Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Първото стихотворение на Висоцки е за Сталин

Бъдещият антисистемен творец започва пътя си като поет с „Моята клетва“

Владимир Висоцки в края на гимназиалното си образование. Снимка: Личен архив/Портал „История РФ“ - Първото стихотворение на Висоцки е за Сталин

Владимир Висоцки в края на гимназиалното си образование. Снимка: Личен архив/Портал „История РФ“

Това стихотворение не е дело на някой от кохортата партийни поети, величаещи Бащата на народите. Свикнали сме да мислим за автора му като за един от бунтарите на съветските времена, приемаме го като спонтанен дисидент, запалил у слушателите си бунтарски мисли срещу соц системата, разобличител на злото. Възхвалата на Сталин, написана в един от дните на всенародното поклонение пред трупа му, е с автор Владимир Висоцки.

Моята клетва

Опасана с траурни ленти
потъна Москва във мълчание.
Скърби тя за вожда безмерно,
сковава сърцето ù отчаяние.

Вървя сред потока от хора
и тъга е сърцето обзела.
Аз отивам да видя по-скоро
на вожда високото чело.

Страшен огън изгаря очите.
Аз не вярвам на мъката черна.
Стон безкраен притиска гърдите
и за вожда ридае сърцето.

Маршът траурен ни удавя,
със цигулгите плачат и всички сърца.
До смъртта си не ще да забравя
своя скъп вожд и баща.

Аз кълна се – ще бъда във крак
със народа сплотен и единен, и здрав.
Ще развявам аз светлия флаг,
който скъпият Сталин ни завеща.

В тези дни на тъга и печал
аз над гроба ти се кълна –
за Родината си, тоз велик идеал,
своите сили да не щадя.

Ще пребъде то, името Сталин,
ще се носи над нашта Земя.
И ще свети то и ще ни пали –
вечно Слънце и вечна звезда.

8 март 1953 година

Оригиналът на стихотворението на руски. Колаж: Вконтакте

На 8 март 1953 г. Висоцки е 15-годишен, ученик в 8. клас. Заедно със свой съученик той успява да попадне в Колонната зала на Кремъл, където е изложено за поклонение тялото на Сталин. Когато минава покрай ковчега му, бъдещият актьор и поет е толкова впечатлен, че се прибира вкъщи и на един дъх излива първата си творба – „Моята клетва“. Майка му толкова харесва стихотворението, че го носи в службата си, където го публикуват в учрежденския стенвестник.

По това време Висоцки е тийнейджър, не е дете, но смъртта на Сталин, възприеман от съветските хора като почти божествена фигура, го разтърсва сериозно. И макар по-късно да твърди, че се е отрекъл от първото си публикувано стихотворение, той не крие, че е негов автор. За „Моята клетва“ в интервюта говори дори последната му съпруга Марина Влади.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)

Време усукано