвременник на Хемингуей и Скот Фицджералд, открит и наложен от легендарния редактор Максуел Пъркинс, Томас Улф е от хората, повлияли най-силно върху американската литература. Стайнбек твърди, че е се е учил от него. „Погледни към дома, ангеле…” не е издавана у нас от 1995 г., когато минава незабелязано заради особеностите на книжния пазар по онова време.

Издателите не скучаят. Снимка: Площад Славейков

Различният поглед към класиците е в основата на чудесната идея на издателство „Лист” да издаде поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”. Книгите в нея растат вече трета година и повечето от тях са открития – благодарение на „Лист” много български читатели за пръв път се запознаха с творбите за деца, написани от Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Осип Манделщам… Тази година излезе поемата за деца „Влак” от Никола Вапцаров, а съвсем наскоро беше преиздадена в изключително красив вариант „Лападунди и тънкофили” на Андре Мороа. На щанда на „Лист” може да бъде намерен и току-що излезлият роман на Джонатан Фоер – „Всичко е осветено”, дебютната му творба, която излиза за пръв път на български.

„Равелщайн“, последният роман на нобеловия лауреат Сол Белоу, предизвиква скандал при излизането си. Сега излиза за пръв път на български. Снимка: Площад Славейков

„Аеропагитика“ от Джон Милтън – първият в историята текст в защита на свободата на печата. Излиза за пръв път на български. Снимка: Площад Славейков

Едно от издателствата, които плътно следват политиката си да предлагат само подбрани книги и не нарушиха ритъма си дори по време на епидемията, е ICU. След като последователно издадоха две от книгите на нобеловия лауреат Олга Токарчук, след като привлякоха вниманието на огромно количество читатели, говорещи с възторг за „Изхвърлени в Америка” на Джанин Къминс, сега ICU излизат с дебютната „Там Там” на Тони Ориндж – „индиански роман”, разказ за това как живеят днес коренните жители на Америка.

„Прозорец” се включват в тежненията на деня с „Експериментът Уорлоу” на Аликс Нейтън. Уточнение на корицата пояснява, че това е „роман за социалната изолация”. Написана през миналата година, преди да се появи епидемията, книгата всъщност разказва за зловещ експеримент, проведен в края на XVIII век в Англия.

„Лексикон” предлагат две стихосбирки, които заслужават внимание – „Преди реките” на Димитър Гачев и последният сборник на Робърт Леви „Анемоя”.

Издателство „Кръг” рискува с един от най-четените руски автори през последните години, но засега почти изцяло непознат у нас – Сергей Лебедев. „Предел на забравата” третира темата с руските лагери от съвършено нова гледна точка.

Издателство „Кръг““ набира инерция с добра литература. Снимка: Площад Славейков

„Колибри” е едно от издателствата, които преминаха през коронавирусната криза с ентусиазъм – по това време те издадоха китайска научна фантастика – първият том на „Трите тела” на Лиу Цъсин предлага изключителна история, напомня за Умберто Еко в науката. Веднага след края на изолацията под знака на „Колибри” се появи есеистичната „Фигури” на една от най-известните литературни блогърки в света – Мария Попова, българка, чийто глас се чува най-силно в САЩ, когато става дума за книги. Сборникът „За бавното живеене и насладата от живота” в съставителство на Светлозар Желев е събрал истории от сериозни български автори като Георги Господинов, Иво Иванов, Капка Касабова и други интересни личности, които познаваме от екрана. Последното заглавие, излязло преди дни, е богато илюстрираната автобиография на режисьора Дейвид Линч – история за необикновения живот на един от сюрреалистите в киното.

„Съчко“ от Джулия Доналдсън предизвиква весели асоциации на щанда на „Жанет 45“ със скорошни изказвания на някои медици по телевизията. Снимка: Площад Славейков

„Жанет 45” също не спряха да издават въпреки трудностите. Точно по време на епидемията се появи новият роман на Георги Господинов „Времеубежище”. А сега на щанда им може да бъде открита новата книга на Яница Радева – „Поздрави от Хадес”, интерпретация на мита за Едип. Обещаващ изглежда и романът на Алеко Желязков „Тежки елементи”.

„Сиела” предлага третия роман на Васил Панайотов – „Сянка” и нова книга от автора на „Вещерът” Анджей Сапковски – „Кулата на шутовете”.

Христо Блажев, зам.-главен редактор на „Сиела“, е винаги готов за разговор с читателите. Снимка: Площад Славейков

Трета част на чудесните приключения на Манюня, разказани от Нарине Абгарян, може да бъде открита на щанда на „Лабиринт”.

Силвия Чолева и Дария Хараланова лобират за високата литература и съвременната поезия. Сниммка: Площад Славейков

Трудно е да се обхване всичко само с няколкочасова разходка по алеите на базара, макар и в слънчев ден. Но си струва да се опита. А и много от издателствата дават значителни отстъпки.

Остава да се надяваме, че на Алеята на книгата през септември ще се появи по-голямото разнообразие на заглавия, особено след намаления ДДС за книгите. Дотогава нека подкрепим българските издателства колкото можем. Те се стараят да оцелеят не просто заради печалбите, а защото българското книгоиздаване в последните години установи отдавна чакани високи стандарти, които трябва да бъдат поддържани и подкрепени от нас, читателите.