Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Партизански игри в телевизията

Крият колко струват най-големите им звезди, сериалите им, какви са цените за продуктово позициониране

 - Партизански игри в телевизията

Преди старта на новия програмен сезон през септември, телевизиите са в нелегалност. От офисните окопи, под приглушено осветление, шефовете преподреждат схеми, свалят предавания, махат глави, договарят реклами. През останалата част от годината също работят партизанската. Отказват да разкрият колко взимат най-големите им звезди, колко струват сериалите им, какви са цените за продуктово позициониране. Естествено, частните медии могат да си позволят подобно поведение.

БНТ обаче не е една от тях.

Сигурно сте забелязали, че колкото повече пари налива обществената телевизия в сериал или друг ентъртейнмънт проект, толкова по-малко обяснения ни дава. Случайно да сте чували как изчислява вложението, как процентно разпределя участието в риска с външния продуцент, какво получава от продуктово позициониране и продажби, как компенсира финансовите провали? Едва ли. Защото, стане ли дума за отчети, над „Сан Стефано 29” пада мъгла.

Търговска тайна с обществени пари

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Тази мъгла силно напомня смога от картините на импресионистите. Вероятно защото БНТ се изживява като талантлив, но неразбран художник, подкрепян от богат меценат. А не като обществена медия, финансирана от данъкоплатнеца. Ето защо телевизията не смята за нужно да защитава творческите си решения с икономически аргументи, да обяснява каква е връзката вложение-възвръщаемост в един високобюджетен сериал или да се аргументира защо поверява скъпа поредица на умен и красив приятел, а не на професионалист.

Когато все пак се отчита, прави го избирателно. Съобщава гордо печалбите си (800 000 лв. от продажбата на „Под прикритие” зад граница за тримесечие), но артистично замазва липсата на чуждестранен интерес към другите й мегаломански за родните стандарти „Недадените” или „Четвърта власт”. Със сигурност няма да разберем и как е калкулирала цената на историческия „На границата” (6 епизода за 1 466 520 лв. – т.е. по около четвърт милион за серия) и къде по света смята да го продава.

Всички останали, по-общи финансови въпроси – например какви са печалбите от продуктовото позициониране, колко струват правата за излъчване на спортни събития, какви са доходите на висшите мениджъри и по съвместителство консултанти на сериали – слага в графата „търговска тайна”. Въпреки че, както твърдят медийни експерти, съчетанието между „търговска тайна” и „обществени пари” е нонсенс.

Защо Би Би Си може, а БНТ – не?

От ръководството на БНТ обаче смятат, че са постигнали максимална прозрачност. Гордеят се с публикуваните на сайта си решения на Управителния съвет и годишни счетоводни отчети. Въпреки че в първите няма грам финансова информация, а вторите са абсолютно неразбираеми за обикновения данъкоплатец.

Преди да ни обвините, че не можем да четем специфични документи, погледнете годишния доклад на Би Би Си. От него и най-неграмотният английски зрител разбира на какво дередже е телевизията, за която плаща. Един поглед му разкрива какви са годишните й печалби и разходи; колко часа седмично аудиторията прекарва с медията; как се движи броят на личния й състав; колко взима генералния директор; колко са мениджърите с годишен доход над 220 000 лири; каква е средната заплата на служителите; за какви суми са продадени топ шоутата; колко милиона е хонорарът на суперзвездата от „Топ гиър” Джеръми Кларксън; какво е дяловото участие на копродуцентите; колко новини, филми, спорт и шоута са излъчени.

Целият този огромен информационен масив е организиран в спретнати таблички. Сравнен е с данните от предходната година. И е предоставен на печатните медии под формата на малки, добре сдъвкани хапки, които да не приседнат дори на Джейн Смит от Съсекс. Само за сравнение, в славната си, 55-годишна история, Българската национална телевизия не е направила нито един подобен отчет, просто заради уважаемата зрителка и съвестен данъкоплатец Пенка Иванова от Айтос.

Невъзможният сценарии за четвъртата власт

В интерес на истината, британската обществена телевизия също с години не искаше да слезе от облаците. Опъваше се на натиска за прозрачност. Опрадваше се с клаузи за конфиденциалност. Отказваше да аргументира решенията си. В крайна сметка обаче клекна пред постоянното мърморене на парламента, медиите и гражданските организации. Същото направи и ирландската обществена RTE.

Естествено, подобен сценарий трудно ще се разиграе в БНТ. Все пак на „Сан Стефано” щателно цензурират и пренаписват всеки добър сюжет, свързан с четвъртата власт.

Това обаче е тъжно на фона на усилията на редовите журналисти да създават конкурентен продукт. А те наистина правят много с минимален ресурс. Произвеждат образцови новини с окастрен екип. Пласират балансирана, аналитична публицистика през „Референдум”. Подбират с ум и сърце „Малки истории”…

Във всички тези безспорни успехи на БНТ прозира умението на шефката Вяра Анкова да работи с правилните хора и да изважда най-доброто от тях. В провалите на медията обаче личи нежеланието й да изкорени частния интерес от обществената телевизия и най-накрая да разпръсне мъглата над „Сан Стефано”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах