Досега българското кино си нямаше коледен филм за възрастни. Познатите арт символи на празника идваха отвън – по телевизиите задължително се излъчва „Сам вкъщи“, в моловете гърми Марая Кери, украсата е като от каталога на „Алиекспрес“. Поне един от тези пропуски вече е запълнен. Появи се филмът „Чичо Коледа“ на режисьора Ивайло Пенчев, замислен и осъществен като истински коледен филм.
Сюжетната формула е копирана отчасти от британската мелодрама „Наистина любов“, доказала се като коледна класика вече почти цяло десетилетие. Няколко паралелни истории се развиват почти самостоятелно във филма, докато накрая се събират в една емоционална кулминация.
Сценаристите на „Чичо Коледа“ – Божан Петров, Ивайло Пенчев и Весел Цанков – видимо са се забавлявали, изграждайки историята. Тя е пълна с въображение, смях и мелодраматична наивност от коледен тип, точно каквато трябва да бъде. Без претенции за арт кино, без издевателство над зрителя, авторите на комедията са направили точно каквото трябва – задоволили са нуждата му от позитивни емоции, без да стават мелодраматични.
Едно от впечатляващите неща в „Чичо Коледа“ е диалогът. След дълги години на изкуствени и неправдоподобни диалози и взаимоотношения в българското кино, в този филм най-после хората говорят като живи, без да им се налага за тази цел да псуват, да гримасничат, да се унасят в дълги монолози или да рецитират като на читалищна сцена. И текстовата основа, и актьорската интерпретация са правдоподобни, естествени и събуждат спонтанна реакция в публиката.
За отбелязване като за български филм е и доброто звукооформление. А музиката, авторско дело на цели четирима композитори – Георги Стрезов, Александър Костов, Симеон Едуард и Велислава Георгиева, е ненатрапчив, но пълноценен участник във филмовата история. Цветовете на екрана също не са много типични за българското кино – пъстра и интензивна картина, стимулираща празничния дух.
Подборът на актьорския състав е извършен очевидно също толкова внимателно, колкото работата върху сценария. Филип Аврамов в ролята на Чичо Коледа успява да изгради образа си чрез добре изигран и ефектно подчертан поглед, който описва героя му много по-пълно от всички останали детайли. Васил Банов, Стефан Денолюбов и Свежен Младенов са като дълго отработвано трио, което свири в пълна хармония. Аня Пенчева сякаш винаги е била немска аристократка, а Меглена Караламбова удържа образа на позитивна дементна бабичка с цялото вдъхновение на дългогодишния си актьорски опит. Китодар Тодоров е в познатата си роля на леко недодялан човек от народа, Малин Кръстев вкарва струйка необичайна мъдрост в образа на мошеник. Младият Ален Ангелов, който играе 9-годишния Гошко, също е очарователен дори с неполираните си все още актьорски умения.
„Чичо Коледа“ е филм, чиято цел е да създаде настроение – умилително, коледно, празнично. И напълно се справя със задачата си. Простодушната история за дете, което открива, че може да бъде щастливо, след като съдбата го е смачкала още от раждането му, запращайки го в дом за сираци, не е нещо ново, но безспорно е работеща формула още от Дикенсови времена. А като се разкаже чрез добре изградени и плътни образи, става въздействаща. Дори когато към нея се примесят актуални политически закачки, разбираеми без конкретика, но достатъчно ясни, за да накарат залата да избухне в смях при разпознаване на първообразите на премиера и президента. И малка проява на спонтанно ясновидство – макар сценарият да е писан отдавна, макар филмът да е заснет преди да се заговори за „канадската връзка“ в българската реалност, „спасителят“ на цялата ситуация се оказва българин милионер с канадско поданство.
Самоиронията и предизвикателството към киногилдията също са част от неизтощимия сарказъм в паралелните сюжети. Когато поставиш Башар Рахал зад решетките и сложиш в устата му думи като „продуцентът, който вместо да направи филм, изпи милиона от филмовия център“, епизодът става смешен, тъжен и доста правдив. Ивайло Пенчев смело е размахал пръст към реалностите, но достатъчно незлобливо, за да не предизвика реакция на обида или отхвърляне.
Финалът, разбира се, е неправдоподобно щастлив – като за коледна приказка. Но дори насред очаквания сантимент блика чувство за хумор, което смесва задължителните сълзи със задължителния смях. И – много важно насред стресовата ни реалност – след този филм просто се чувстваш добре.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение