Пътеводител на книжния панаирджия

Всяка година си мечтая Панаирът на книгата да е като панаирите от приказките – с огнегълтачи, хора на кокили, въртележки и много захарен памук. Всъщност, Пролетният базар на книгата в НДК е точно такова събитие, но не артисти, а книги излизат на сцената.

Двете големи ежегодни книжни изложения в София през зимата и в края на пролетта са истински празници. Те събират издателства, писатели и читатели в атмосфера на пълно книжно съсредоточаване, фокусът е изцяло върху словото. А мечтата ми се сбъдна и буквално. Тази година един от щандовете – на издателство ICU – беше открит от истински мим. Герасим Дишлиев, световноизвестен артист, част от състава на Цирк дю Солей, сътвори магия. Краткият му етюд беше пантомима върху текст, съставен от заглавията на всички книги, които ICU е издало през годините. Някак небрежно, ненатрапчиво, на третия етаж на НДК се случи истинското чудо – словото се съчета с безсловесното изкуство на пантомимата просто ей така, в коридора до стълбите. Красиво до настръхване, някак между другото, като на панаир, като на случайна среща.

Вижте още: ПЪЛНА ПРОГРАМА НА СЪБИТИЯТА НА ПРОЛЕТНИЯ БАЗАР НА КНИГАТА

Панаирът на книгата обичайно е съпроводен с голямо литературно събитие. Тази година е второто издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. Затова и откриването на Пролетния базар на книгата бе съчетано с откриването на изложбата на доайена на детската илюстрация у нас – Любен Зидаров.

Разгледайте изложбата на Любен Зидаров, наредена е в Мраморно фоайе. Снимка: Орлин Огнянов/НДК

Политиците също се отбиха на откриването. Министърът на културата Боил Банов и кметът на София Йорданка Фандъкова застанаха до организаторите Асоциация „Българска книга“ и говориха простичко за големи неща. Вероятно импровизираха. Най-приковаващите вниманието техни думи очевидно бяха извън протокола:

„В София се закриват бутици, за да се открият книжарници.“ (Йорданка Фандъкова)

„Всичко, освен четенето, е маловажно.“ (Боил Банов)

Някои препоръки

Графикът на почти всяко издателство обичайно е съобразен с двете изложения. Най-добрите книги се публикуват непосредствено преди панаирите. Много от тях се появяват едва в края на седмицата.

Препоръка за начинаещи панаирджии – качете се най-горе и започнете постепенно спускане по етажите. Ако сте като мен и купувате всяка страхотна книга, която ви се изпречи пред очите, това ще ви спести много мъки. Но не купувайте всичко, което харесате, още първия ден – отидете пак, наслаждавайте се.

На последния етаж са разположени издателства, които не разполагат с огромни бюджети, но издават книги с любов. Там са едни от любимите ми издателства – „Ерго“ и „Сонм“. Те са малки, но подбират литературата, която издават, по много високи критерии. А кориците на „Сонм“ са едни от най-красивите на нашия пазар.

Кориците на „Сонм“ са отличителни. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На този етаж е малката масичка на издателство „Лист“, което няма нито една компромисна книга. Попълнете си колекцията от „Детски шедьоври от велики писатели“, която вече включва Силвия Плат и Вирджиния Улф – и на всяка цена погледнете двете изкусителни тухли: „Кладата на суетата“ от Том Улф и биографията на Джейн Остин от Луси Уорсли в превод на Ангелина Александрова.

„Тухлите“ от малкия щанд на „Лист“ . Снимка: Площад Славейков

На последния етаж днес се сблъсках и със зашеметяващи парадокси. На малкия щанд на университетското издателство „Св. Климент Охридски“ една до друга кротко съжителстваха дебелият том с твърди корици на Антон Дончев „Сказание за времето на Самуила“ и тъничка, почти незабележима книга на големия българо-френски семиотик Цветан Тодоров „Духът на просвещението“. Иронията в това съседство е многозначителна.

Интересно съжителство. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пак на последния етаж направих и откритие. Досега не знаех, че има българско издателство, специализирано за преводи на руска литература. Издателство „Паритет“ ме задържа дълго на щанда си, защото на предна линия стояха книги с портретите на Сталин, Путин, Тръмп. Имаше заглавия от типа „Сталин и масонството“, „Защо Сталин надигра Хитлер“, „Жената до фюрера“.

На високото е и издателство „Кибеа“. Тази година ги потърсих специално заради „Зара“ на Евгения Димитрова – забравената българска белетристка от началото на XX век.

