Парите ли са новата свобода за българина?

„Няма самочувствие днешният българин, смачкан му е фасонът, но не защото такъв стана животът и се напълни с разбойници, те и преди го колеха и бесеха, а защото прие да го мачкат и ритат в главата довчерашните най-долни доносници и верни телохранители на същите онези главорези, които му я изпразниха, но я оставиха на раменете му да ги споменава с умиление!“, казва Георги Борисов в книгата „Хиатус“, която пише заедно с руския си колега Анатолий Корольов.

И продължава:

„И за каква още гордост да си говорим, за какво достойнство, когато по техен и ваш съветски пример той съвсем се отучи от труд. „За толкова пари – рече и гордо отсече – толкова!“ И избра да проси, краде, продава и препродава – себе си, бащин край, родните си деца, но – за жълти стотинки да не работи, а наеме ли се да свърши нещо, да е на далавера, за едно лято да натрупа колкото за сто! Роба по душа само парите могат да направят свободен“.

Общият текст на Анатолий Корольов и Георги Борисов „Хиатус“, издаден от „Лист“, е сблъсък между руския поглед на Корольов върху българите (понякога поизкривен от срещата на руснака с непонятни реалии или от желанието му да идеализира) и този на Борисов, който се опитва да опише нравите на българите, след като ги е наблюдавал десетки години.

Основният разказ се води от Корольов, който проследява две пътешествия и описва видяното. Той задава и шеговитото мото на книгата: „Този текст не съдържа свинско!“. Борисов следи думите му и се намесва, когато въображението на руския писател надхвърли видяното и се опитва да излезе от рамките на хрониката, за да внесе уточнение, добави стихове или да го опоетизира по свой начин.

Двойният разказ „Хиатус“ е пътепис, антропологично изследване, анализ на сложните връзки между Русия и България – реалната политическа, а и социална обстановка, но и има някои особености на постмодернизма – Корольов и Борисов са едновременно автори и герои в своя разказ, но историята не е точно документална, въпреки че описва реални събития, тя си остава в полето и на художествената литература.

Героите-писатели неслучайно избират заглавието „Хиатус“ за общата си книга – с нея те като че ли изследват междинните пространства, опитват се да запълнят празнините, да намерят смисъл там, където обикновено не търсим такъв, но вероятно е необходим. Това търсене на разбиране – доста абстрактно на места – днес е особено необходимо. Например какво кара Корольов, пътувайки из България, да повтаря „Каква земя сме изгубили…“ или „Това преди е било Русия…“, а чуващите това българи да се смеят. Или искреното желание на руснака да намери гордост у сънародниците ни, докато те никак не се нуждаят от нея. Или поне не я търсят там, където би било лесно да я открият.

На полето на книгата Корольов и Борисов водят диалог – подават си реплики, отговарят, а понякога влизат и в спорове.

„Авторите, руският писател Анатолий Коровльов и българският поет Георги Борисов, са сторили нещо нечовешки смешно, тъжно, възторжено, лирично, актуално, архаично, епично и прочие – и то само от едно многоцветно гостуване на разковаващия ни с чувството си за хумор и парадоксални метафори руснак“, коментира книгата Румен Леонидов.

Според Деян Енев „ироничният, понякога гротесков, а на места крайно сериозен (при Г. Борисов) поглед на двамата писатели е различен от всичко, което до този момент сме чели на български за българите. Подобно е и описанието на Русия от последните години – мрачно и далеч не ласкаво за властта там. Това прави книгата, която обхваща един период от почти двайсет години – до нахлуването на Путиновата армия в Украйна, единствена по своя род в нашето книгоиздаване“.