Париж осъмва с „Татко уби мама“

Имената на жертвите на домашно насилие изписват на стената група френски активистки, нарекли себе си „Лепящите“ (Des Colleuses). Въоръжени с четки за лепене и раници, в които са поставили хартиени ленти с десетки имена на жени, те обикалят Париж по тъмно, за да обърнат внимание на разрастващия се проблем с домашното насилие, превърнал се в особено болезнена тема по време на принудителната изолация заради COVID-19.

Нощните им операции обикновено минават в търсене на гладки повърхности, които имената да запълнят. За по-малко от седем минути стената се изпълва с жертви и послания, като „Ти каза, че ме обичаш, но все пак бе изнасилване“, пише Констан Мехю, прекарал една вечер с „Лепящите“ и описал наблюденията си в репортаж за „Ню Йорк таймс“.

Преди около година постери срещу сексуалното насилие и убийства на жени изпълниха улиците на френската столица, въпреки че лепенето и драскането по улици в публичните пространства се смята за вандализъм и е определено като незаконно от управата на града.

Последната кампания с лепенето на имената на жертвите е критично послание към френското правителство – мнозина намират политиката му за неглижираща сериозността на проблема.

„Нашата цел е да представим тези факти пред очите на хората, за да не може да погледнат встрани – коментира Клои Мадеста, една от „Лепящите“. – Защото това насилие винаги остава в сенките.“

Смразяващите кръвта слогани варират от „Татко уби мама“, „Ако тя го напусне, той ще я убие“ и „Мълчанието не е съгласие“. Могат да се намерят по фасади в центъра на града, по мостовете на Сена. По тунелите в покрайнините на града могат да се видят дълги разкази за жени, изгубили живота си от ръцете на партньорите си.

„Лепящите“ искат посланията „да нахлуят в ежедневния, обикновен живот“, казва Мадеста, защото „там се случва това насилие“.

Посланията и имената често стават причина за тих раздор – те често биват късани от минувачите или заливани с боя, но активистките просто ги възстановяват в следващите вечери. Думите са грубо надраскани с главни букви върху обикновена, бяла хартия.

„С този стил ние търсим суровата страна на посланието, неговата буквалност – споделя Мадеста пред „Ню Йорк таймс“. – Няма метафора, няма поезия.“

„Лепящите“ започват своята дейност през лятото на 2019 г. В основната група са четири жени, но над 1500 активисти се включват в кампанията по лепенето. Но в операциите се крие доза риск. Освен минувачите, следващата най-честа заплаха за лепенето на постерите са полицаите. Максималната глоба за вандализъм е 4500 долара. Понякога нападките идват и от свидетели на поставянето на постерите.

„Те предизвикват силно раздразнение, но това е най-хубавото – продължава още Мадеста. – Това означава, че нашата борба и нашата решителност започват да раздвижват нещата.“

Миналата година 146 жени във Франция са загубили живота си, убити от настоящи или бивши партньори, сочат данните на правителството. Процентът им е скочил с 21% в сравнение с 2018 г. През ноември 2019-а правителството предприе пакет от мерки в отговор на черната статистика, който включваше по-добро образование по въпроса и повече социални работници в полицейските участъци. Но тази политика не дава резултати досега, а и програмите са с твърде малко финансиране.

Благодарение на активността на групата в социалните мрежи, кампаниите по лепене на постери с имена и послания вече са се разпрострели още в Белгия и Италия.

А самата Мадеста споделя, че преди се страхувала от улиците, но след това започнала да ги разглежда като платформа за активизъм. През 2019 г. тя разказа, че самата тя е жертва на домашно насилие – дъщеря е на алкохолик, който често посягал на нея и на майка ѝ.

Лепенето на послания против домашното насилие „е механизъм, който дава много сила и ти позволява да промениш взаимоотношенията си със света, с другите, с улицата“, заключава тя.