Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Първият забранен филм в света, създаден от Бунюел

Оскърбените чувства на вярващите скриват „Златният век” за публиката цели 50 години след премиерата му

Лия Лис в сцена от „Златният век“ (1930) - Първият забранен филм в света, създаден от Бунюел

Лия Лис в сцена от „Златният век“ (1930)

Преди 90 години, през ноември 1930 г., на екран излиза първият филм, забранен за оскърбление на чувствата на вярващите и нарушение на обществения морал – „Златният век” на Луис Бунюел.

Един от най-противоречивите, може би най-безцеремонният и най-презрителен към обществените условности режисьор – Луис Бунюел, започва своя творчески поход като част от движението на сюрреалистите. Скоро обаче и те ще го изхвърлят от редиците си, ужасени от неговата неспособност да се впише дори там, където няма никакви ограничения. Бунюел е човекът, превърнал липсата на принципи във висок художествен принцип.

Първата плесница по обществения вкус трябвало да нанесе филмът „Андалуското куче” (1929). По това време основна цел на всички изкуства била да раздават плесници – да шокират и скандализират. Само киното, като най-младо сред изкуствата, все още стояло встрани от тази тенденция. 28-годишният Бунюел решил да поправи тази „грешка”. Не успял. Сценария на филма, който по негови думи трябвало да „забие кинжал в сърцето на духовния елегантен Париж”, Бунюел написал заедно със Салвадор Дали. Двамата артисти твърдят тогава, че идеята се ражда от техните сънища – Бунюел сънувал луна, разсечена на две от облаци, и бръснач, разсичащ очите. Дали пък видял насън ръка, пълна с мравки. Основното правило в работата им било да отстранят всичко, което може да има рационално, психологическо или културно обяснение. Приемливи били само неща, които шокирали извън смисъла си. Сценарият бил завършен за няколко дни. Бунюел, убеден, че никой не би финансирал толкова шокиращ филм, поискал пари, около 100 хиляди франка, от майка си. Половината от тях изхарчил в разгулни нощи, а останалите свършили точно преди финалната сцена на филма – трупове, върху които са накацали мухи. Наложило се да се откажат от нея. Снимките продължили съвсем малко по-дълго от написването на сценария. Минали почти без произшествия, освен в момента, когато, срязвайки очите на теленце, гримирани като човешки, Бунюел повърнал от отвращение.

На премиерата на 16-минутния филм се събрал целият парижки елит, включително Пикасо, Льо Корбюзие и Жан Кокто. Бунюел бил готов, че публиката ще вандализира кинотеатъра след подобна прожекция и събрал в джобовете си камъни, за да се отбранява. Оказало се, че дълбоко греши. Кадрите с разрязаното око, ръката с мравки, гниещите магарешки трупове, крупните планове на космати подмишници – кадри, станали впоследствие иконични за историята на киното – били оценени от публиката като високо изкуство. Не само това, но филмът продължил да се излъчва още 8 месеца с нестихващ успех и дори успял да върне вложените в него пари. Оскърбените се оказали нищожно малко.

За Бунюел това бил неуспех. Той разчитал на скандал и отхвърляне. Бил толкова бесен, че възнамерявал да изгори негатива на филма насред Монмартър, за да се изплюе в лицето на възхитената публика – но се отказал. Вместо това решил да заснеме продължение на „Андалуското куче”, което истински да шокира зрителите.

Всъщност идеята за продължение идва от виконт Шарл дьо Ноай. Запален любител на изкуството, колекционер, изкупуващ Мондриан и Клее, виконтът замисля да подари за рождения ден на жена си филм на най-многообещаващия режисьор в Париж. Бунюел първоначално реагира бурно, решава, че виконтът иска да го превърне в изпълнител на поръчки, но разбира, че му е разрешена абсолютна свобода – в съдържанието, в изразните средства и по отношение на финансите. Така проектите се менят – вместо първоначално предвидения 15-минутен „Андалуски звяр”, идва идея за 45-минутен филм със заглавие „Долу Конституцията!”, който накрая се превръща в 60-минутния „Златният век” и струва почти 1 милион франка, три пъти повече от първоначално предвидения бюджет. Виконтът бил спокоен, съдейки по „Андалуското куче”, той очаквал да си върне вложенията.

Но Бунюел не мислел да позволи подобно развитие. Той и Салвадор Дали, който отново бил съсценарист на филма, били категорични – този път трябвало да „заставят публиката да се изчерви от срам”. И се постарали – в новия си филм включили скорпиони, унищожаващи плъх; епископи, разлагащи се до скелети; отцеубийство; жена, смучеща палеца на мраморна статуя… Финалната сцена с Исус, който излиза от оргия в замъка и вижда кръстове с женски скалпове на тях, е реплика на сцена от „120 дни на Содом” на маркиз Дьо Сад. Книгата по това време не била преиздавана във Франция от първото ѝ издание през 1785 г., но виконт дьо Ноай притежавал ръкописа ѝ.

През октомври 1930 г. официалната служба по цензурата във Франция дава одобрение за излъчване на „Златният век”, премиерата била насрочена за ноември. На петия ден от излъчването на филма в киносалона по време на прожекция нахлуват няколко десетки души от ултрадясната Лига на патриотите и Антиеврейската лига с крясъци: „Още има християни във Франция” и „Смърт на евреите”. Съпругата на виконта била еврейка. Вандалите хвърлили миризливи бомби, облели екрана с мастило, набили зрителите и унищожили картините във фоайето на киното, повечето от тях – работа на сюрреалистите Салвадор Дали, Макс Ернст и Ив Танги. Полицията задържала нарушителите, но началникът на полицията ги пуснал и пратил филма за повторен преглед от цензурата. В пресата се появяват статии с призив да се забрани филмът, „чиито създатели сринаха в калта страната, семейството и религията”. Виконтът бил изгонен от клубовете, в които членувал, бил отлъчен от църквата и майка му трябвало лично да отиде в Рим, за да измоли прошка от папата.

Скандалът се прехвърлили върху сюрреализма като цяло – вестниците хулели „кощунствените цапаници като от лудницата, които бедните глупаци купуват, уверени, че са модерни”. За сюрреалистите това било като дар от бога – този скандал бил най-доброто средство „да се привлече вниманието към социалното неравенство, експлоатацията, пагубното влияние на религията, милитаризацията и колониализма”. Нито една тяхна проява дотогава не е събирала подобно обществено внимание.

След втория преглед цензорите забраняват – за пръв път в историята – показването на филма и нареждат да бъдат иззети всички негови копия. „Златният век” изчезва за публиката чак до началото на 80-те.

Скандалът лишава Бунюел от възможността да снима филми дълго време. Междувременно е настъпил тежък разрив между него и Салвадор Дали. Бунюел отива в Ню Йорк, където работи в Музея за съвременно изкуство, реставрирайки пропагандни филми. Нюйоркският кардинал Франсис Спелман по това време прочита биографията на Дали и заплашва музея със съкращаване на бюджета, ако не уволни веднага „антихриста, заснел „Златният век”.

Следват години, в които филмите му ще събуждат още скандали, ще му донесат задочна смъртна присъда в Испания, „Златна палма” в Кан, отлъчване от църквата и „Оскар”. Всеки път Бунюел заявявал, че не е разбран правилно, но е безсилен, точно както в случая с „Андалуското куче”.

„Какво мога да направя с хора, които обожават всичко ново, дори когато то противоречи на най-дълбоките им убеждения; какво мога да направя с неискрената, корумпирана преса и с глупавото стадо, което вижда красота и поезия в това, което в крайна сметка е отчаян и страстен призив към убийство”, казва  Бунюел.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg