Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Срам и унижение под малката табелка Bulgaria

Колкото и да сме свикнали с абсурдите, има неща, които просто не може да се случват – едно от тях е щандът на страната ни на Франкфуртския панаир на книгата

И така: попадате, най-вероятно случайно, пред българския щанд. Нещо ви трепва в душата (може би недоубито родолюбие…), но то е за кратко. Върху пустата откъм съдържание и съответно празна откъм посетители конструкция виждате малка черно-бяла табелка: Bulgaria. Снимки: Авторът - Срам и унижение под малката табелка Bulgaria

И така: попадате, най-вероятно случайно, пред българския щанд. Нещо ви трепва в душата (може би недоубито родолюбие…), но то е за кратко. Върху пустата откъм съдържание и съответно празна откъм посетители конструкция виждате малка черно-бяла табелка: Bulgaria. Снимки: Авторът

От 1949 г. насам Франкфурт е домакин на най-голямото в света международно изложение на книги. Тази година, по време на 69-тото издание на Франкфуртския панаир, в продължение на 5 дни се случиха следните неща:

• бе усвоена изложбена площ от 170 000 квадратни метра;

• участваха 7 000 изложители от над 100 страни;

• бяха представени над 400 000 заглавия;

• покрай щандовете преминаха  278 000 зрители.

Всеки, който е посетил изложението, има представа какво означава да те видят тук, да те съизмерят с Големите, да те припознаят – било като партньор в бизнеса, било като присъствие в цивилизования свят. Все неща, които възвръщат, и то многократно, вложените средства.

Бях поканена да участвам в панаира от немско издателство, за чиито книги изработих дизайна. Така станах свидетел на начина, по който тук се планира и осъществява всичко. Това е отговорна, многопосочна работа и изисква интелигентни и всеотдайни усилия. Издателството беше заявило своето участие около година преди началото на панаира – тогава има намаление на наема за всеки квадратен метър изложбена площ. Следващите месеци бяха посветени на изработването на възможно най-представителни рекламни материали, които да се раздават на посетителите. Беше грижливо обмислено как да се оформи щанда. Бяха изпратени огромен брой покани до книгоразпространители, издатели, литературни агенти и всякакви институции, чието посещение би било от полза. Предвидени бяха и най-малките детайли, за да бъде представянето смислено и достойно.

Ще поясня, че става въпрос за едно малко частно издателство.

Затова толкова по-унизително, но и неизбежно е сравнението с начина, по който на същия панаир бе представена държавата България.

Изказвайки преди седмици възмущението си в социалните мрежи, издателят Манол Пейков сравни българския щанд с „произволна бакалия от Люлин 7“. Бих добавила, че това беше една болезнено „соц“-бакалия,  или още по-точно – бакалия от времето на гладната Луканова зима. Дотолкова празно, тъжно и обидно бе представянето ни.

Вижте още: ЩАНДЪТ НИ НЕ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ, НО ПАК Е КАТО БАКАЛИЯ В ЛЮЛИН 7

И така: попадате, най-вероятно случайно, пред българския щанд. Нещо ви трепва в душата (може би недоубито родолюбие…), но то е за кратко. Върху пустата откъм съдържание и съответно празна откъм посетители конструкция виждате малка черно-бяла табелка: Bulgaria. Може би иска да покаже, че скромността е изконно българско качество. Между ярките дизайнерски надписи на съседните държави табелката почти не се забелязва, но пък ние не сме националисти, нали. Под Bulgaria се мъдри гордото обяснение, че това е проект, подкрепен от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. (На щанда получавам информацията, че „ние тук участваме по една програма… Ние и догодина ще участваме по тази програма, само че не тук, а някъде другаде…“ Пази боже!) На близката стена са залепени няколко картинки, вероятно от календар, които показват хубостите на страната ни. Тук-там, над полупразните, а на места и абсолютно празни рафтове, са поставени имената на представените издателства. Отпечатани са на принтер, върху обикновен лист А4 (разбира се, в прозрачен джоб – да не се повредят). В случай, че някой не е наясно – това са имената на известни наши издателства. По този начин те присъстват на най-голямото световно изложение. Ако се опитате да намерите някаква логика в подбора на показаната литература, ще ударите на камък. Подбор няма, няма ги и интересните, стойностни, красиви, дизайнерски оформени книги, които виждаме по българските книжарници. Ще кажете – не може да бъде! Ама може.

Тук-там, над полупразните, а на места и абсолютно празни рафтове, са поставени имената на представените издателства.

Тук-там, над полупразните, а на места и абсолютно празни рафтове, са поставени имената на представените издателства.

И все пак – колкото и да сме свикнали с абсурдите, с нищетата на мисленето, с тарикатските опити „да отбием номера“ – има и неща, които просто НЕ МОЖЕ да се случват. Не може да оставиш празни рафтовете на собственото си присъствие в цивилизацията, и в същото време да твърдиш, че „и ний сме дали нещо на света“.

Срещнах издатели от Германия, проявяващи жив интерес към страната ни. Те търсиха българска литература на панаира. Но поради късното си кандидатстване за изложението България не беше вписана в каталога на участницитe. Изпитвах срам, че страната ми не е представена. После случайно се натъкнах на българския щанд. Разбрах, че има и по-голям срам – срамът, че България присъства на изложението. По този начин.

Прочетох и изслушах по медиите обяснения от различни отговорни инстанции за това как, напротив, нищо му нямало на нашето представяне. Например:

„През тази година щандът ни „нито е най-скъпият, нито най-големият щанд на Frankfurt Book Fair. Наети са 100 кв. м., на които са разположени 7 български компании. За сравнение миналата година бяха 120 кв м. и участваха 10 фирми. Сега участието е за 85000 лв. с обикновена конструкция, а през 2015 г. за 180000 лв. при дизайнерски щанд… изграждането на конструкцията е извършено от панаира във Франкфурт“…

и т.н. Звучи почти убедително. Само че – нека имаме предвид няколко неща:

• Смисълът, оправданието и евентуалният полезен ефект от един представителен щанд не се определят от спестеното, а от показаното в него.

• Ако някой наистина е изчислил, че 7 български издателства трябва обезателно да се представят върху 100 квадратни метра площ, този някой или няма представа как се участва в такова изложение, или просто най-безотговорно пилее нечии пари. И в двата случая е добре да му се отнеме правото да върши такива неща.

• Обяснението, че, виждате ли, сега сме спестили ценни средства и сме платили „само“ 85 000 лв. е чиста манипулация, тъй като всъщност става въпрос за хвърлени на вятъра 85 000 лв. Ама защо? Защото нито лев от тези 85 000 не е послужил за целта, която е: представяне и рекламиране на издателската дейност и най-общо – на съществуването на култура в България.

• Конструкцията, изградена от панаира във Франкфурт е само базата, скелетът, върху който по хиляди различни начини всеки щанд, всяко издателство, всяка страна надгражда своето уникално присъствие. Ако някой се опитва да каже, че е „спестил” от дизайн (т.е. лишил е присъствието от всякаква уникалност), по-добре да обясни защо въобще е отишъл на изложението.

• За подготовка на необходимите документи за участие на издателите е бил предоставен срок от 29 септември до 10 октомври (припомням, че панаирът беше открит на 18 октомври). Месец преди нашите институции да обявят въпросната процедура, подробният и удобно систематизиран каталог на всички участници в изложението бе вече отпечатан и разпространен. Защото никой не кандидатства за такъв форум в последните десет дни. За работа не стигат нито няколко дни, нито месец или два. Участието във Франкфурт се заявява с години напред. Кандидатстват подготвени хора. В момента, дни след края на панаира, вече тече записването за следващата 2017. Много от държавите вече обмислят кандидатурите си: правят най-представителен подбор на издателства и книги; съставяне, превод, издаване на нужното количество (и качество) от каталози, брошури, плакати, мултимедийни продукти и рекламни материали; изясняват се посланията, около които е структурирано представянето; проектира се дизайнерския израз на тези послания и т.н…. Да, това са много месеци работа и тя има смисъл.

