Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Първият рожден ден на Иисус

Снимка: Емил Георгиев - Първият рожден ден на Иисус

Снимка: Емил Георгиев

Една сусамена питка, маслини, бучката козе сирене, което беше купил от търговеца сутринта, сушените смокини също, гозбата с варива и нахут, дървените лъжици, опрени на общата чиния една до друга, красивата извезана покривка, която им бяха подарили, и свещта, восъчната свещ върху пръстения и неравен под, Мариам нарежда нещата едно по едно със своите плавни, малко забавени движения, Мариам все още е натежала от бремеността и кърменето, все още не е възвърнала моминската си гъвкавост и това ранно и внезапно здрачаване и този толкова къс ден, в който ще празнуват една година от неговото раждане, само една година измина, Мариам, а какво ли не ни се случи, какво ли не ни сполетя, но жив Господ Бог наш да ни напътства и пази и да ни дава сили и занапред, исках да те напусна, Мариам, срамувам се от себе си, бях обхванат от смут и съмнения, и от гняв, Мариам, няма защо да го крия, и друг път съм ти го казвал, когато за пръв път забелязах, че си бременна, почувствах се подигран, осрамен, унизен и бях решил на другия ден тайно да се махна, да избягам, да те оставя така, бременна, сега не ми е вече така тежко да ти го казвам отново и отново, Мариам, недей да мислиш за това, Йосифе, нека да почакаме докато синът се събуди и тогава тримата да седнем около празничната покривка, около ястията за рождения ден и ти да кажеш молитвата, Йосифе, какво щяхме да правим без тебе и как щяхме да се спасим и кой щеше да ни доведе в египетската земя, почти две седмици през пустинята, с кърмачето на ръце, с магаренцето и кой щеше да ни показва пътя и как щяхме да намираме вода, вода и мляко, и осолено месо, за да не секва кърмата, и плодове, и всичко, което една родилка трябва да яде, за да бъде млякото в изобилие, за да бъде младенецът нахранен, да, Мариам, да, но аз в същата нощ, в която взех решението да избягам от теб, да те оставя, да те напусна така, бременна, като страхливец, като подлец, като посрамен човек, в същата нощ се унесох, унес ли беше или сън и чух, ангел ли беше или глас, чий глас, съвсем ясно гласът ми каза да не тръгвам, а да те приема, Мариам, защото си чиста и праведна, Детето не е от друг мъж, ти не си блудница, детето е от Дух Свети, това най-много ме стресна, дори ме уплаши, как така от Дух Свети, но и ме успокои едновременно, напълно, колкото и необяснимо да изглежда, направо нереално, а съвсем истинско, но невъзможното за човека е възможно за Бога и това го виждаме навсякъде около нас, нали, Мариам, може ли човек да направи слънцето или залеза или цялата красота, или пустинята, или водата и добре че човекът не може да направи нищо от това, защото би го направил по човешки, значи някак недовършено и неистинско и без пълнота и без цялостност, нали и ти така мислиш, Мариам, да, Йосифе, и аз така мисля, успокоявам се, когато и ти мислиш така, Мариам, сърцето ми се разтваря като чуя, че и ти така мислиш, Мариам, затова така често те питам дали и ти си съгласна с мен, дали и ти усещаш същото, седни да си починеш малко, Мариам, стига си шетала, всичко е приготвено за рождения ден, да си поговорим още малко преди Синът да се е събудил, преди да сме започнали да наблюдаваме лицето и очите му и всяко негово движение, и всяка усмивка, да си припомним пак и пак всичко, което се случи през изминалата една година от раждането му, Мариам, Йосифе, нали всяка вечер си го припомняме, не минава и миг, без да го помним, можем ли да забравим дори най-малкото, ако не беше от Дух Свети, ако беше обикновено дете, щяха ли да се случат всички тези премеждия, смъртни премеждия през тази една година и благословен да бъдеш, че онази нощ, когато за пръв път разбра, че съм бременна, не си тръгна, а остана с нас и се грижиш за нас, Бог ти отне първо съмненията и гнева и после те отрупа с грижи, ежедневни грижи за Детето и мен, ето, избягахме в тази чужда земя, било е по промисъл, за да се избави Детето ни от жестокия Ирод, витлеемските му връстници до две годинки посечени, така ни говореха пътниците, които ни застигаха от Юдея, защото ние, Йосифе, се движехме толкова бавно с магаренцето и кърмачето, ако бяхме останали в онзи градец, и нас сигурно щеше да постигне същата участ, почернената Рахел, гърдите още пълни с мляко, а младенците посечени пред очите й от римски войници, и колко на брой пеленачета, двайсет, четирийсет, сто, дори и само един младенец да е, все едно целият свят е убит, и воят, писъкът на майките пред окървавените телца, не мога да го мисля дори, Йосифе, разстройвам се, боли ме, ти ни преведе през пустинята, през този дълъг, тежък, непознат път, изпълнен с толкова неизвестности, с кърмачето на ръце, с магаренцето, ти, Йосифе, ни доведе до това селце, наистина юдейско, пълно с наши единоверци, но все пак чуждо, в чужда земя, и хората мили, сърдечни, посрещнаха ни с отворено сърце, и ни посочиха тази къща, в която да се настаним и ние сме благодарни, благодарни сме за подслона, за сламените рогозки, за глинените съдове, за дървеното корито, в което къпем Детето и перем повивките му, Бог ти даде нашата тежест, за да се почувстваш баща, да те утвърди в твоето бащинство, добре че остана, добре че не си тръгна тогава, Йосифе, и двамата говореха наум и един с друг едновременно, странно двугласие някакво, тяхното ежедневно, песенно говорене между молитва и шепот, шепот-припомняне, прошепваха чудесата и премеждията, чудесата-премеждия, за да ги пазят в сърцето си, за да ги разгадават и да навлизат все по-дълбоко в тях и в Божия промисъл за Детето им, сега се смълчаха, Йосиф стана, отиде до сандъка и извади оттам най-ценното, което имаха, извади вързопа, който чужденците им оставиха, искаш ли пак да го отворим, Мариам, пак да разгледаме даровете на чуждоземните хора, които дойдоха при нас, точно при нас, Мариам, след като се бяхме преместили от пещерата на овчарите в къщата под наем, Мариам, защото преброяването вече беше свършило и страноприемниците се бяха освободили, така че вече имаше място и за нас тримата в някоя от витлеемските къщи и точно там пристигнаха странните пътници, беше толкова удивително и необяснимо, помня всичко, което си казахме тогава, разговаряхме дълго, защото те останаха няколко дни в града преди да отпътуват обратно, първия път, когато дойдоха, ти се смути, Мариам, задето беше толкова немощна още и не можеше да станеш, да ги посрещнеш, да ги нагостиш, но само слушаше и се усмихваше, тези дивни чуждоземци разказваха за знаменията, които са видели, за скъпоценните дарове, които отдавна приготвили, за звездата, която очаквали да се появи, когато се слеят царската планета и планетата на Израил, звездата, която трябвало да ги поведе в неизвестна посока и как една нощ преди няколко месеца тя наистина изгряла и още на другата сутрин те се събрали и тихомълком се разбрали, че привечер ще тръгнат след нея, тя ги водела от толкова далеч, ту се скривала, ту отново се появявала, докато не стигнат Иерусалим и отишли направо при Ирод, който ги посрещнал сърдечно, но и лукаво и ужким в тяхна чест свикал първосвещениците и всички книжници и започнал да ги разпитва, разпитва в най-малки подробности къде точно трябва да се роди бъдещия цар, очаквания от чуждоземците Младенец, какви са предсказанията за него, какъв цар е Той, обърнал се към тримата пътници и ужким с най-голям интерес към тайнствената астрология, към знаменията, започнал да пита каква е тая звезда, как се е появила, откъде знаят за нея, какви са пророчествата на техните книги за бъдещия цар и още подпитвал, подпитвал хем с любопитство, хем и със страх и след като му гостували няколко дни, чужденците отново потеглили, вече към Витлеем, както им казали юдейските книжници, защото в древните книги се казвало, че Витлеем никак не е най-малък от юдините воеводства и именно там ще се роди младенец, и спасител, и цар, но когато пристигнали най-сетне в градеца, те видели, че той никак не е голям, колкото славата си и започнали да разпитват за младенец и тогава хората им разказали за знамението на пастирите и ги отвели до нашата малка къща, Мариам, в която се бяхме преместили след пещерата на овчарите, ти се смути, когато ги видя, Мариам, но беше още по-смутена, като ги видя как паднаха на земята в земен поклон пред Детето още със самото си влизане и после се смути, когато оставиха подаръци за Детето ни, Мариам, а нито ти ги познаваше, нито аз, нито някой от съседите или роднините и ти само попита със слаб, толкова слаб глас, но защо, защо оставяте този вързоп, а те отвърнаха, защото се е родил Спасителя на света, златоткания плат, в който са увити подаръците, Йосифе, не съм виждала толкова красиво платно никога, дори докато живеех в храма и помагах на свещениците, там хората оставяха най-драгоценните си дарове, но дори и сред тях нямаше такова красиво платно, пауни са изрисувани по него, гроздове, дървета, нарове и само как ухае на благовония, само щом го извади от сандъка, се разнесе благовонието на смирната и Детето като се събуди ще сложим няколко зрънца смирна върху въглените, ето торбичката с късовете чисто самородно злато, Мариам един ден като се върнем в Юдея, ако Бог даде де се приберем отново в Юдея, с това злато ще можем да си построим къща, Мариам, по-голяма от тази, по-хубава, да отрасне Детето в хубава къща, да има място и за моя работилничка, за да го отхраним, Мариам, а още и място и за складиране за дървения материал, Мариам, жив Бог Господ наш, който се грижи за всичко, Йосифе, а ливанът, ливанът е останал наполовина, ухае упойващо, след като изкъпя Детето почти винаги го намазвам с този ливан, Йосифе, а се страхувам да не се свърши, защото искам да го запазя, да го има, когато порасне, да види даровете си от онези чужденци. Да, от онези чужденци, някои ги наричаха още и мъдреци, Мариам, започнаха всички премеждия, но и всички избавления, и ето ни сега трима бегълци в чужда земя, остани там докле ти кажа, така каза онзи глас ли, ангел ли в моя унес, от раждането на Младенеца започнаха всички онези дивни неща, които се случиха, той дойде при нас, Мариам, и преобърна живота ни, сякаш започна нов живот, а всичко преди него остана назад и надалеч, и без особен смисъл и значение. И да сгънем отново, Йосифе, даровете в златотканото платно и да приберем вързопа в сандъка и да хвърлим зрънцата смирна в огъня, едва когато Детето се събуди. И помниш ли, Мариам, как преди чуждоземците дойдоха витлеемски пастири и влязоха, какво, почти нахълтаха при нас в пещерата и един през друг започнаха да разправят какво им се било случило, в началото ми идваше да им кажа да си вървят, да им кажа – не ви ли е срам, та тука има родилка, досега се е мъчила, пожалете съня й, милостиви бъдете към нейната немощ, не вдигайте толкова шум, но ти се надигна на рогозката, Мариам, и ми даде знак, че искаш да ги чуеш, те разбраха и се смълчаха някак объркани, усетих, Йосифе, някак усетих, че е знамение, че е свързано с Детето и как чудно започна единият да разправя, нощували на полето, пазели нощна стража при стадото с овцете си, още не били заспали, гледали към засиялите звезди и си приказвали и дошъл ангел и светлина ги осияла и те се изплашили, а ангелът им казал да не се страхуват, че е дошъл да им благовести голяма радост, която ще бъде за всички човеци, че се е родил Спасител, който е Христос Господ, че се е родил в този ден в града Давидов.