Третият етаж е етажът на мастодонтите. Там са щандовете на „Жанет 45“, „Хермес“, „Бард“, „Колибри“. Преди броени дни „Жанет 45“ издадоха „В памет на паметта“ на руската писателка Мария Степанова, която гостува в България в момента. Книгата е сред задължителните за всички истински любители на добрата и ангажирана литература. Нова е и „Топи се“ на фламандката Лизе Спит – дебют, удостоен с няколко награди. На щанда на „Жанет“ попитайте за новата стихосбирка на Цочо Бояджиев и не подминавайте безразлично „Сънят на сенките“ на Стефан Цанев – това е ново допълнено издание.

Руската поетеса и писател Мария Степанова ще представи лично книгата си „В памет на Паметта” на 29 май в Клуб 1 на НДК. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Зорница Христова с най-новата книжка на издателство „Точица“ – „Джулието си търси работа“ от Юлия Роне и Анна Георгиева. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Издателство „Хермес“ наравно с „Жанет 45“ и „Лексикон“ приюти именити български писатели. Мнозина от тях ще дават автографи по панаирно време. Две седмици преди началото на базара под знака на „Хермес“ излезе последния роман на Владимир Зарев „Чудовището“, съкровен разказ за старостта и любовта.

„Плеяда“, които са адептите на Стивън Кинг в България, са разстлали всичко на Краля по щанда си. Там открих и допечатки на стари тиражи на две книги на Аксел Мунте, един от най-известните писатели-лекари, включително и световноизвестната „Легенда за Сан Микеле“.

На същия етаж „Кръгозор“ предлага нон-фикшън литература по най-сериозните проблеми на настоящето и бъдещето. Освен революционните книги за храненето на д-р Марк Хаймън, там може да намерите два дебели тома, свързани с Илон Мъск (единият от тях е биографията му, а това е вдъхновяващо четиво). Интересна е и книгата от събрани лекции на холандеца Ричард ван Хойдонк „Светът утре“. Погледът му към близкото бъдеще е плашещо прозорлив и изненадващ. Там е и втората част на поредицата за лидерите на Саймън Синек – „Започни със защо“.

„Колибри“, както обикновено, са завладели централната част на етажа с изобилие от заглавия за всеки вкус. Подборът им не е точно еклектичен, а по-скоро следва политиката на баланс между масово търсене и високо качество. Затова тук има избор между класика („Дама Пика“ на Пушкин, няколко тома на Труман Капоти, Чехов, Монтескьо), съвременна проза – всичко на Харуки Мураками, например, и четива за весели дни като двете забавни книги от поредицата на Юнас Юнасон за стогодишния старец.

Харуки Мураками е на щанда на „Колибри“. Снимка: Орлин Огнянов/НДК

Точно срещу „Колибри“ се намира издателство „Рива“. Надявам се да се извият опашки за „Татуировчикът на Аушвиц“ на Хедър Морис – потресаваща истинска история. Романът отдавна е обявен по света за една от големите книги на столетието.

„Татуировчикът от Аушвиц“ на щанда на „Рива“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

ICU на третия етаж са подготвили за базара две стабилни „тухли“ – „Бегуни“ на Олга Токарчук и „180 секунди“ на Джесика Парк. Това е бутиково издателство, подборът на издаваните неща е много внимателен, критериите – изключително високи. Там също няма книги-компромиси.

Джесика Парк и Олга Токарчук са на щанда на ICU. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Издателство „Еднорог“ посреща с втора книга на майстора на съспенса Антъни Хоровиц. След огромния успех на „Мозайка от убийства“, сега идва ред на „Убийството е всичко“. Хоровиц е безспорен майстор, литературен мистификатор, магьосник на криминалната загадка с висока литературна стойност.

При „Дамян Яков“ спирката е задължителна заради двете книги на Айзък Азимов – „Пътеводител в Библията“. Неустоим футуристичен прочит на древната свещена книга.

„Ера“, които издадоха всичко на Агата Кристи, са добавили към каталога си книги, които са задължителни за всяка библиотека – „Терез Ракен“ на Емил Зола и два романа на Ерих Мария Ремарк.

Изборът на щанда на „Изток-запад“ е огромен, наистина огромен. Погледнете на всяка цена художествената биография на китайската императрица Цъ Си, написана от Пърл Бък. Авторката е била основен източник на информация за Изтока за българите от началото на миналия век, изключително увлекателна и интересна писателка, издавана в поредицата „Златни зърна“ преди 9 септември.

Класиката е при издателство „Фама“. Попълнете личния си каталог със задължителни за домашната библиотека творби, като не пропускате непознатия досега у нас роман на Джордж Оруел „Бирмански дни“.

„Ентусиаст“ издаде наскоро „Пациент 488“ на Никола Бьогле, роман за науката и лудостта.

На щанда на издателство „Труд“ може да намерите съвсем ново издание на книгата на Мерсия Макдермот „Апостолът на свободата“ – може би най-добрият труд, посветен на Васил Левски. Английската авторка е посветила живота си на изследването за Апостола и е свършила работата си пунктуално, обективно и с любов. Някога тази книга беше настолна за всяко семейство.

Полуетажите са като гнезда – приютили са на уж малко пространство много и качествени издателства, там могат да бъдат открити истински съкровища. Издателство за поезия „ДА“ е специализирано в съвременна поезия и там наистина има безценни открития – като „Мечка страх“ на Марин Бодаков и „Последната вечеря“ на Пейчо Кънев.

При „Парадокс“ търсете всичко на Светлана Алексиевич. Нейната „Чернобилска молитва“ е и в основата на популярния сериал на HBO „Чернобил“. Подарете си и двете книги на Лоран Бине – „Мозъкът на Хитлер се нарича Хайдрих“ и „Седмата функция на езика“.

„Лексикон“ е издателство, специализирано за българска литература. Интересен роман е най-новото им попадение – скритата зад псевдоним Мина Мау разказва за преживяванията си в лудницата и за авантюрите си с някои от знаковите личности на прехода.

„Леге Артис“ е царството на Е.Е. Шмит и Ромен Гари. Не ги пропускайте.

„AMG пъблишинг“ имат в каталога си нова биографична книга за Ричард Брансън в превод на Бистра Георгиева. Това издателство набира скорост и не е зле да бъде наблюдавано внимателно в идните месеци.

„Прозорец“ спечели много, откакто Любослава Русева започна да подбира и редактира книгите от каталога му. Те издават всичко на Дейвид Мичъл, а сега на щанда им грее най-новият превод на този абсолютно нестандартен автор – „Часовници от кости“.

На партера доминират „Сиела“, разположени точно срещу входа. Каталогът им е огромен, а в последно време са разклонили търсенията си. Зарадвах се да видя „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс в ново издание. И Тери Пратчет някак остава безсмъртен с посмъртните издания на дневниците и бележките му, за което трябва да благодарим на „Сиела“.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На щанда на „Книгомания“ има смисъл да се спрете заради енциклопедичните издания. Лично аз смятам да допълня докрай колекцията си от „Книгите за…“. Вече имам литературата и психологията, но те покриват всички области на човешкото познание.

„Лабиринт“, които смело издадоха „Малък живот“ на Хана Янагихаря, сега са преиздали „Стоунър“ на Джон Уилямс с нова корица, а на щанда им може да се открие и една от най-красивите детски книги за всички времена – „Шумът на върбите“.

„Артлайн“ въведоха модата на ръчно изработените корици. След синия Тардис на „Доктор Ху“ тази година е ред на „Към небето“ на Брандън Сандерсън. Само че я търсете в последните дни на Панаира, още я работят.

Бургаското издателство „Знаци“ наистина сериозно мери ръст със софийските си събратя. Впечатляващ албум на Петър Папакочев, един от най-добрите български фотографи, може да бъде намерен на малката масичка на издателството на партера. Там е и изключително красивото и поетично издание на Катерина Стойкова „Птичка на перваза“. Излязло заедно с „Втора кожа“, то не отстъпва по сила и въздействие, двуезична поезия с огромна литературна стойност.

„Унискорп“ последователно и упорито идават поредицата за Шарп на Бърнард Корнуел. Любителите на исторически романи би трябвало да са във възторг – на пазара е вече и втората книга. Преиздадена е и „Тайната на Йеронимус Бош“ на Петер Демиф – мистификация от типа „Шифърът на Леонардо“, но добре написана.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

В „Обсидиан“ предлагат книгата на Мелинда Гейтс, съпругата на Бил Гейтс, „Няма връщане назад“ – мотивиращ нон-фикшън, сръчно написан и четивен.

Обиколката на панаира е уморително, но и зареждащо с енергия преживяване. Дори след дълги часове, остава сила да се засмееш на странното име на едно издателство: „Клет България“. Преводачески неволи, за които западните издатели на речниците PONS от издателство „Klett” едва ли знаят.