Папата в България: Не затваряйте очи, сърце и ръка към тези, които са пред вашите порти

Пълният текст на словото на папа Франциск на столичния площад „Атанас Буров“

„Сега, в този исторически момент - 30 години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите ѝ -  България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от 2 милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа“, каза папата. Снимка: БГНЕС - Папата в България: Не затваряйте очи, сърце и ръка към тези, които са пред вашите порти

„Сега, в този исторически момент - 30 години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите ѝ -  България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от 2 милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа“, каза папата. Снимка: БГНЕС

Папа Франциск, глава на Римо-католическата църква, произнесе слово на площада пред Президенството в София след срещата си с Румен Радев. Сред темите, за които говори Негово Светейшество, бяха България като мост между Изтока и Запада, делото на светите братя Кирил и Методий, предизвикателствата пред страната ни след края на тоталитарния режим – емиграцията, обезлюдяването на много български населени места, демографската криза, наречена от него „зима“, мигрантите.

Предлагаме Ви пълния текст на словото на папата.

„Г-н президент, г-н министър-председател, уважаеми членове на дипломатическия корпус, почитаеми представители на властта и на различните религиозни общности, скъпи братя и сестри: Христос воскресе!

Радвам се, че се намирам в България – място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с древни християнски корени, които подхранват посланието, благоприятстващо срещата както в региона, така и в международната общност. Тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на възможност и богатство – а не на причина за конфликт.

Сърдечно благодаря за поканата, отправена към мен да посетя България! Благодаря на г-н президента за любезните слова, които ми отправи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, понесъл жестокостта на един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта.

Оставам с уважение и отправям моя поздрав към Негово Светейшество патриарх Неофит, с когото ще се срещна след малко, както и към митрополитите, епископите, Светия Синод и към всички верни на Българската Православна Църква. Отпращам сърдечни поздрави към епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата Църква, за които идвам да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в ежедневния им път в живота и в християнското свидетелство. Изпращам сърдечните си поздрави на християните от другите църковни общности, към еврейската общност, на вярващите мюсюлмани и потвърждавам пред вас дълбокото си убеждение, че истинските учения на религиите ни призовават да останем вкоренени в ценностите на мира, да поддържаме ценностите на взаимното опознание, човешкото братство и общото съжителство – да се възползваме от гостоприемството, което ни оказва българският народ, така че всяка религия, призована да насърчава хармония и съгласие, да подпомогне растежа на една култура и среда, проникнати от пълното уважение към човешката личност и нейното достойнство, установявайки жизнени връзки между различните цивилизации, разбирания и традиции, и отхвърляйки насилието и принудата. По този начин ще победим всички онези, които с всички средства се опитват да ни манипулират и експлоатират.

Моето днешно посещение възнамерява идейно да се свърже с това, направено от свети Йоан Павел II през май 2002 г. и се случва с благодарното възпоменание за присъствието в София за около едно десетилетие на тогавашния апостолически делегат монсеньор Анджело Джузепе Ронкали. Той винаги носеше в сърцето си чувство на благодарност и дълбоко уважение към вашия народ – и то до такава степен, че е казал, че където и да би отишъл, къщата му винаги ще бъде отворена за вас, без да казвате дали сте католици, или православни, а само „брат от България“. Свети Йоан XXIII работеше неуморно, за да насърчава братското сътрудничество между всички християни и с Втория Ватикански събор, който той свика и ръководи в първата му фаза, даде голям импулс и тласък на икуменическите отношения. Вследствие на тези събития на провидението, започнати през 1968 г., тоест вече над 50 години, официална българска делегация, съставена от най-висши  граждански и църковни власти, всяка година посещава Ватикана по повод празника на св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските народи и са в основата на развитието на техните език и култура и преди всичко на изобилни и трайни плодове на християнско и свято свидетелство. Да бъдат благословени св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молитви, находчивост и апостолическа дейност са станали примери за нас и остават повече от хилядолетия вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между църквите, държавите и народите! Нека техният блестящ пример породи много последователи дори и в наши дни и да се породят нови пътища на мир и хармония.

Сега, в този исторически момент – 30 години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите ѝ –  България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от 2 милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България, подобно на много страни от Стария континент, трябва да се справи с това, което може да се разглежда като „нова зима“ – демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, като последстивие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно спадът на раждаемостта, съчетан с интензивния имиграционен поток, доведе до обезлюдяване и изоставяне на много села и градове. Освен това България се сблъсква и с явлението на онези, които се опитват да влязат в нейните граници, за да избягат от войни и конфликти и се опитват да достигнат във всеки случай до най-богатите райони на европейския континент, да намерят нови възможности за съществуване или просто едно безопасно убежище.

Г-н президент, познавам ангажимента, който управниците на тази държава от години се стремят да създадат условия, така че особено младите да не са принудени да емигрират. Бих искал да ви насърча да продължите по този път и да положите всички усилия за насърчаване на благоприятни условия, така че младите хора да могат да вложат своите сетни сили и да планират своето лично и семейно бъдеще, намирайки в родината условията, които позволяват един достоен живот.

И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си позволил да ви предложа да не затваряте очи, сърце и ръката си към тези, които са пред вашите порти. Вашата държава винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата между различни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които от векове живеят мирно заедно. Развитието на България, било то икономическо или гражданско, непременно преминава през признаването и оценяването на тази нейна специфична характеристика. Нека тази земя, оградена от великата река Дунав, от бреговете на Черно море, станала плодородна от скромния труд на много поколения и е отворена за култура, за търговски обмен и интегрирана в европейския свят и със солидни връзки с Русия и с Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на надеждата.

Бог да благослови България! Да я запази мирна и гостоприемна и да я направи просперираща и щастлива!“


Бел. ред. – акцентите, подчертани в черно, са на „Площад Славейков“.

ДС