Първите закони на християнството се появяват 300 години след Христа

Християнството такова, каквото го познаваме, не започва с разпъването на Иисус на кръста. Дори не и с тръгването на апостолите по познатия тогава свят, за да разнасят заветите на Христа. Заченатото в легенди, то се оформя като стройна и единна религия чак през ІV в., когато император Константин решава да обедини империята си под знака на една единна религия със строги правила и без ереси.

На 20 май 325 година по указ на римския император Константин Велики в Никея (днешния турски град Изник) е свикан първият Вселенски събор. Това е първото в историята на християнството събиране на висши духовници от всички части на света. Преди това те се събирали тайно и в непрекъснат страх от намесата на властите на езическата империя, но в катакомбите трудно се постигало съгласие. Константин решил да промени това.

Формален повод за свикването на събора станала ереста на презвитер Арий, която възникнала и бързо се разпространила след подписването на Миланския едикт през 313 г. С него Константин поставил край на гоненията над християните и обявил политиката на абсолютна религиозна търпимост на територията на империята.

Арий и неговите последователи твърдят, че Иисус Христос е бил творение на Бог Отец и не е единосъщен с него. Част от църквите се придържали към този възглед, но други го отхвърляли и това заплашвало християнството с разкол. Като опонент на Арий се изправил собственият му учител епископ Александър Александрийски. Той обвинил Арий в богохулство и провъзгласил божествеността на Христос и неговата цялост с Бог Отец.

Спорът между двамата станал повод за вълнения в целия християнски свят и стигнал до император Константин, който започнал кореспонденция и с двамата опоненти. Императорът, недостатъчно запознат с тънкостите на религията, не успял сам да стигне до решение и предложил на двете страни да установят примирие.

„Върнете ми мирните дни и спокойните нощи“, писал Константин и на двамата.

Те обаче отказали да намерят компромис. Тогава императорът решил да свика събор за всеобщо обсъждане на спора.

Първият Вселенски църковен събор в Никея продължил повече от два месеца. Броят на участниците е спорен. Някои историци споменават 250 епископи, други – 318. Очевидци на събитията обаче пишат, че западната част на империята била представена слабо – от 800 епископии имало само по един епископ от Испания, Галия, Африка и Калабрия. Римският папа Силвестър отказал да присъства лично и изпратил легати, двама презвитери. Арианите на събора били малко – не повече от 20 души. Но това не означавало лесна победа. Съборът стигнал до задънена улица, когато Константин предложил нещо привидно простичко – да се приеме единен тезис за всички християни, като се добави „единосъщен с Отца“ към характеристиките на Сина. След уж лингвистичната поправка станало ясно, че това отхвърля изцяло твърденията на арианите. Така Синът и Отецът започнали да се възприемат като единна божествена същност. Този постулат получава статус на символ на вярата и е окончателно утвърден на 19 юни 325 г. Всички, които го отхвърляли, били обявени за еретици и отлъчени от църквата. Това били всички ариански епископи. В същия ден книгите на Арий били изгорени.

В хода на събора са приети и 20 канона на църковното управление и дисциплина. Тогава се решава и начинът, по който се отбелязва Великден. До този момент Възкресение Господне в източните църкви се е празнувало заедно с юдейската Пасха. Декретът на Никейския събор гласи: „Всички източни братя, преди празнуващи Пасха заедно с юдеите, вече ще я празнуват заедно с римляните”. Епифаний Кипърски, един от ранните църковни законодатели, обяснява решението така: при определяне на деня за Пасха трябва да се следват три фактора – пълнолуние, равноденствие, възкресение. Според много богослови това бележи и окончателното разделяне на християнството от юдаизма.

Много от епископите изказали недоволство от намесата на Константин в богословските сфери. Но императорът безапелационно заявил:

„Вие сте епископи на вътрешните дела на църквата, а аз – поставен от Бог епископ на външните дела“.

Чак до смъртта си през 337 г. Константин продължил да се намесва не особено елегантно във вътрешните работи на църквата.

Любопитното е, че по това време самият Константин не е бил християнин. Той приема кръщението едва на смъртния си одър. Кръщава го не друг, а един от най-близките сподвижници на Арий – архиепископ Евсевий Никомедийски. Междувременно още през 328 г., по настояване на сестрата на Константин Юлия Констанция, Арий бил реабилитиран.

Все пак християнството и до днес следва първите закони, изковани именно от Първия вселенски църковен събор.