Първите студенти и Бащите основатели на Художествената академия

Първите възпитаници на Националната художествена академия ще бъдат почетени с изложба в Софийска градска художествена галерия. Експозицията „Въздигане. Първият випуск“ ще отбележи 125 години от основаването на Държавното рисувално училище, днес НХА.

Откриването на изложбата е на 14 септември от 18 ч. в Софийската градска галерия. С над 80 творби са представени голяма част от първите 48 възпитаници на училището, както и някои от учителите им.

Иван Мърквичка, „Майка и дете“, началото на ХХ в. Репродукция: Софийска градска художествена галерия

Академията е основана в първите години след Освобождението на България. Изграждането на модерната българска държава е динамично и върви едновременно в много и различи посоки – от дебатите за вътрешните и външните политически въпроси до създаването на новите закони, през строителството на държавни, политически и културни институции, до изграждането на икономика, образование и култура. Вече положили основите на висшето образование у нас със създаването на Софийския университет през 1888 г., управниците на младата ни държава обръщат внимание и на необходимостта от развитие на изкуството в страната. В средата на 90-те години на ХIХ век тогавашният министър на народното просвещение Константин Величков и обединява усилия с Дружеството за поддържане на изкуствата и подготвят законопроект. След оспорвани дебати за необходимостта от художествено образование в България, на 17 февруари 1896 г. е приет закон, с който се учредява Държавното рисувално училище.

Стефан Иванов, „Етюд – голо тяло“, ок. 1900 г. Репродукция: Музейна сбирка на Национална художествена академия

125 години по-късно в залите на Софийската градска галерия посетителите ще се запознаят или ще преоткрият учителите и учениците, положили основата на академизма в българското изкуство и посветили живота си да изградят и възпитат художествен вкус у родната публика.

Сред изложените творби са рисунките и първите опити в маслената живопис на добре познатите днес автори като Александър Божинов, Андрей Николов, Асен Белковски, Господин Желязков, Димитър Даскалов, Димитър Радойков, Марин Георгиев Устагенов, Петко Манчев, Стефан Иванов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров. Заедно с тях може да се разгледат и произведения на не толкова познати имена като Богдана Фисчиева Иванова, Борис Блъсков, Никола Тонев, Михран Гарабетян и др.

Теодор Рали, „Изкушение“, 1896 г. Репродукция: Национална галерия

Музейната сбирка към НХА, в която се пазят ранните произведения на редици наши художници, разкрива как започва пътят на един творец, отбелязват от Градската галерия. По неравните краища на рисунките се разчитат подписите на техните учители – Иван Мърквичка, Ото Хорейши, Ярослав Вешин, Антон Митов, Иван Ангелов, Борис Шац – част от преподавателите, представени с творби в изложбата. Подбраните произведения са от колекциите на Националната галерия, галериите и музеите във Враца, Добрич, Казанлък, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол, както и от частни колекции.

Изложбата е съпътствана от двуезичен каталог. Основен партньор на изложбата е Националната художествена академия.

Експозицията може да бъде разгледана в Софийската градска галерия до 28 ноември.

Марин Василев, „Робиня“, началото на ХХ в. Репродукция: Художествена галерия – Казанлък

Васил Атанасов, „Състудент на художника“, 1902 г. Репродукция: Регионален исторически музей – Враца

Марин Георгиев Устагенов, „Портрет на Хараламбица Райкова“, 1905 г. Репродукция: Софийска градска художествена галерия