Първите „Аскеери“ след преврата

В отсъствие на Маргарита Младенова и Иван Добчев, наградите обира Диана Добрева

Актьорът Иван Налбантов получи отличие за цялостно творчество и след това обяви изгряващата звезда - една от новостите при наградите „Аскеер“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Първите „Аскеери“ след преврата

Актьорът Иван Налбантов получи отличие за цялостно творчество и след това обяви изгряващата звезда - една от новостите при наградите „Аскеер“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пловдивският спектакъл „Дебелянов и ангелите“ по текст на Александър Секулов и режисура на Диана Добрева взе категоричните пет „Аскеера“ в тазгодишната надпревара. Оказа се, че Добрева замества пълноценно Маргарита Младенова и Иван Добчев, които почти всяка година печелеха статуетки в различни категории на този приз.

Извън визията на този спектакъл, която не можеш да забравиш, „Дебелянов и ангелите“ прави нещо рядко в нашия театър – възкресява един нежен и чувствителен поет, оставен от десетилетия в паяжините на равнодушното мълчание, защото не е писал за хайдути, партизани, отрудени работници, гладни дечица и въобще светлото комунистическо бъдеще. Обаче ето какво пише Димчо Дебелянов:

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

В текста на Секулов не любовта и страданието раждат сценичните образи. Но те витаят във въздуха около българските войници, изпратени за пушечно месо на фронта. Сред тях е и Дебелянов, доброволец за славата на България. Може би заради тази странна, неразбираема за управниците на България преди 1989 г. постъпка, изхвърлиха от литературна употреба думи като самота, скръб, жалба… А любовта стигаше само до другарското чувство.

Казват, че „Дебелянов и ангелите“ много се гледа в Пловдив. Дали може някак да се купи, за да върви и на софийска сцена? Жалко, че нямаме богати меценати. Всички са бедни – ако не откъм пари, то откъм усет за културна стойност.

Хубаво е, че Александър Секулов влезе в драматургията и театъра. И заслужено взе „Аскеер“ (и Секулов, и Добрева отсъстваха от церемонията в Театър „Българска армия“). Но в интерес на честността трябва да кажа, че пиесата на Стефан Цанев „Цигулката на Бога“, която бе номинирана в категорията „Съвременна българска драматургия“, беше някак си потулена без достатъчна разгласа. А е много качествена. Представлението на режисьора Мартин Киселов не успя да открие богатството от мотиви, паралели и метафори в нея. А заради силния си пиетет към актрисата Доротея Тончева, Киселов не последва автора в проникването му в женската душа. Мисля, че това е най-ценното в този текст. Казано простичко, липсваха акценти и отношение на режисьора. В ръцете на друг постановчик и може би друга сцена, тя нямаше да остане обвита в мъгла.

Вижте още: ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДИТЕ „АСКЕЕР 2019“

Тазгодишните „Аскеери“ се отличават с няколко новости. В ръководството на фондацията бе извършен преврат и столовете бяха заети от младите актьори на „Армията“. В едно изявление някой от тях отрече да е имало преврат. Ама нали знаем от практиката в тази държава, че когато някой отрича нещо от политиката и властта, точно това се е случило всъщност. Младите заявиха себе си с три съществени промени в церемонията. 28 години тя завършваше с химна на Кирил и Методий, изпят от актьори и публика като тържествена кулминация на празничния спектакъл. Сега той беше поднесен в началото от Детския радиохор. Обратно – наградата за изгряваща звезда не беше обявена на старта, а на финала от носителя на приза за цялостен принос Иван Налбантов. С тази сценарна размяна очевидно се наблегна на приемствеността между старото и младото поколение в театъра. Пък и зрителите сигурно ще носят у дома по-пресния спомен за младите театрали и няма да ги забравят в навалицата от имена, речи и жестове.

Киномания

Третата промяна беше във внасянето на повече гегове и раздвиженост в спектакъла, който звучеше по-скоро младежки, отколкото тържествено. Тук може да се каже, че макар да отсъстваше Теди Москов, пренебрегнат заради болнавото отхвърляне на шегата от българския театрал за сметка на любимите му концепция и назидание, настроението на Теди се разхождаше по сцената, благодарение на сина му Иван, режисьор на церемонията. Няма в какво да бъдат упрекнати новите лидери на фондацията. Умерени, справедливи в рамките на тазгодишните дадености с изключение на някои леки недомислици, които предпочитам да спестя.

Диана Добрева затисна режисьорския опит на Деян Донков с „Любовникът“, който при друга конюнктура щеше да вземе отличие. Всъщност, взе и сега – в лицето на Радина Кърджилова. Дано наградата ѝ даде самочувствието, от което има нужда. Владимир Пенев прави сложна роля в „Бащата“ – роля, която може да се оприличи на камерно музикално произведение. Но кой ще каже, че Валентин Ганев не заслужава, след като дирижира цялото представление „Спускане от връх Морган“!

След тези награди изведнъж се видя, че двете надпревари – за „Икар“ и за „Аскеер“ – са сякаш малко, за да се отличат в национален мащаб театралните постижения за сезона.

Вижте още: БЛЯСЪК И ОЧАКВАНИЯ ПРЕДИ НАГРАДИТЕ „АСКЕЕР 2019“

ДС