Първият роман – японски и от жена

История за принц-донжуан, писана преди 1000 години от Мурасаки Шикибу

Детайл от портрет на Мурасаки Шикибу, рисуван през XVII век от Тоса Мицуоки (1617–1691). Снимка: Музей „Метрополитън“, Ню Йорк - Първият роман – японски и от жена

Детайл от портрет на Мурасаки Шикибу, рисуван през XVII век от Тоса Мицуоки (1617–1691). Снимка: Музей „Метрополитън“, Ню Йорк

„Сказание за Генджи” – книгата, написана преди хиляда години, в разцвета на периода Хеян – се смята за първия роман в света поради големия ѝ обхват и влияние. Но най-изненадващото в „Сказание за Генджи“ не е фактът, че това класическо произведение на японската литература е прието за първо по рода си в света, а че всъщност е написано от жена: Мурасаки Шикибу.

В много отношения „Сказание за Генджи” може да бъде приет като първият роман в света – или дори като първия психологически роман – коментира пред Би Би Си специалистът по старояпонско изкуство Джон Т. Карпентър. Преди сто години Вирджиния Улф открива английския превод на тази книга от Артър Уейли. И от този момент вече можем да смятаме „Сказание за Генджи” за произведение на световната литература.

За пръв път имаме герои, които наистина „оживяват от страниците”, допълва Мелиса Маккормик, професор по японско изкуство и култура. И една от причините за това е, че романът е написан така, че създава у читателите усещането, че четат мислите на героите. Той освен това е много близък до нашето съвременно разбиране за роман – в него, например, е използвана ирония.

Докато историците все още спорят дали има и по-ранни романи, влиянието на „Сказание за Генджи” е признато за безпрецедентно. Книгата е разказ в проза, писан преди 1000 години. Английският превод обхваща 1300 страници. Така че това е монументално литературно произведения, единствено по рода си в такива мащаби.

Америка за България

„Сказание за Генджи” разказва поредица от истории, всяка от които предава отделен епизод от личния живот на принц Хикару Генджи – герой с качества и недостатъци, с моменти на политически сила и слабост. Един от най-уникалните му аспекти е, че тази разказ за мъж, всъщност е писан от жена.

Мурасаки Шикибу е била придворна дама, с произход от средните слоеве на аристокрацията и създава произведенията си в нещо като дамски салон в императорския двор. По времето, когато съчинява Сказанието, в Япония се появява нова форма на сричкова писменост, наречена „кана”. Тя е създадена, за да се записва простонародната реч. По онова време жените започват да пишат на простонародния език и това им позволява да се изразяват по-красноречиво. Писмената система, която използва Мурасаки Шикибу, се наричала „онна-де“. В буквален превод това означава женска ръка.

Шикибу пише в литературен жанр, който в този период е доста омаловажаван. Художествената проза е била в най-долния край на жанровата йерархия. Но тя създава толкова силна литература, че трябвало да бъде взета на сериозно.

Фокусирането върху женското авторство на романа би могло да окуражи читателите да подходят по нов начин към „Сказание за Генджи”. Когато четете за Генджи и неговите подвизи, винаги имайте наум, че зад принца-съблазнител всъщност говори женски глас.

„Сказание за Генджи“ не е излизала на български език. Но родните читатели познават вдъхновения от Мурасаки роман „Разказът на Мурасаки“ на Лиза Долби – единствената представителка на западния свят, станала гейша. Долби е антрополог, специалист в областта на японската култура, автор на документалните книги „Гейша“ и „Кимоно“ и консултант на Стивън Спилбърг за филмовата адаптация на романа „Мемоарите на една гейша“ от Артър Голдън.

ДС