Мариам замълчава винаги, когато произнесе тези думи на ангела. Спазва всички тия думи и ги слага в сърцето си. И Йосиф замълчава. И двамата вечер си ги припомнят почти шепнешком, с удивление, с трепет, който разтваря сърцата им. И двамата едновременно мислят с изумление за това знамение на пастирите. И как по-нататък ангелът казал на пастирите, че ще намерят Спасителя увит и да лежи в ясли и ето, те го намерили и дошли да им кажат за нощното видение и да му се поклонят. И ти се усмихна, Мариам, такава слаба, бледа усмивка на благодарност и се отпусна на възглавницата и се унесе, щастлива, в съня си.

Йосиф сяда на рогозката, обляга главата си на варосаната стена, притваря очите си, уморителен беше и този ден, възрастта вече си казва своето, не може вече дълго да ходи из пазара, дълго да преговаря с търговците, да предлага уменията си на дърводелец в по-богатите къщи, да, имат средства, но най-добре да не се разчита на подареното, по-добре да се изкарва прехраната ежедневно, не се знае колко ще останат тук, може би още месец, два, а може би още година или две, та нали онзи глас или ангел, който той чу в съня си, му каза, остани там докле ти кажа, значи пак ще му каже, значи пак ще му се появи и стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца, и Йосиф се стресва, сепва се, внезапно изваден от унеса, пак глас, когато най-малко очаква, не разбра ангел ли беше или глас и откъде идваше, Мариам, извика той замаяно от унеса си, от видението и от чутите думи, Мариам, тук съм, тук съм, какво има, тя приклекна до него уплашено, а той не можеше още да различи между сън и действителност, още се колебаеше сън ли беше или действителност, утре ще тръгнем към дома, Мариам, Ирод е вече умрял.

Мариам го гледаше, взираше се в лицето му, на което беше изписано, че пак е имал същото видение, както преди, че пак му се е явил същият ангел, който ги закриля и ги води, откакто се роди Младенецът, че утре пак трябва да тръгнат с магаренцето на път, по обратния път, вече без страх, спомни си лунното затъмнение от преди няколко нощи, сигурно то е предвещавало Иродовата смърт, спомни си, че Йосиф беше споменал, че така говорели на пазара, но не каза нищо, защото Йосиф седеше все така унесен и замислен, сигурно и той си мислеше същото. И в този миг Детето проплака тихичко от люлката и Мариам се изправи, отиде до него и го пое в ръцете си.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах