Първият български патриарх е интронизиран през 927 г. Името му е Дамян Доростолски, а партиаршията му се намира в Дръстър, днешна Силистра.
Патриаршеското достойнство на Дамян Доростолски е утвърдено от Византия по принуда и по спешност – българският владетел Петър I получава царска титла от императора и тя трябва да бъде утвърдена от патриарх, какъвто до момента българската църква няма. Преславският архиепископ, утвърден от Симеон, не е признат от Вселенската патриаршия в Константинопол.
Когато се решава Дамян Доростолски (Дръстърски) да бъде официално интронизиран, той е епископ на Дръстър и престолът му, престолът на първия български патриарх, е поставен именно край брега на Дунава.
Българската патриаршия става петата православна патриаршия в света след тази в Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим и Константинопол. Но има нещо, в което е първа – това е първата народностна патриаршия. Във всички останали обединението на вярващите е само по религиозен, а не по етнически признак, патриарсите са определени според териториите, а не според хората, които живеят в тях. Дамян става патриарх на българите.
И до днес Дамян Доростолски е най-дълго архиерействалият глава на Българската православна църква – от 927 до 971 г., цели 44 години.
Във Втората грамота на император Василий II от 1020 г. за устройството на българската автокефална църква (Охридската архиепископия), четем, че „на епископа на Дристра се дават парици и клирици колкото на Охридския архиепископ, защото при цар Петър тази епархия блестяла с архиепископско достойнство“.
Предполага се, че първият патриарх, въздигнат заедно с провъзгласения от императора български владетел, е нещо като награда за твърдата антибогомилска позиция на цар Петър I.
Българската патриаршия обхваща големи територии – от Карпатите до Егея и от Адриатика до Черно море. Тя е дъщерна на Константинополската патриаршия, макар в България да се използва определението „сестринска“.
Решението за въздигането на дръстърския епископ в патриаршеско достойнство не се взема на Вселенски събор с участие на другите патриарси, а е решение на императора. Затова и каноничността на избора на дръстърския патриарх по онова време изглежда донякъде спорна. Вероятно византийският Роман I не свиква нарочен църковен събор, касаещ устройството на българската църква, за да намекне, че новоизбраният български патриарх не е равен на останалите и винаги може да се постави въпроса за неговия каноничен избор. Подобна е ситуацията с императорската титла, с която Византия удостоява българския владетел Петър I. Петър е обявен за василевс, но без допълнението „в Христа“ и прилагателното „Ромейски“, следствие на което императорската му титла губи автократорската си стойност. Освен това българският владетел се третира като „духовен син“, с което се илюстрира, че дължи титлата си не на Бога, както византийския император, а лично на василевса Роман I.
Макар да не се възприемат като равни на останалите патриарси, легитимността на българските патриарси през Х и началото на ХI век не е поставяна под съмнение. Въпреки това през 971 г. Йоан I Цимисхи низвергва българския патриарх от Дръстър, след като детронизира българския цар Борис II и го обявява за „магистър“, ниска ромейска титла.
От днешна гледна точка изглежда странно, че патриаршеският трон е в Дръстър, а не в Преслав, където се намира царят. През 927 г. обаче това е напълно естествено. Дръстър е бил нещо като втора владетелска столица още при Омуртаг, а по-късно и при Симеон. Той е град, белязан с мъченическа кръв, обитаван е изцяло от българи и патриархът служи преди това като епископ точно там.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение