Пандемиите в историята на човечеството

Болестите са спътник на живота. Във всички времена, откакто човечеството съществува, хората са боледували от най-различни вирусни инфекции. Минали сме през тиф, проказа, чума, едра шарка, малария, туберкулоза – епидемии, жертва на които стават милиони. „Обикновеният“ грип звучи уж безобидно, но според СЗО всяка година от него умират над 500 хил. души.

Атинската чума

Михил Суиртс, „Атинската чума“, 1652–1654

Всъщност историята е белязана от масови епидемии и пандемии много повече, отколкото предполагаме.
Първите масови заразявания са от дълбока древност. За тях са се запазили оскъдни свидетелства, но се знае, че една от най-тежките пандемии на древността е била Атинската чума, разразила се от 431 до 427 г. пр. Хр. Започнала е през Пелопонеската война, когато Атина се напълва с бежанци. Умират хиляди хора, дори вероятно самият Перикъл – виден оратор и пълководец.

Юстиниановата чума

Йосе Лиферинкс, „Свети Себастиан се моли за живота на гробокопач, заболял от чума по време на Юстиниановата чума“, 1497-1499

Първата регистрирана пандемия в света е Юстиниановата чума, заради която умират 25 милиона души в Европа и около 60 млн. в Азия – около 13% от цялото световно население.

Тя започва през 541 г., тръгва най-вероятно от Египет или Етиопия, пренесена от заразени с чумен вирус плъхове, които се разпространяват из цялото Средиземноморие чрез търговските кораби. Пандемията обхваща Близкия изток и Европа. В разгара ѝ ежедневно в Константинопол умират по 5000 души. Населението на града намалява с 40%. Самият император Юстиниан, на чието име е кръстена пандемията, се разболява, но успява да оздравее.

Пандемията е в пик около 3-4 години, но целият период, в който Юстиниановата чума се разпространява, е всъщност около 200 години.

„Черната смърт“

Гражданите на Турнай, Белгия, погребват мъртвите по време на Черната смърт от 1347-52, детайл от миниатюра от „Хрониките на Жил“

Така е наречена втората чумна пандемия, смятана за най-мащабна в историята на човечеството. Тя започва в Източен Китай през 1320 г., обхваща Индия и стига до Европа. По време на пика си – 1346 – 1353 г. – унищожава между 30 и 60% от европейското население. В целия свят от нея умират между 70 и 100 млн. души – една четвърт от световната популация. Тогава за пръв път европейските владетели измислят карантината – всички пристигащи търговски кораби изчакват по 40 дни на пристанищата без разтоварване и без да слиза екипажът.

„Черната смърт“ се появява спорадично чак до XIX век.

Днес чумата е лечима, макар че белодробната ѝ форма, ако не е лекувана с антибиотици навреме, води до 100% смъртност. Между 2010 и 2015 г. по данни на СЗО в света от чума са се разболели 3248 души, а 548 от тях са починали.

Потна треска

Джон Колиър, „Спящата красавица“, 1921 г.

Това е едно от най-загадъчните инфекциозни заболявания, познати в Европа. Епидемии от потна треска избухват на няколко пъти между 1485 и 1551 г. Започвала с втрисане, световъртеж и главоболие. После идвала треската, хората изпитвали силна жажда и болки в сърцето. Най-лошото било, че не се изработвал имунитет и често хората умирали при следващ пристъп на болестта. И до днес не са известни причините за появата на потната треска.

Коремен тиф

Ричард Тенант Купър, „Ангелът на смъртта“, 1912 г.

Коремният тиф е една от болестите, съпровождащи човечеството почти от възникването му. Той е бактериално, а не вирусно заболяване, но често има епидемии на тази болест, защото тя се предава от замърсена вода и храна. Смята се, че дори известният султан Саладин през XII век е загинал от тиф, както и американският президент Уилям Хенри Харисън през XIX век. И до днес ежегодно над 22 млн. души се разболяват от коремен тиф, а 200 хил. от тях умират.

Едра шарка

Eпидемия от едра шарка в Югославия прз 1972 г. Снимка: Уикипедия

Тази остра заразна болест е най-големият убиец в света. Първоначално е била разпространена само в арабските и азиатските страни. За пръв път едрата шарка е регистрирана в Китай през IV век, в средата на шестото столетие поразява Корея, а през 737 г. от едра шарка умира 30% от населението на Япония. Кръстоносните походи и арабските завоевания пренасят болестта в Европа. Лекарство така и не било открито и всеки трети заразен умирал, болните буквално изгнивали приживе.

Победена е благодарение на откритата през 1796 г. ваксина, но и това не спира докрай заразата-убиец. Дори през ХХ век от едра шарка умират между 300 и 500 млн. души в цял свят. Благодарение на масовата ваксинация обаче последният регистриран случай на болестта е бил през 1977 г. в Сомалия.

Холера

Жертва на холера от Съндърланд през 1832 г., неизвестен автор

До XIX век това заболяване, което води до тежка диария и убива за няколко часа, било познато само в югоизточна Азия. Но между 1817 и 1860 година заради високите температури и замърсяването на водите холерата плъзва по света и за кратко 6 епидемии от холера минават през Япония, Сирия, Саудитска Арабия, Египет, Турция, Русия и цяла Европа. За това време от холера умират над 40 милиона души. Седмата пандемия от холера е през ХХ век. Започва през 1961 г. в Южна Азия и стига до Африка и Америка.

И до днес тя не е съвсем овладяна и избухва спорадично в Нигерия, Сенегал, Афганистан, Ирак, Пакистан и Хаити. Според СЗО през 2017 г. е имало 1 227 391 случая на холера в 34 страни по света. 5654 души са загинали.

Испански грип

Болни от испански грип в американската военна болница № 45 в Екс ле Бен, Франция, през 1918-а.

Пандемията от испански грип започва в последните месеци от Първата световна война през 1918 г. Жертви на инфлуенцата стават между 50 и 75 милиона души – между 2,6 и 5,2% от цялото световно население.

Разпространението на болестта е светкавично заради техническия прогрес, по-добрите комуникации и движението на войските в края на войната. Разболяват се, макар и не фатално, между 400 и 500 милиона души – една трета от всички хора по онова време. Често се случвало да измират цели села, местата за погребения не достигали. Вирусът засагял най-вече младите хора между 20 и 40 години. В късния си стадий болестта предизвиквала белодробен кръвоизлив, хората буквално се удавяли в кръвта си.

В някои страни карантината траяла цяла година – били затворени църкви, театри, съдилища. Продавачите често затваряли магазините си и изнасяли щандове на улицата, за да се избегне струпване на хора.

Азиатски грип

Пепин Е. Гийомен, „Мъж с инфлуенца, воден за ръка от лекар и заобиколен от танцуващи политици“, карикатура в парижкото сатирично списание „Грело“, 1890 г.

През 1957 – 1958 г. избухва нова епидемия от същия щам, получила този път названието „азиатски грип“. Тя започва през февруари 1957 г. в Далечния Изток и много бързо обхваща цялата планета. Ежедневно се появявали нови случаи на заразени в няколко страни едновременно. Болестта протичала бързо и хората загивали само за няколко дни. Само в САЩ по време на тази пандемия загинали над 70 хиляди души.

Азиатският грип утихнал, но десетилетие по-късно се появил отново, вече мутирал, и през 1968-1969 г. предизвикал епидемия от „хонконгски грип“. Той бил най-опасен за хората на възраст над 65 години. От хонконгски грип загиват 34 хиляди души в света.

Птичи грип

Януари 2020 г. Военен камион пръска срещу птичи грип в близост до мястото, където зимуват мигриращите птици в Чангуон, Южна Корея. Снимка: ЕПА/БГНЕС

През 1997 г. отново в Хонконг за пръв път е регистриран нов вирусен щам, получил името „птичи грип“. Първоначално вирусът не се предавал от човек на човек, а хората се заразявали от досег с болни птици. Това ограничило разпространението му, но все пак заради птичи грип в света умират 360 души. Последният регистриран случай на смърт от птичи грип е в Канада през 2014 г.

Свински грип

20 февруари 2020 г. Работник дезинфектира ферма за свине в Суининг, провинция Съчуан, Китай, срещу свински грип. Снимка: ЕПА/БГНЕС

През април 2009 г. избухва нов щам на грипен вирус – така нареченият „свински грип“, подобен на щама на испанския. От април до октомври 2009 г. броят на заразените със свински грип в света достига 414 045 души, загинали са над 5000.

Ебола

Септември 2014 г. Здравни работници от прибират телата на жертви от ебола от гараж в покрайнините на Монровия, Либия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

През 2014 г. човечеството се разтревожи заради започналата от Западна Африка епидемия на ебола. Епидемията продължава до 2015 г. и взима 11 хиляди жертви.

Днес учените познават над 2000 щама на грипни вируси, но постоянно се появяват нови. Някои от тях умират бързо, без да успеят да нанесат вреда. Други обаче, като COVID-19, се нуждаят от овладяване, към което всички държави и хора да подходят отговорно и с осъзнаване на опасността.