Пътеводител за селски туризъм в България

Всеки от нас е живял поне малко на село, сред миризмата на печени чушки, оглушителния магарешки рев, разходката до селския казан за ракия и тихото бъбрене на бабите пред читалището. Трима българи са съставили пътеводител за селски туризъм из България, наречен „Селата в България – посоки за туризъм и култура“. Авторите са Гавраил Гавраилов – психолог и рекламист, запален по риболова със спининг и поклоненията до свети места; Анна Пелова – писател и графичен дизайнер, колекционира традиционни български носии; Михаил Михов – планински водач и пътешественик, експерт по алтернативен туризъм. 

Вижте откъс от книгата:

Красен

Добруджа е земя на светлосенки. Между историческите факти и легендите прозира безкрайна свобода и стремеж за развитие. Цялата символика на добруджанската душа е събрана в. село Красен. Тук ще срещнете открити хора с искрени усмивки, природно интелигентни и забавни. Вероятно ще се влюбите във виталната им енергия и ще се завръщате отново.

На мястото на днешното село е съществувало антично тракийско селище. От този период са открити ценни находки като керамика и каменни оброчни плочи. В началото на нашата ера римляните оценяват природните дадености на района и оформят малък селищен център. Най-впечатляващата находка от този период е уникалната статуетка от слонова кост, която представлява човешка ръка, държаща орех. Дължината й е едва 11 см, но подобно ювелирно изделие няма аналог на Балканския полуостров. В момента статуетката от слонова кост от Красен се съхранява в отдел „Археология“ на музея в Добрич.

Съвсем наскоро добричките археолози разкриха още един сензационен обект в землището на селото. Само на двеста метра от последните къщи те се натъкнаха на скален венец, в който са издълбани ниши с различни форми. Няколко от тях имат трапецовидна форма. Това са първите открити подобни ниши в района на Добруджа. До момента този тип култови скални ниши бяха известни само в Източните Родопи, където се говори за „културата на скалните хора“. Напълно е възможно представители на племето беси, които са били заточени в Добруджа от римляните след овладяването на ниските източни части на Родопите, да са създали този загадъчен култов комплекс. В плановете на община Генерал Тошево е да развие мястото като атрактивен туристически обект за културен туризъм. Разкопките в района ще продължат в следващите няколко години под ръководството на археолога Йото Йотов.

Добруджа стои в началото на творческия път на един от най-значимите български автори Йордан Йовков. Роден в Жеравна, той се премества в края на XIX век със семейството си на североизток. През епохата на Възраждането подобно преселение правят хиляди българи, за да се заселят в пустошта на добруджанските полета. Преселниците се местят на север заедно с войските на Руската империя, които водят няколко войни с османските турци, преди да се стигне до Освобождението през 1878 г.

В началото на XX век Йовков се цани за учител в добруджанските села, като престоят му в Красен е най-продължителен. Тук той обучава местните деца в последните пет години преди Балканската войни. Той живее в малка стая в самото училище, където пише и първите си произведения. Известната „Овчарова жалба“ е създадена на маса с изглед към хълмовете над селското училище. Днес сградата на старото класно училище, построена през 1865 г., е превърната в музей. Възстановени са кабинетът на Йовков и една от класните стаи. В двора пред сградата има засадена брезичка от друг велик български автор – акад. Антон Дончев. Това място трябва да бъде посетено от всеки българин.

Много от прототипите на Йовковите герои са местни хора. Те се събирали в построената през 1901 г. Филипова кръчма. Там на сладки приказки изливали житейските си неволи. Йовков ги записвал и разказвал след това в незабравимите си произведения. Днес Филиповата кръчма е основно ремонтирана. Усещането за допир до старите добруджански легенди не е за изпускане. В съседното село Изворово е запазена Хорозовата мелница. Там се развива действието на драмата „Албена“.

В околностите на село Красен има зони със запазено биоразнообразие. За любителите на пешеходния и велосипеден туризъм маршрутът до язовир Дрян е изключително приятен. Трасето е дълго няколко километра и е много добре маркирано с указателни табели. На няколко места са изградени зони за отдих и укрития за наблюдение на птици. На брега на самия язовир има дървени беседки и места за барбекю. Тук се провежда големият Еньовски събор в неделята около 24 юни. Целта на събора е да представи местния фолклор, традиционната кухня и използването на билките в народната медицина. Освен всичко друго, язовир Дрян е занимателно място за спортен риболов с трофейни екземпляри шаран и сом.

Местната кулинарна традиция до голяма степен е повлияна от характерния начин на живот на странстващите пастири. Ястията са прости за приготвяне, здравословни и съчетават различни вкусове. През лятото се ядат повече постни храни, като се набляга на зеленчуците и млечните продукти. В долината на Красен се отглеждат повечето познати зеленчуци и плодове в селските градини.

Климатът е континентален, падат малко валежи, но реката напоява плодородните почви. Попитайте местните баби дали могат да ви спретнат рязана чорба или трахана. Няма да съжалявате. През зимата се хапва повече месо и варива. Характерен елемент от приготвянето е керамичното гърне. Продуктите се слагат сурови вътре и гърнето се пъха в загрята глинената пещ за няколко часа. По този начин приготвен опитайте добруджански бял боб със свински гърди и черен дроб.

В района се отглежда и грозде. Местните сортове са диваци, повечето са засадени от диви пръчки в градините. Въпреки това виното се получава пивко и гъсто. Попитайте за „Аржилян“, „Зайбер“ или „Умиа уно“. В най-лошия случай може да се доверите на популярната местна „Червена липа“, трапезното вино на добруджанци.

Старите къщи имат характерен обединяващ елемент под основната стряха, наречен кьошк. През лятото под нея е хладно и подходящо за трапеза и раздумка, а през зимата от там има директен достъп до мазата, ако падне голям сняг и е трудно да се бие пъртина до магазина. Добруджанските мази са малките чудеса на живота, винаги предлагат по някоя вкуснотийка. От старите котленски традиции е останал обичаят да се яде пресен кашкавал, тук му казват гьобек. Напълно е възможно да попаднете и на пушен свински бут, не се замисляйте да го опитате.

В Красен работи малко вилно селище, където е комфортно и цените са разумни. Къщичките са модерно оборудвани и имат капацитет за около трийсетина гости. В района може да се отседне в хотел в общинския център Генерал Тошево (на 21 км от Красен). Красен се намира на 40 км от Добрич и на 90 км от Варна. Пътят до селото е сравнително добър, почиства се редовно през зимата. Музейните обекти се стопанисват от музея в Генерал Тошево. От там може да си закупите обходен билет. На място в селото потърсете Веселина Митева в читалище „Йордан Йовков“. Тя ще ви съдейства да разгледате обектите и да получите необходимата информация. Читалището притежава богата библиотека и има безплатен достъп до интернет.