Парад на обществения разврат

„Кой може да си представи, че съществуват
мулета, а няма магарета?”
Епиктет, „Беседи”

В невъобразими, в непонятни и странни граждански роли и лични коалиции ме хвърлиха събитията в страната ни през последните години – въпреки демокрацията. А може би тъкмо поради нея.

В близкото минало фронтовете бяха по-отчетливо обособени. Доколкото комунистическият тоталитаризъм бе еднозначен, еднозначна беше и ролята ми на негов антипод. Докато многозначната демокрация усложни позицията ми неимоверно. Ето, в борбата си срещу противозаконното връщане на потърсили на родна земя политическо убежище от деспотизма турски политически емигранти изневиделица се оказах рамо до рамо с омбудсмана ни г-жа Мая Манолова, срещу която преди някоя-друга година цяло лято демонстрирахме до премаляване на жълтите плочки. Днес пък се виждам изправен отново рамо до рамо с депутата от нелюбимата ми БСП Александър Симов – и двама в един глас поискахме незабавното уволнение на новоназначения заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Павел Тенев. Което и стана. Вярно е, че ненадейните ми ортаци в тези борби воюват в услуга на користните си партийни съображения, докато като безпартиен аз воювам надпартийно и дори наднационално по силата на вътрешния си морален императив, но общността ни в борбата е факт, от който няма как да избягам. Пък и няма защо – бягството, както учи в „Двата гълъба” Лафонтен, не е решение. Макар и с различни мотиви, и аз, и моите съдружници по неволя седим непоклатимо зад каузите си.

Техните си тактически мотиви да тълкуват те – аз ще разтълкувам моите. Те са въплътени от нацисткия поздрав, който благоустройващият ни зам.-министър отправя към стройната фигура на униформен нацист в парижкия музей „Гревен”. Фигурата е восъчна, но това е без особено значение – важна е символиката. Символика, която подсказва, че онзи, който приветства нацизма във восък, е готов да го последва и от кръв и плът. И за да бъде последователността доведена докрай, а щастието – пълно, патронът на зам.-министър Тенев – вицепремиерът Валери Симеонов коментира в медиите: „Несериозни работи! Глупости!”. И добави, че преди години и той е посетил Бухенвалд.

„Кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили там!… Дали някой не може сега да каже: Подавай оставка и се прибирай на село!”

Може, може – при наличието на подобни снимки може. И то с пълно основание. Въпреки шегаджийството. Или по-точно тъкмо поради него. Защото има теми, с които шега не бива. И този някой, който ще каже „подавай оставка!“, няма да съм само аз – този някой ще е цялото цивилизовано човечество. За разлика от другото, от нецивилизованото. Към което принадлежат подобни майтапчии.

В страна като Германия след подобно интервю заместник-премиерът начаса ще бъде катапултиран от креслото си – право на село. Неговото протеже пък скоропостижно ще смени министерството си с подсъдимата скамейка. Нещо повече: и премиерът, позволил си лукса да се обгради с подобни подчинени, ще престане да бъде премиер – ще стане пожарникар, да речем. Всяка форма на пропагандиране или омаловажаване на нацизма е престъпление във Федералната република. И това е едно от основанията аз да се гордея с германското си гражданство. Виж, в Република България подобно пропагандиране и омаловажаване е майтап. И това е едно сериозно основание да се срамувам от българското си гражданство. В какви сбъркани времена живеем, Господи! Неокомунистите се гаврят от малкия екран с жертвите на комунизма – неофашистите с жертвите на нацизма се гаврят! А ние, всички, останали смачкани между фронтовете, се гаврим със самите себе си чрез бездействието си, чрез едно зло, което, благодарение на търпимостта ни, неусетно става наше собствено дело.

Вижте още: РЕСТАВРАТОРИ НА ЗЛОТО

Моята позиция към станалото се припокрива с позицията на Единната народна партия, формулирана с недвусмислена яснота в декларацията на Мария Капон:

„Призоваваме министър-председателя Бойко Борисов незабавно да преоцени значението на коалиционните си взаимоотношения за сметка на общочовешките ценности, важни за достойнството на целия български народ и отвоювани с цената на милиони жертви”.

Защото преди всичко на базата на тези ценности е обединена нова Европа – обединена морално и духовно, дълго преди да бъде обединена икономически и политически. Тези ценности са закодирани във фундаменталните библейски начала, те са доказвали многократно моралната си боеспособност през вековете и хилядолетията. В смисъла на казаното националното е подчинено на общочовешкото – не и обратното. Съблюдаването на тази йерархичност е също въпрос на цивилизованост.

След всичко станало и след всичко, което трябваше да стане, а не стана, закономерно възниква въпросът: оставката на злополучния зам.-министър възстановява ли моралното статукво и измива ли срама от челото? Съвсем не. Зам.-министър Тенев е само бушон – той изгърмя, за да спаси системата. Една система, която многократно е доказвала своята морална негодност и която няма защо да бъде спасявана. Спасим ли я днес, тя закономерно ще продължи да произвежда утре и нацизъм, и комунизъм – изобилие от обществен разврат във всичките му видими и невидими форми ще произвежда. Защото не разбеснелият се зам.-министър е създал системата – системата го е създала. Така че съхраним ли системата, ще имаме още много неонацисти и неокомунисти като пътеводители на нацията. По пътя не към европейското, а към антиевропейското ни бъдеще, по пътя към собственото ни себеразпадане, по пътя към онова варваризиране на нравите, което тръгва свише, преминава стъпка по стъпка по вертикала и стига до всеки от нас – примерът на високопоставените е заразителен.

Едно трябва да призная на вицепремиера Симеонов – хомогенността на неговата душевност, а оттам и последователността на гражданското му поведение. Спомням си как в навечерието на последните парламентарни избори издевателстваше физически на южната ни граница над безпомощни старици само защото дръзнаха да упражнят законното си, гарантирано от Конституцията право да гласуват. А аз не искам да бъда управляван от държавници, които, вместо да бранят Конституцията от нарушения, сами я потъпкват. Между пограничните издевателства на заместник-премиера и вдигната за нацистки поздрав ръка на неговия зам.-министър има нещо общо – те са от едно котило. Как пък по собствените му думи светски ориентираният ни премиер ще ни води към европейска интеграция с такива необуздани националисти и шовинисти, ксенофоби, примитиви и почвеници до рамото, акълът ми не стига. Недоумението не е само мое – то звучи като безпощадна присъда и в декларацията на Единната народна партия:

„Присъствието на вицепремиер, склонен да приема на шега нацизма, е безумие в европейска България. Още по-цинично е същият да отговаря за демографската политика”.

Безумно и цинично – ни по-малко, ни повече. А аз си спомням първото си посещение в концлагера-музей Дахау. Беше неработен ден и мемориалът бе претъпкан с посетители – германци и чужденци. Влизаха любознателни да научат повече за нацисткото минало, преминаваха стъпка по стъпка все по-огорчени и по-огорчени през ужаса на лагерните бараки, през инквизиционните камери и крематориумите, а излизаха потресени и съкрушени – виждал съм и хора да припадат от изживения кошмар. Без да са преки или дори само непреки участници в безчинствата на нацизма, те се чувстваха виновни с някаква мирова, изконна вина. Виновни, че принадлежат към човешкия род, към една раса, способна на такива чудовищни престъпления. Които за заместник-премиера Симеонов са не гавра с човек и човечество, а младежки лудории и безобидни майтапи.

След толкова присъди ще завърша с един въпрос. След като зам.-министър Тенев бе основателно изритан от правителството, как, на какво основание неговият ментор, който оправдава, оневинява и защитава поведението му, остава начело на държавата?

Всичко от Димитър БОЧЕВ в „Площад Славейков“