Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Папата: Мигрантите не са числа, а личности. Светът не е само добро и зло

Духовникът произнесе вдъхновяваща реч пред американския Конгрес

 Ако искаме сигурност, нека даваме сигурност; ако искаме живот, нека даваме живот; ако искаме възможности, нека предоставяме такива. Мерилото, които използваме за другите ще е мерилото, което времето ще използва за нас, каза пред Конгреса папа Франциск. - Папата: Мигрантите не са числа, а личности. Светът не е само добро и зло

Ако искаме сигурност, нека даваме сигурност; ако искаме живот, нека даваме живот; ако искаме възможности, нека предоставяме такива. Мерилото, които използваме за другите ще е мерилото, което времето ще използва за нас, каза пред Конгреса папа Франциск.

В историческо слово пред съвместна серия на американския Конгрес папа Франциск призова на мигрантите да се гледа като на личности, а не като на числа. Главата на Римо-католическата църква призова още да се противодейства на фундаментализма, да се отнасяме с чужденците така, както искаме да се отнасят с нас, и да помагаме повече на бедните и онеправданите. Думите му разплакаха неколцина конгресмени в залата.

Папа Франциск бе посрещнат топло от повече от 500 законотворци, съдии и официални лица в Конгреса на САЩ. След притихването на аплодисментите, той произнесе забележителната си реч, в която определи размерите бежанската криза, пред която сме изправени, като невиждани от Втората световна война, очерта неотложните предизвикателства, с които трябва да се справи светът, и апелира да не делим хората само на добри и лоши.

„Не бива да се отвръщаме от тяхната численост, а да ги видим като хора, да видим лицата им и да се вслушаме в историите им, да опитаме да отговорим по най-добрия начин на проблема им“, заяви за мигрантите Франциск и се позова на Златното правило от Евангелието.

Папата отново призова за премахване на смъртното наказание, защити устоите на семейството, подложено на невиждан досега натиск, и настоя да се работи в полза на околната страна.

Предлагаме ви цялата реч на папа Франциск:

Скъпи приятели,

Много съм признателен за поканата да се обърна към съвместното заседание на Конгреса в „земята на свободните и дома на храбрите“ (бел. ред. – из химна на Съединените щати). Бих искал да мисля, че е защото аз също съм син на този велик континент, от който всички ние сме получили много и на който дължим обща отговорност.

Всеки син или дъщеря има мисия, лична и социална отговорност към родната си страна. Вашата отговорност като членове на Конгреса е да дадете възможност чрез законодателната си дейност САЩ да расте като нация. Вие сте лицето на хората ѝ, техните представители. Призвани сте да защитавате и пазите достойнството на съгражданите си в неуморно и всеотдайно преследване на общо благо, това е главната цел на политиката. А политическото общество е вечно, когато се стреми да задоволи общите нужди чрез стимулиране растежа на всички свои членове, особено най-уязвимите и изпаднали в риск. Законодателната дейност винаги се основава на грижа за хората. За това сте били поканени, призовани, свикани от онези, които са ви избрали.

Вашата работа ме кара да погледна по два начина към личността на Моисей. От една страна, патриархът и законодател на Израел символизира нуждата на народите да пазят чувството за единство просто чрез законодателство. От друга, фигурата на Моисей ни води директно към Бога и така към трансценденталното достойнство на човека. Моисей ни дава добър синтез на вашата работа – от вас се иска да защитавате с помощта на закона образа и подобие Божии у всекиго.

Днес бих искал да се обърна не само към вас, но чрез вас и към целия народ на Съединените щати. Тук, заедно с техните представители, аз ще се възползвам от възможността за диалог с много хиляди мъже и жени, които полагат честен труд всеки ден, за да носят хляб на масата си, да спестяват пари и – стъпка по стъпка – да градят по-добър живот за семействата си. Това са мъже и жени, които не са притиснати просто от плащането на данъците си, но и по свой тих начин устояват живота на обществото. Те плодят солидарност чрез своите действия и създават организации, които протягат ръка към най-нуждаещите се.

