Първият паметник на Симеон Радев, автор на „Строители на съвременна България“

Симеон Радев, автор на настолната за редица поколения книга „Строители на съвременна България“, бе почетен с паметник до НДК. Монументът е поставен в годината, когато се навършват 140 години от рождението на писателя, дипломат, журналист, публицист, историк и възрожденска по дух личност. Създаден от скулптора Янко Бонев, това е първият паметник на Радев. Инициативата е на Фондация „Достойни българи“. 

Четири безсмъртни книги съдържат в себе си цялата противоречивост на българския дух във времената, когато България се изправя от петвековното пепелище – „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, „Бит и душевност на българския народ“ на Иван Хаджийски, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и безспорно – „Строителите на съвременна България“ на Симеон Радев. Парадоксално, но дори по времето на социализма тя не е изрично забранявана.

Роден веднага след края на Руско-турската война във все още неосвободената българска Македония, Радев е пример за неукротимия стремеж на българите към образование и растеж – лични и обществени. Високообразован юрист от чорбаджийски род, в младежките си години Радев е и член на ВМОРО, и анархист, редактор на опозиционни и революционни вестници. Високата му ерудиция, овладеният език и идеите му стават основа на кариерата му, той е канен както от цар Фердинанд, така и от отоманската власт да заеме високи дипломатически и политически постове.

„Строители на съвременна България“ е един от най-сериозните историографски трудове на Балканите. Поредицата излиза в два тома, обхващащи царуването на княз Александър и Регентството. Едва през 2009 г. излиза третият том, абсолютно непознат на българската общественост, който разглежда епохата до избирането на Фердинанд за княз български.

„Няма история обективна и не съществуват безлични историци“, казва Радев.

Княз Кирил Преславски и Симеон Радев (вдясно) преди среща с американския президент Хърбърт Хувър, Вашингтон, 1929 г. Снимка: Уикипедия

Умението му да превърне историята в увлекателен разказ с психологическа дълбочина е ненадминато и до днес. Безспорна е приликата в структурата със „Записки по българските въстания“, но „Строителите“ блести и с ерудицията и задълбочеността на своя автор. Това не е просто разказ за събитията, а пълен разрез на причинно-следствените връзки, довели до тях, анализ на психологическите характеристики на хората, изграждали и рушили следосвобожденска България. Твърди се, че цар Фердинанд, който иначе изпитвал огромно уважение към Симеон Радев, изрично го помолил да спре писането на „Строителите на съвременна България“ преди да стигне до неговото царуване, уплашен от проникновеността и безцеремонната честност на автора.

„Строителите на съвременна България“ е една от книгите, които трябва да се изучават в училище редом със „Записките“ и „История славянобългарска“. Тази пълнокръвна картина на едва прохождащата държава е учебник по държавност, пътеводител за грешките и проблемите, методология за държавно управление и строеж на гражданско общество.