Партиите вкупом: Ние искаме повече пари за култура, но…

Процентът от БВП на страната за култура да стане 1%, колкото се може по-бързо да се приеме дългосрочна национална стратегия за развитие на културата, насочване на изкуството към младите, трайно обвързване на образованието с културата и т.н., и т.н. Колко хубаво би било всичко това да е приоритет на 44-ото Народно събрание, което избираме на 26 март! Според партиите така ще бъде – или поне според техните представители, събрали се на дебат в Националната галерия „Квадрат 500“ на 28 февруари вечерта.

В продължение на повече от два часа и половина дебат все пак почти нямаше – политиците, част от които представители на изкуствата и историята, постигнаха рядко виждан консенсус по това, което трябва да се свърши в сектора, и че културата трябва да остане приоритет не само в предизборните платформи, а и след вота.

Към края на разговора обаче се оказа, че хората на масата внимателно си оставят вратичка, че може пък техните политически сили да не ги подкрепят впоследствие, че, видите ли, злите финансови министри ще посекат светлите планове за така жадувания 1% за култура, а ентусиазираните планове ще останат за следващите избори.

Кои дебатираха?

Организаторите обясниха в началото, че по традиция канят първите шест политически сили, според последното социологическо проучване – в случая на „Алфа рисърч“ от два дни по-рано. Така на масата в зала 19 на„Квадрат 500“, заобиколени, символично някак, от творби на южнославянски художници, се оказаха Тодор Чобанов от ГЕРБ, Антон Кутев от БСП, Славчо Атанасов от Обединени патриоти и Венци Мицов от „Глас народен“, които на тези избори са в коалиция с Реформаторския блок.

Човекът на „Воля“ на Веселин Марешки бил претърпял инцидент и не могъл да дойде, а ДПС, както винаги, отклонило поканата. В публиката обаче бяха Веселин Калановски от „Да, България“ и проф. Любомир Халачев от АБВ (които се явяват на вота с „Движение 21“).

Те не бяха поканени сред „големите“, но все пак получиха по няколко минути да представят идеите си (по регламент хората на масата имаха сумарно 15 минути за въвеждащо експозе и сетне за отговори на въпроси от модератора Диана Андреева; Халачев и Калановски, подкрепен от проф. Александър Кьосев – по 4. В сметката тук не влизат въпросите от публиката – на тях официалната компания можеше да реагира, но „малките“ не).

Без спор към прогрес

Така или иначе обаче, когото и да бяха поканили – надали някой би защитавал тезите да се намаляват парите за култура например, да продължава лобирането за хазарта, който все още не отчислява дължимите по закон суми към сферите на изкуствата, стимулирането на меценатството чрез данъчни стимули, заработването най-сетне на Закона за кино, отваряне към младите, работа в полза на читалищата и т.н.

Дори и по въпроси, където традиционно има разминаване – като делегираните бюджети (въведени от ГЕРБ), Чобанов призна за някои грешки и обеща по-добра формула за разпределянето на средствата, Кутев ги отрече, но отчете за добрите практики на Столична община в тази посока (за които Чобанов отговаря пряко), а Мицов призна, че проблемите с финансираните към общините са огромни, но за да се работи по тях, първо трябва да се оправят централните закони.

Накратко казано – присъстващите на събитието чуха, че всички събрали се желаят да помогнат на културата (която е „на дъното“ – по Мицов; да се решават ежедневните проблеми, редом с големите – по Чобанов; понеже „за спорт има, а за култура – не“ – по Кутев; „защото нещата са трагични“ – по Атанасов).

В крайна сметка Венци Мицов, единственият творец по същество в дебата, както и единственият от четиримата, който никога не бил в изпълнителната власт, обобщи, че всички говорят едно и също и после нищо не се случва – затова и според него няколко души от публиката вече си били тръгнали (б.а. – навярно да). Без натиск и без упорита работа, без единни искания промени няма да се случат, коментира той. Всички, очаквано, се съгласиха.

Малко по-късно, на следващ въпрос, и Чобанов призова хората в дискусията да си обещаят да работят заедно в/със следващия парламент (той със сигурност няма да е в него – не е кандидат за народен представител). Сетне пък и Кутев заяви, че трябва да се преборят със собствените си политически сили културата да е наистина приоритет.

А Славчо Атанасов междувременно заяви, че има папка с предложения от професионалните гилдии с предложения за конкретни промени – събрани при срещи, докато беше шеф на парламентарната комисия по култура в предишното Народно събрание. На въпрос защо те не са били приложени, докато все пак Патриотичният фронт беше във властта, Атанасов отвърна, че именно заради отказа на управлението да приеме увеличение на парите за култура в бюджета, снели подкрепата си (б.а. – спорно твърдение, но кои сме ние да се съмняваме в думите на бившия пловдивски кмет).

Срокове?

Никой обаче не се ангажира със срокове за изпълнение на поетите задачи (освен – веднага, но то се подразбира някак). Когато дойде време за кратката изява на проф. Халачев (б.а. – бивш ректор на НАТФИЗ), той обяви, че политическата му сила подкрепя всички изказани добри намерения, но призова да има повече конкретика и изброи четири дати, след които е време да се дава отчет дали нещо е свършено, или не.

Първи декември 2017: Станал ли е 1 процентът от БВП за култура?

Първи юни 2018: Приета ли е Национална стратегия за развитие на културата?

Края на 2018: Отчисляват ли се необходимите средства към културата от хазартния сектор?

Първи октомври 2017: Работи ли новият Закон за киното?

Реакция от политиците на масата не дойде. Никой и не им поиска такава, де.

След Халачев за кратко думата взеха и от „Да, България“. Актьорът Веселин Калановски упрекна говорилите преди него с оправданията им за финансовите министри, като заяви, че няма финансов министър, който може да прокара нещо нежелано от мнозинството в парламента – той заяви, че политиците се държат така, сякаш ковчежник №1 е паднал от Марс и иска да мачка българската култура, а от депутатите нищо не зависи.

25 години работите, нищо не правите,
а само вземате пари

Финалът на събитието дойде със символен смисъл. Последният въпрос от публиката зададе режисьорът Сергей Комитски, който запита участниците дали партиите им са склонни да заделят от субсидиите си в подкрепа на културата, ако заявените сега намерения не се сбъднат.

Докато политиците се чудеха как да отвърнат уклончиво (Чобанов заяви, че ГЕРБ и сега със субсидията си „строи храмове, прави концерти“; Кутев коментира, че без субсидии партиите, добри или лоши, ще загинат и ще паднат в ръцете на едрия бизнес и олигарсите; Атанасов – че субсидиите са високи, но трябва да се търси баланс), Венци Мицов, накрая, се обърна усмихнат към Комитски и го попита дали с въпроса си всъщност не пита, а констатира:

„25 години нищо не свършихте, а получавахте субсидии“.

Режисьорът просто кимна.

Нещо като предложения,
нещо като популизъм

Извън общите цели (очевидно) по време на разговора някои от политиците, между другото, дадоха и някои конкретни предложения за това какво се готвят да направят, ако получат властта (б.а. – кои са реалистични, всеки може сам да прецени). Например:

Антон Кутев: По примера на Италия, младите да получават ваучери при завършване на средното си образование – 200-500 лева, които да могат да харчат за културни потребности.

Славчо Атанасов, после и Тодор Чобанов: Процент от корпоративните и лични данъци да отиват за култура.

Венци Мицов: 40-45% от музиката в ефира на държавно субсидираните медии да е на български изпълнители.

Антон Кутев: Стимулиране на обществената функция на частните медии.

Тодор Чобанов: Задължително посещаване на музеи и галерии в рамките на средното образование.

Венци Мицов: Дигитализация на читалищата, за да влязат в XXI век.