Бих искал да вляза в диалог и с много възрастни хора, тези съкровищници на мъдрост, придобита чрез опита, които дирят всячески, особено чрез доброволна работа, да споделят историите и прозренията си. Знам, че много от тях са пенсионирани, но все още активни; те продължават да работят по изграждането на тази страна. Също искам да говоря с младите хора, които крачат към реализирането на великите и достойни вдъхновения, незаблудени от повърхностните предложения – които срещат трудни ситуации, често в резултат на незрялостта на някои възрастни. Искам да разговарям с всички вас и да го направя чрез историческата памет на вашите хора.

Посещението ми съвпада с време, когато се отбелязват годишнините на неколцина велики американци. Тези хора, с всички техни различия, чрез упорита работа и саможертва – някои с цената на живота си – са изграждали по-добро бъдеще. Те са формирали основни ценности, които да се запечатат завинаги в духа на американския народ. А хора с такъв дух могат да преживеят много кризи, напрежения и конфликти, да намират сили винаги да продължат напред и да го правят с достойнство. Тези мъже и жени ни предлагат начин да гледаме и тълкуваме реалността. В чест на паметта им ние, дори на фона на конфликтите, сме вдъхновени всеки ден да черпим от най-дълбоките си културни запаси.

Бих искал да спомена четирима от тези американци – Ейбрахам Линкълн, Мартин Лутър Кинг, Дороти Дей и Томас Мъртън.

Тази година се отбелязва 150-ата годишнина от убийството на президента Ейбрахам Линкълн, пазителя на свободата, работил неуморно, за да може „тази нация, благословена от Бога, да изживее ново възраждане на свободата“ (бел. ред. – цитат от Гетисбърското обръщение на Линкълн). Строежът на свободно бъдеще изисква любов за общото добро и задружни действия в духа на помощта и солидарността.

Всички днес сме запознати и сме дълбоко разтревожени от смущаващата социална и политическа ситуация в света. Нашият свят все повече става място на кървави конфликти, омраза и брутални зверства, извършвани дори в името на Бога и на религията. Знаем, че никоя религия не е защитена от форми на индивидуални илюзии или идеологически екстремизъм. Това значи, че трябва да сме особено внимателни с всеки тип фундаментализъм, бил той религиозен или друг. Изисква се деликатен баланс, за да се справим с насилието, извършвано в името на религия, идеология или икономическа система, докато едновременно с това предпазваме свободата на вероизповеданията, интелектуалната и личната свобода. Но има друго изкушение, срещу това трябва специално да противостоим – опростенческото мислене, което вижда само добро и зло; или ако щете, само праведници и грешници. Съвременният свят, със своите отворени язви, които засягат много от братята и сестрите ни, изисква да се изправим срещу всяка форма на поляризация, която ни разделя в някой от тези два лагера. Знам, че в опит да се освободим от врага навън, можем да се изкушим да нахраним врага отвътре. Да имитираме омразата и насилието на тираните и убийците е най-добрият начин да заемем техните места. Това е нещо, което ние, като хора, отхвърляме.

Нашият отговор наместо това трябва да бъде надежда и изцеление, мир и справедливост. От нас се искат кураж и интелигентност да разрешим днешните множество геополитически и икономически кризи. Дори в развития свят ефектите на несправедливостта са твърде очевидни. Усилията ни трябва да се съсредоточат върху възстановяването на надеждата, поправянето на грешките, поддържането на поетите ангажименти и така – помагането за благоденствието на хората и народите. Трябва да вървим напред заедно, като един, в подновен дух на братство и солидарност, щедро действайки в името на общото добро.

Предизвикателствата, които срещаме днес, искат възраждането на онзи дух на сътрудничество, донесъл толкова много през историята на Съединените щати. Сложността, притегателната сила и неотложността на тези предизвикателства изискват да извадим всички свои ресурси и таланти и да разрешим проблемите един по един, с уважение към различията си и възприятията на съвестта си.

В тази страна различните вероизповедания имат огромен принос за изграждането и подсилването на обществото. Важно е, че днес, както и в миналото, гласът на вярата продължава да бъде чуван, той е глас на братство и любов, който опитва да прикани най-доброто у всеки човек и у всяко общество. Такова сътрудничество е могъщ ресурс в борбата да изкореним новите глобални видове робство, родени от тежки несправедливости. Те могат да бъдат надмогнати само чрез нови линии на поведение и нови форми на социален консенсус.

Тук си мисля за политическата история на Съединените щати, където демокрацията е дълбоко вкоренена в съзнанието на гражданите. Всяка политическа активност трябва да е подчинена на благоденствието на човешкото създание и да е базирана на уважение към достойнството му.

„Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие“ (бел. ред. – цитат от Декларацията на независимостта на САЩ). Ако политиките наистина са в служба на човека, би следвало той да не може да е роб на икономиката и финансите. Политиките, наместо това, са изражение на нашата завладяваща нужда да живеем като един, за да построим едно от най-големите общи блага – общество, което жертва частните интереси, за да споделя, справедливо и мирно, своите богатства, интереси, социален живот. Не подценявам трудността, въвлечена в това, но ви окуражавам в този опит.

Тук си мисля и за марша, който Мартин Лутър Кинг води от Селма до Монтгомъри преди 50 години като част от кампанията си да изпълни „мечтата“ за пълни граждански и политически права на афроамериканците. Тази мечта продължава да вдъхновява всички ни. Щастлив съм, че Америка продължава да е за мнозина страна на „мечти“. Мечти, които водят до действие, участие, отдаденост. Мечти, които пробуждат най-дълбокото и най-истинското в живота на човека.

В последните векове милиони хора дойдоха по тези земи в преследване на мечтата си да имат свободно бъдеще. Ние, хората на този континент, не се страхуваме от чужденци, защото повечето от нас някога са били такива. Казвам ви това като син на имигранти и знаейки, че мнозина от вас също произхождат от имигранти. Трагично, правата на тези, които са тук от по-отдавна, невинаги са уважавани. Към тези хора и техните народи, от сърцето на американската демокрация, бих искал да потвърдя своите висока почит и признателност. Първите контакти често са бурни и размирни, но е трудно да се отсъди миналото по критерия на настоящето. Въпреки това, когато странникът сред нас ни погледне с призив за помощ, не трябва да повтаряме греховете и грешките на предшествениците си. Сега трябва да решим да живеем благородно и справедливо, колкото е възможно повече, за да възпитаме новите поколения да не обръщат гръб на нашите съседи и всичко край нас. Изграждането на нация изисква да признаем, че сме в постоянна връзка с околните, да отхвърлим враждебното мислене, за да се възползваме от взаимна помощ, да положим усилие да дадем най-доброто от себе си. Вярвам, че можем да се справим.

Светът ни среща бежанска криза с размер, невиждан от Втората световна война. Това ни изправя пред големи предизвикателства и много трудни решения. На този континент също хиляди хора са принудени да пътуват на север в търсене на по-добър живот за себе си и обичните си, в търсене на възможности. Не е ли това, което искаме и ние за своите деца? Не бива да се отвръщаме от тяхната численост, а да ги видим като хора, да видим лицата им и да се вслушаме в историите им, да опитаме да отговорим по най-добрия начин на проблема им. Да отговаряме винаги хуманно, справедливо, братски. Трябва да избягваме честите изкушения в днешно време – да пренебрегнем всичко, което изглежда проблемно. Да си спомним Златното правило: „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям (Мт. 7:12).

Това правило ни изпраща в ясна посока. Нека третираме другите със същото желание и състрадание, с което искаме и нас да третират. Нека търсим за останалите същите възможности, които търсим за себе си. Нека помагаме да растат, както бихме искали да се помага на нас. Ако искаме сигурност, нека даваме сигурност; ако искаме живот, нека даваме живот; ако искаме възможности, нека предоставяме такива. Мерилото, които използваме за другите, ще е мерилото, което времето ще използва за нас. Златното правило ни напомня също за отговорността да предпазваме и защитаваме човешкия живот във всеки етап от развитието му.

Това убеждение ме води от самото начало на моето служение, да се застъпвам при всеки сгоден случай за глобалното премахване на смъртното наказание. Всеки живот е свещен, всяко човешко същество е надарено с неотменимо достойнство и обществото може само да се възползва от рехабилитацията на осъдените за престъпления.

Наскоро мои братя епископи тук, в Съединените щати, подновиха призива си за премахване на смъртното наказание. Не само ги подкрепям, но и окуражавам всички онези, които са убедени, че справедливото и необходимо наказание не бива да изключва надеждата и целта на рехабилитирането.

В тези времена, в които социалните притеснения са толкова важни, не мога да не спомена Божата служителка Дороти Дей. Нейният социален активизъм, силното ѝ желание за справедливост и за каузата на онеправданите бяха вдъхновени от Евангелието, вярата ѝ и примера на светците.

Колко много прогрес е направен в тази посока в толкова части на света! Колко много е сторено в тези първи години на третото хилядолетие, за да издърпат хора от крайната бедност! Знам, че споделяте моето убеждение, че много още трябва да се направи и че във времена на криза и икономическа несигурност духът на глобална солидарност не бива да се губи. В същото време ви окуражавам винаги да имате наум всички онези хора около нас, хванати в капана на бедността. Те също имат нужда да получат надежда. Битката срещу нищетата и глада трябва да се води постоянно, на множество фронтове, особено в първопричините си. Знам, че много американци днес, както и в миналото, работят, за да се справят с този проблем.

От само себе си се разбира, че част от това голямо усилие е създаването и разпределението на богатството. Правилното използване на естествените ресурси, прилагането на технологиите и впрягането на предприемчивия дух са съществени елемент на икономика, която иска да е модерна, приобщаваща и устойчива. Бизнесът е благородна професия, насочена към създаването на богатство и подобряване на света. Той може да е плодотворен източник на просперитет в сферата, в която се развива, особено ако създава работни места в услуга на общото благо. А това общо благо включва и Земята, централна тема на енцикликата „Слава Тебе“, която наскоро написах, за да вляза в диалог за нашия общ дом. Имаме нужда от разговор, в който всеки да се включи, тъй като екологичните предизвикателства са в ход и техните корени в човешкото поведение безпокоят и засягат всички нас.

В енцикликата отправям призив за смели и отговорни усилия да пренасочим нашите стъпки, за да избегнем най-тежките последици от влошаването на околната среда, причинени от човешката дейност. Убеден съм, че можем да направим разликата и не се съмнявам, че Съединените щати – и този Конгрес – имат важна роля. Сега е времето за смели действия и стратегии, насочени към културата на грижата и към интегриран подход в битката срещу бедността, възстановяването на достойнството на отритнатите и в същото време опазването на природата. Ние имаме свободата да ограничим и насочим технологията, да разработим интелигентни начини за развитие и възпиране на собствената си сила; и да поставим технологиите в услига на друг вид напредък, по-здравословен, по-хуманен, по-социален, по-монолитен. В тази връзка съм убеден, че изключителните академични и изследователски институции на Америка могат да дадат жизнено необходим принос в идните години.

Преди век, в началото на Първата световна война, която папа Бенедикт XV нарича „безсмислено клане“, е роден друг забележителен американец – цистерцианският монах Томас Мъртън. Той става извор на духовно вдъхновение и насока за мнозина. В своята автобиография пише:

„Аз дойдох в света. Освободен от природата, в образа на Бога, аз все пак бях затворник на собственото си насилие и егоизъм в лицето на света, в който съм се родил. Този свят беше изображение на ада, пълен с хора като мен самия, любещи Бога и все пак мразещи Го; родени да Го обичат, но вместо това живеещи в страх от безнадеждните си противоречиви копнежи“.

Мъртън е преди всичко човек на молитвата, мислител, който оспорва постулати на своето време и отваря нови хоризонти за душите и за църквата. Той също е човек на диалога, посланик на мира между народите и религиите.

От перспективата на диалога бих искал да призная усилията, положени през последните месеци за преодоляването на исторически различия, свързани с болезнени епизоди от миналото. Мой дълг е да изграждам мостове и да помагам по всеки възможен начин на всички мъже и жени да правят същото. Когато страни, които са били в противоречие, се върнат на пътя на диалога – диалог, който може да е бил прекъснат и по най-легитимни причини – за всички се отварят нови възможности. Това изисква кураж и дързост, което не е същото като безотговорност. Добрият политически лидер е този, който, мислейки за интересите на всички, улавя момента в дух на откритост и прагматизъм. Един добър политически лидер винаги предпочита да инициира процеси, вместо да притежава пространства.

Да служиш на диалога и мира, означава също да си истински решен да сведеш до минимум, а в дългосрочен план да прекратиш напълно, множеството въоръжени конфликти в нашия свят. Тук трябва да се запитаме – защо се продават смъртоносни оръжия на онези, които планират да нанесат нечувано страдание на хора и общества? За съжаление, отговорът, както всички ние знаем, е – просто за пари, пари облени в кръв, често невинна. В лицето на това срамно и престъпно мълчание, наш дълг е да се изправим срещу проблема и да спрем търговия с оръжие.

Трима синове и една дъщеря на тази земя, четири личности и четири мечти – Линкълн, свобода; Мартин Лутър Кинг, свобода за малцинствата и неизолация; Дороти Дей, социална справедливост и права за хората; и Томас Мъртън, възможност за диалог и откритост към Бога.

Четирима представители на американския народ.

Ще завърша своето посещение в страната ви във Филаделфия, където ще участвам в Световната семейна среща. Желанието ми е семейството да е повтаряща се тема. Колко важно е то за изграждането на тази държава! И колко достойно е за нашата подкрепа и насърчение! Не мога да скрия притеснението си за семейството, което е застрашено, може би както никога преди, и отвътре, и отвън. Основни взаимоотношения са поставени под въпрос, дори самата основа на брака и семейството. Мога само да повторя важността и над всичко – богатството и красотата, на семейния живот.

По-специално искам да обърна внимание на онези членове на семейството, които са най-уязвими – младите. За много от тях надделява бъдещето, изпълнено с безброй възможности, но толкова други изглеждат объркани и безцелни, в капана на безнадежден лабиринт от насилие, злоупотреба и отчаяние. Техните проблеми са нашите проблеми. Не можем да ги избегнем. Трябва да ги посрещнем заедно, да говорим за тях и да търсим ефективни решения, вместо да затъваме в безсмислени дискусии. С риск да опростя прекалено ситуацията – бихме могли да кажем, че живеем в култура, която притиска младите хора да не създават семейство, защото им липсват възможности за бъдещето. Същата тази култура представя толкова много възможности, че разубеждава от създаването на семейство.

Една нация може да се смята за велика, когато защитава свободата – като Линкълн, когато насърчава култура, позволяваща хората да „мечтаят“ за равни права за всички свои братя и сестри – както Лутър Кинг, когато се стреми към справедливост и към каузата на потиснатите – както Дороти Дей с неуморната си работа, плод на вярата, която става диалог и посява мир в съзерцателния стил на Томас Мъртън.

В тези коментари се стремя да представя някои от богатствата на нашето културно наследство, на духа на американския народ. Желанието ми е този дух да продължава да се развива и да расте, така че колкото се може повече млади хора да наследят и да заживеят в една земя, вдъхновила безброй личности да мечтаят.

Бог да благослови Америка.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах