Lora&Sion Paganini Baner

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Първият сериен убиец в Русия е… жена

Екатерина Втора наказва Салтичиха с унижението да бъде наричана в документите „мъж“

"Салтичиха измъчва крепостни", пощенска картичка от художника Владимир Пчелин от 1927 г. Снимка: Уикипедия - Първият сериен убиец в Русия е… жена

"Салтичиха измъчва крепостни", пощенска картичка от художника Владимир Пчелин от 1927 г. Снимка: Уикипедия

Световната история познава немалко имена на откровени садисти, много от тях с благороден произход и изключителна известност. Първият сериен убиец в Русия е такава личност, но особено интересно е, че е психологическа рядкост, защото е… жена.

Преди 255 години, в началото на октомври 1768 г., императрица Екатерина II подписва присъдата за „урода на човешкия род“, аристократката Салтичиха.

Московската дворянка Дария Николаевна Салтикова е родена през 1730 г. в аристократичното семейство Ивáнови. Днес тази фамилия изглежда обикновена, но всъщност Ивáнови са едни от най-древните и влиятелни благороднически семейства в Русия, с родствени връзки с фамилиите Толстой, Строганов, Давидов, Мусин-Пушкин и др. Дядото на Дария, Автоном Ивáнов, е заемал високата длъжност в двора „думен дяк“ (деловодител) в двора на Петър Първи. Произходът на Дария ú осигурява съответстващ брак с Глеб Салтиков, ротмистър от лейбгвардията на Конния полк. Раждат им се двама синове – Фьодор и Николай, а през 1756 г. съпругът умира внезапно. 26-годишната Дария Салтикова се сдобива с внушително състояние, именията ú се намират в няколко губернии, а непосредствено „подръка“ притежава 600 крепостни, от които убива 138.

Дворянката живеела в Москва, а през лятото заминавала за имението си в село Троицкое. Именно там е извършила повечето от престъпленията си. Преди смъртта на мъжа ú никой не забелязвал садистични наклонности у нея. Дори напротив, Дария Николаевна се славела като образована, умна, приятна събеседничка. Била набожна, често дарявала на църквата значителни суми за благотворителност. Това, освен всичко останало, дълго ú осигурявало безнаказаност.

Първа жалба срещу нея собствените ú крепостни подали през 1756 г., годината, в която тя овдовяла. Явно след като станала пълноправна собственичка на хората, изчезнали всичките ú „вътрешни ограничения“ и се появили престъпните ú наклонности.

В крепостна Русия селяните, които били собственост на земевладелците, имали право да подават жалби, но на тях не се обръщало внимание, а тези, които се осмелявали да се оплачат, били жестоко наказвани. Явно страхът от наказание бил по-малък от страха от самата Салтичиха, защото от 1756 до 1762 г. срещу нея били подадени повече от 20 жалби, като всеки път оплакващият се бил пребиван до смърт. Някои от писмата успявали да стигнат до държавните органи, но връзките на Салтикова и добре премислените подкупи помагали да се потулят делата.

Основните жертви на Салтичиха били младите момичета, които тя взимала за прислужници. Повод за наказание ставали уж лошо измити подове, студен чай, недоопънати чаршафи. Дворянката дълго и мълчаливо наблюдавала как прислужницата си върши работата, а после намирала или си измисляла проблем и пребивала жертвата си с камшик, клони, чугунена ютия, каквото ú попадне под ръка. Наказанието се проточвало с денонощия – жертвата била изкарвана на студа, изливала върху голото ú тяло вряла вода. Много обичала да гори ушите на момичетата с нагорещени щипки, дори да подпалва косите им. Когато се уморявала, Салтичиха предавала момичетата на специални слуги, които наричала „хайдуци“, и те доубивали жертвите ú. Нямали право да проявят милост – господарката наблюдавала екзекуцията и ако някой се поколебаел, сам ставал жертва. Около 40 селяни тя убила със собствените си ръце.

Толкова ú харесало, че започнала да напада и дворяни от своята класа. Опитала се да убие Андрей Тютчев, дядо на знаменития поет, защото си го била набелязала, а той се оженил за друга. Подготвила два опита за убийството му, включително и с използване на примитивна „бомба“, като привлякла крепостни за съучастници. И двата пъти селяните я провалили нарочно, защото за убийство на дворянин ги очаквала смъртна присъда.

Салтичиха била толкова страшна, че селяните не спирали да подават жалби срещу нея. Пореден опит предприели двама от тях – Савелий Мартинов и Емелян Илин. Илин бил от „хайдуците“ и загубил три жени от ръцете на Салтичиха. Всеки път като се оженел, на следващия ден дворянката взимала жена му за прислужница, и след две седмици вече била мъртва.

Мартинов и Илин се изложили на огромна опасност, за да стигнат до столицата в Санкт Петербург. Напускайки селото си, те се водели бегълци и трябвало да се движат извън официалните пътища. Но в началото на юни 1762 г. стигнали до столицата и по някакво чудо, свръхестествено стечение на обстоятелствата, прошението им попаднало в ръцете на самата Екатерина Втора.

Тя се впечатлила от случая и го поела лично. Първо делото било изпратено в Сената, а оттам – в Московската юридическа колегия. За следовател нарочно е назначен не особено знатен дворянин – Степан Волков, който нямал никакви особено високопоставени и родствени връзки, за да му окажат натиск. Помощник му е княз Дмитрий Цицианов, също не особено свързан с останалите дворянски фамилии.

Към този момент Салтикова вече била убила последната си жертва Фьокла Герасимова. Първоначално следствието буксувало, тъй като селяните се притеснявали от отмъщението на господарката си. Затова и делото продължило няколко години. Самата Дария Николаевна посрещала следователите с усмивка и отричала всичко. Тогава Волков, събрал достатъчно косвени доказателства, поискал разрешение за арест и изтезания на дворянката. Молбата му била удовлетворена, но изтезанията били забранени лично от императрица Екатерина. Тогава решили да проведат „психологическа атака“. При арестуваната Дария Салтикова бил изпратен свещеникът Дмитрий Василиев, който дълго подготвял заподозряната за мъчения и евентуална смърт при тях.

Завели я в килията за изтезания, докато там разпитвали друг обвиняем. Следователите разчитали, че тя ще се пречупи и ще признае всичко. Оказало се, че Салтикова изпитвала огромно удоволствие от гледката.

След ареста ú обаче крепостните се успокоили и започнали да говорят. Техните показания дали основание да се проведе подробен обиск в именията ú. Всички документални доказателства били там, включително и данни за подкупите. Така били установени общо 138 убийства на крепостни.

През пролетта на 1765 г. следствието приключило, а Сенатът обявил Салтичиха за виновна. Наказанието било прерогатив на императрицата. Екатерина Втора написала собственоръчно присъдата, като не се притеснявала да използва директен език. Тя нарекла Дария Салтикова „урод на човешкия род“, „мъчителка и душегубка“. Интересното е, че като част от униженията императрицата ú отнела правото да се нарича жена и заповядала в документите за нея да се пише „той“. Но не определила смъртна присъда. Отнела ú всички права и притежания, разпоредила да бъде вързана за позорния стълб и после заключена в тъмница доживот.

Първите 11 години от присъдата си бившата дворянка провела в подземна килия в манастир. След това смекчили наказанието, поставили я в килия с прозорец и позволили посещения. Идвали да я видят най-често любопитни дворяни.

Салтичиха умира през 1801 г. след 35 години в затвора на 71-годишна възраст. Името ú става нарицателно в историята на садистичните престъпници като Джак Изкормвача.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg