МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Първо забранена, днес препоръчвана от учителите в Америка

„При дивите неща”, прочутата рисувана книга Морис Сендак, за първи път в България

Макар да е писана в 1963 г., „При дивите неща” влиза напълно в ритъма на днешния ден с теми като детския гняв, отегчение, ревност и жажда за приключения. Снимка: Изд. „Лист“ - Първо забранена, днес препоръчвана от учителите в Америка

Макар да е писана в 1963 г., „При дивите неща” влиза напълно в ритъма на днешния ден с теми като детския гняв, отегчение, ревност и жажда за приключения. Снимка: Изд. „Лист“

Най-добрата книга в картинки според учителската гилдия на САЩ излиза за първи път в България. „При дивите неща“ от прочутия писател и илюстратор Морис Сендак (1928 – 2012) скоро ще се появи в луксозно издание с твърди корици в превод на Стефан Русинов и с емблемата на издателство „Лист”.

Книгата е носител на медала „Калдекот” – най-престижната награда отвъд Океана за рисувани книги, а през 2009 г. режисьорът Спайк Джоунс я превърна във фентъзи филма „Където бродят дивите неща”.

Макар да е писана през 1963 г., „При дивите неща” влиза напълно в ритъма на днешния ден с теми като детския гняв, отегчение, ревност и жажда за приключения.

Рисунките на Морис Сендак прекрасно допълват 338-те думи, с които той разказва историята на малкия Макс. Една вечер момчето се държи зле и свършва такива поразии вкъщи, че за наказание остава без вечеря.
Обиден, Макс се оттегля в стаята си и благодарение на въображението му тя се превръща в островна джунгла, обитавана от зли зверове, наречени „дивите неща”. Момчето обаче не се стряска, а взима страха на съществата и става техен владетел.

Любопитен факт е, че в „дивите неща” Морис Сендак портретува роднини от голямото си еврейско семейство. Първоначалната му идея била историята да бъде „Земята на дивите коне”. Осъзнал обаче, че не може да рисува коне и неговият редактор му предложил да ги смени с „диви неща” – вдъхновен от еврейския израз vilde chaya – „диви животни”, използван с любов по адрес на енергични и шумни деца. Идеята харесала на Сендак и той сменил конете с карикатури на лелите и чичовците си, които го отегчавали като дете с гостуванията си всяка неделя в дома на семейството му в Бруклин. В едно интервю той разказва, че според тогавашните му представи те всички били луди – с налети с кръв очи и големи и жълти зъби. На всичкото отгоре щипели бузите му до мораво. В действителност обаче тези роднини, точно като родителите на Сендак, били еврейски имигранти от Полша, които се спасили от Холокоста, за разлика от останалите си близки.

Илюстрация: Морис Сендак

Илюстрация: Морис Сендак

В друго интервю авторът припомня как първоначално „При дивите неща” е забранена в библиотеките. Минават две години, докато библиотекарите и учителите осъзнаят, че децата се тълпят около книгата и я разглеждат отново и отново.

Илюстрация: Морис Сендак

От тогава нещата доста са се променили. „При дивите неща” редовно е на върха в класациите за книги, препоръчвана от учители, психолози и критици. През 2007-а въз основа на онлайн допитване Националната асоциация по образование на САЩ я обяви за една от своите „Топ 100 книги за деца, препоръчвани от учители”, а през 2012-а „School Library Journal“ спонсорира проучване сред читатели, което разпознава „Where the Wild Things Are“ като най-добра картинна книга.

Няколко пъти по време на двата си мандата президентът Барак Обама я чете на глас пред деца, поканени в Белия дом за традиционното великденско търкаляне на яйца.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах