Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Първият компютърен код продаден за 95 хил. паунда

Дъщерята на лорд Байрон – Ада Лъвлейс, създава алгоритъм за изчислението на числата на Бернули в книга от 1843 г.

Портрет на Ада Лъвлейс, гравюра, детайл - Първият компютърен код продаден за 95 хил. паунда

Портрет на Ада Лъвлейс, гравюра, детайл

Изключително рядко оригинално издание от Ада Лъвлейс с кожена подвързия се продаде за почти 100 хил. паунда. Публикувана през 1843 г., книгата съдържа компютърна програма, смятана за първия компютърен код в света, съобщава „Гардиън“.

Лъвлейс, дъщеря на лорд Байрон, превела труда на италианския математик Луиджи Федерико Менабреа за плановете на Чарлз Бабидж за изчислителна машина. В книгата са изложени и нейните мисли, включително и алгоритъм за изчисление на числата на Бернули, смятан за първата компютърна програма.

Според тръжната къща „Мур Алън & Инъсънт окшън”, в света има само шест копия от книгата с математическите размисли на Лъвлейс. От къщата са очаквали изданието да се продаде на цена от 40 до 60 хил., но след наддаване то отиде при нов собственик срещу 95 хил. паунда. Филип Олууд, аукционерът на артефакта, го нарича „първото самостоятелно издание на може би най-важния труд в историята на дигиталното изчисление преди модерните времена“.

Корицата носи надписа „Лейди Лъвлейс”, точно под отпечатаното „С бележки от преводача”. По страниците се среща и почеркът на д-р Уилям Кинг, личен приятел на Лъвлейс и първият притежател на книгата.

Родена през 1815 г., дъщерята на лорд Байрон била близка приятелка с математика Бабидж. Интересът ѝ към числата е насърчен от Мери Съмървил и Август де Морган.

„Написала е програма за изчислението на трудни числа, числата на Бернули – коментира Урсула Мартин, съавтор на наскоро публикуваната биография на Ада Лъвлейс и професор по компютърни науки в Оксфордския университет. – Тя обяснява всичко по много изчистен и логичен начин. Считам я за първия компютърен учен. Тя мисли за много повече от просто първата програма, а за по-абстрактни идеи – тя мисли за програмирането като нещо, за което могат да се пишат теории и за начините, по които може да се правят изчисления.”

Проф. Мартин изтъква, че напоследък на пазара има повишено търсене на спомени от живота на Лъвлейс – нейно писмо, съдържащо „Съжалявам, не мога да дойда за чай”, се продава за няколко хиляди паунда. Личността ѝ се превръща във вдъхновение за много млади момичета, особено сега, когато програмирането привлича все повече жени.

Въпреки това, тя най-вероятно е трябвало да се бори, за да се наложи като първия програмист, смята А. Н. Девърс, която в момента разработва нова платформа за търовия с книги, писани от жени или произведения, разказващи историите на забележителни дами, наречена „Вторият рафт” („Second shelf“).

„Дори днес се оспорва от математиците дали Лъвлейс е първият програмист, въпреки че има множество оригинални извори и документация за способностите ѝ в математиката, за кореспонденцията ѝ с Бабидж и ръчно писаните от нея бележки на алгоритъма ѝ“, коментира Девърс.

ДС