А за нас остава обидата от начина, по който разните институции, допринесли за абсурдното представяне на България, си прехвърляха отговорности, обвинения и обяснения. Едни чиновници-отличници се хвалят колко пари били спестили на бюджета… И независимо кои са участниците, независимо кой как е объркал нещата, остават тъжни въпроси, и те няма как да бъдат спестени. Имаме ли Министерство на културата и трябва ли то да се погрижи за представянето на страната ни на най-големия международен форум на книгата? Имаме ли Асоциация „Българска книга“, както и сдружения, съюзи, групи и групички, които по подразбиране трябва да са съпричастни към проблема? Имаме ли Агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, нагърбила се да насърчи „малкото“, че даже и „средно“ право на българската книга да стане достояние на света?

за нас остава обидата от начина, по който разните институции, допринесли за абсурдното представяне на България, си прехвърляха отговорности, обвинения и обяснения.

за нас остава обидата от начина, по който разните институции, допринесли за абсурдното представяне на България, си прехвърляха отговорности, обвинения и обяснения.

На кого да припишем греха: на безхаберието на държавните институции, на инертността и безинициативността на частните издателства, на очевидната неосведоменост и незаинтересованост на всички заедно… И, над изредените неща – на печалната липса на вкус. На дух. На хъс. На принадлежност. На отсъствието на нещо повече от „…там някой дава едни пари да се свърши някаква работа.“ Спорът дали държавата рекламира издателите, или се саморекламира чрез техния труд е безсмислен, защото тук въобще нямаше реклама за никого – имаше единствено антиреклама, при това не само за работилите „по една програма…“, а за всички нас, които припознаваме себе си под скромния надпис Bulgaria.

 

Можеше ли да е иначе? Показаха го щандовете наоколо: значително по-малки от нашия, но изградени с вкус и любов, с визия и разбиране за това кой си и какво искаш да съобщиш на света за себе си. Те бяха на метри от нас – пространствата на Македония, Словения, Хърватска, Унгария, Армения…

И един пример: сред най-активните в изложението беше щандът на Грузия, също наполовина по-малък от нашия, но оформен дизайнерски и изпълнен със съдържание. Грузия е избрана да бъде почетен гост на панаира през 2018. Ежегодно на изложението във Франкфурт се определя страна-гост, която ползва значителни привилегии: дава ѝ се безплатно пространството за щанда и през цялата година, също безплатно, тази държава бива представяна по всички медии. За нея се показват филми, говори се, дискутира се, рекламира се. Каква е процедурата, за да стане една страна почетен гост на Франкфуртския панаир? Правителството ѝ, най-често в лицето на нейното Министерство на културата, просто кандидатства за тази чест: провежда разговори, доказва и убеждава, че въпросната страна има потенциал, уникалност, традиции, постижения. Кандидатурите се одобряват и избират от специално жури. Близко до ума е, че журито не разглежда държави, които не са си направили труда да кандидатстват. Грузия се готви от няколко години за звездния си момент на панаира. В малката ѝ, уютно оформена територия, бяха подредени много и красиви книги. Блестящо съставени и отпечатани каталози даваха информация за интересуващите се: каталог на грузинските издателства и книжарници, каталог на грузинската поезия, други такива за белетристика, за детска литература, за научна литература. Имаше активно мултимедийно присъствие, прожектираха се филми за Грузия, материали за известни писатели. В пространството на щанда се проведоха няколко лекции, бизнес срещи, дискусии. Имаше ентусиазъм, смислени събития и добро вино (един от големите грузински производители на вино е привлечен като спонсор на представянето). С една дума – Грузия стана интересна, популярна, търсена.

Дали това би предизвикало някакви размисли у съответните наши институции? У издателства, министерства, фирми, асоциации и всички, които са поели (по призвание или по задължение) отговорността да представят България пред света…

 

Между другото, онези германски издатели, проявяващи жив интерес към страната ни, също попаднаха на грузинския щанд. Там откриха много и добре поднесена информация, приятелско отношение и убедително представена литература. В резултат на това сключиха договори за издаването на грузински книги в Германия – нашите засега ще почакат.

Така и не знам дали те въобще са намерили българския щанд…

Надявам се, че не са.


Светла Георгиева е художник-график с 21 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Пише поезия и проза. Автор е на четири стихосбирки и на белетристичния сборник „Разкази за вчера и други места”, който бе номинран за престижната награда на балканските народи за литература „Балканика”.

Заглавието на материала е на „Площад Славейков“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС