Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Първата чернокожа жена в Пантеона в Париж

Тленните останки на Джозефин Бейкър ще останат в Монако, но ковчег ще символизира признанието на французите към кабаретната танцьорка

Джозефин Бейкър през 1940 г. Снимка: Уикипедия - Първата чернокожа жена в Пантеона в Париж

Джозефин Бейкър през 1940 г. Снимка: Уикипедия

Джозефин Бейкър, кабаретна танцьорка, шпионин от Втората световна война и граждански активист, е първата чернокожа жена, която ще бъде почетена във френския Пантеон. На 30 ноември ковчег с почва от САЩ, Франция и Монако – местата, на които протича животът на Бейкър – ще бъде положен в храма, в който почиват най-видните личности, които Франция почита.

Тленните ѝ останки обаче ще останат в Монако, каквото е желанието на наследниците и близките ѝ, отбелязва „Ей БиСи Нюз“. Решението за влизането на Бейкър в Пантеона е на президента Еманюел Макрон и е инициирано чрез петиция. Освен че ще почете танцьорката с необичаен живот, то изпраща послание срещу расизма в страната и подчертава френско-американските връзки.

„Преди всичко Джозефин Бейкър въплъщава свободата на жените“, казва Лорен Купферман, автор на петицията.

Бейкър е родена през 1906 г. в Сейнт Луис, Мисури. На 19 вече е разведена два пъти и е известно, че е поддържала любовни връзки както с мъже, така и с жени. Тогава, вече установила своята кариера на кабаретна танцьорка, се премества да живее във Франция. Пристига в Европа през 1925 г. като „еманципирана жена, поемаща живота си в свои ръце в страна, в която не знае дори езика“, отбелязва Купферман.

Успехът я застига светкавично бързо на сцената на театър „Шанз-Елизе“, където излиза само по бикини и колан, украсен с банани. Изпълнението ѝ – въплъщение на расистките стереотипи за чернокожите жени от времето на колониализма – предизвиква едновременно възхищение и остра критика.

Бейкър с популярния си бананов костюм. Снимка: Уикипедия

След като научава пет езика, кариерата ѝ потръгва и в чужбина. През 1937 г. се омъжва за еврейския индустриалец Жан Лион и получава френско гражданство. Две години по-късно Франция и Великобритания обявяват война на нацистка германия и Бейкър се възползва от ситуацията, свързвайки се с главата на френското контраразузнаване. Така започва работата ѝ на шпионин.

След падането на Франция през юни 1940 г. тя отказва да танцува пред нацистите, окупирали Париж, и се премества в югозападния край на страната. Междувременно службата ѝ за френската съпротива продължава, Бейкър използва артистичните си изяви, за да се сближи с мъже на високи постове. Същата година тя приема в трупата си още няколко шпиони, като по този начин им дава прикритие за пътуванията им до Испания и Португалия. През 1941 г. Бейкър се премества в Северна Африка, където продължава разузнаваческата си дейност, включително шпионира британци и американци. Информацията тя изпраща лично на Шарл дьо Гол, тъй като съюзниците му във войната понякога не споделят всичко. Освен това тя непрекъснато спонсорира френската съпротива, изчислено е, че успява да събере сума, равностойна на днешни 10 млн. евро.

През 1944 г. Бейкър става втори лейтенант във въздушните сили на френската освободителна армия. Паралелно с това продължава да организира концерти за военни и цивилни в близост до фронтовете. След победата над нацистите, заминава за кратко в Германия, където пее пред бивши затворници и лагерници.

Бейкър във военна униформа. Снимка: Уикипедия

След войната Бейкър посвещава времето си на активизма и се бори срещу американската сегрегация и расистките закони. През 1951 г. е на турне в САЩ, но заради отявления си активизъм попада в полезрението на ФБР – американските служби я смятат за комунистка и ѝ забраняват да влиза в страната. Забраната е вдигната десет години по-късно от Джон. Ф. Кенеди и така Бейкър изнася реч на популярния марш във Вашингтон, малко преди Мартин Лутер Кинг да изнесе своята „Имам една мечта“.

Личният ѝ живот е също толкова ексцентричен – във Франция тя осиновява 12 деца от целия свят  -„цветно племе“, както тя самата ги нарича, отражение на идеала ѝ за „универсално братство“. Опитва дори да създаде нов град, който да отразява разбирането ѝ за живота, и за целта купува замък и земя в югозападната част на страната.

„Майка ми виждаше ежедневно успеха на цветното племе, защото когато някой от нас направеше беля като дете, тя никога не знаеше кой е виновникът, тъй като никой от нас не издаваше другия, рискувайки колективно наказание – разказва Брайън Булон Бейкър, един от синовете на Бейкър. – Чувал съм я да казва на приятелите си, че се ядосва, че не знае кой е виновникът, но се радва и гордее, че децата ѝ са като едно цяло.“

Към края на живота си Джозефин е изправена пред финансови проблеми и губи голяма част от имуществото си. Помощта в това време на изпитания идва от принцесата на Монако, актрисата Грейс Кели, която предлага подслон за Бейкър и децата ѝ.

В опит да поднови кариерата си, през 1975 г. Бейкър организира турне, което да отбележи завръщането ѝ на сцена. Само 4 дни преди първото си шоу, тя изпада в кома и умира от мозъчен кръвоизлив. Затова и до днес тленните ѝ останки са в Монако.

Решението на Макрон бе приветствано преобладаващо позитивно, но имаше и французи, които поставиха въпроса защо президентът не е избрал да бъде почетена френска фигура, емблема на същите антирасистки позиции.

В Пантеона днес се намират тленните останки на 72 мъже и 5 жени, сред които вече и Бейкър. Тя е третият чернокож човек във френския паметник, преди нея там са почетени политикът Феликс Ебуе и писателят Александър Дюма.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах