Патриарх Даниил: Безродници искат да се смени името на „Александър Невски“

Ако сменим името на „Александър Невски“, утре нашите потомци ще кажат за нас, че сме безродници, защото не сме зачели волята и усилията на дарителите за този храм. Така главата на Българската православна църква патриарх Даниил коментира призивите за промяна на името на патриаршеската катедрала в интервю пред журналиста Илия Вълков в предаването „РадиоТочка“ на БНР.

„Мисля, че става въпрос за едно голямо неразбиране – казва патриарх Даниил. – Хората, на които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в „Св. Александър Невски“, но, видите ли, мислят, че знаят как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът.“

Сред доводите на Даниил срещу промяната на името на „Александър Невски“ е решението да се построи такъв храм – „с който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви – войници, които дадоха живота си за Освобождението на България“ – и изтеклите години до реализацията му, в които народът ни е минал през „различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби“, но в крайна сметка храмът е построен.

„От това решение – да се построи такъв храм през 1879 година – от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година – 45 години са минали – посочва Даниил. – Призивът на Александър Батенберг е през 1881 г. да започнат да се събират средства. В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм. Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече – това са 31 години. Минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали са през толкова много трудности.“

„И аз питам: „Ние, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите за този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем?!“. Утре нашите потомци ще кажат: „Тези бяха безродници. Техните предци даваха мило и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години няма по-великолепен, красив храм от „Свети Александър Невски“ на Балканския полуостров“. И днес хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата – да променят името на храма.“

Замислен като паметник в благодарност на руските освободители, храмът „Александър Невски“ първоначално е трябвало да бъде разположен в Търново, както гласи предложението на Петко Каравелов, направено по време на Учредителното събрание през 1879 г. Личното настояване на княз Александър Батенберг води до построяването му в центъра на София.

Пред БНР патриархът отбелязва, че промяна на името на „Александър Невски“ все пак е имало в нашата история:

„Такова нещо се е случило. От 1916 до към 1920 година името на храма е променено на „Св. св. Кирил и Методий“, поради такива конюнктурни политически въпроси. Но още тогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма – на светеца, с който е положен основният камък“.

„Конюнктурните политически въпроси“ всъщност са реакция на държавния ни глава Фердинанд, правителството и парламента заради руските бомбардировки над Варна.

На 14 октомври 1915 г., когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от руския Черноморски флот атакува Варна. Моментът не е случайно избран. Българските войски в този момент успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния „освободител“.

Рано сутринта на 14 октомври 1915 г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без да подозират, че предстои страшен ден. Руска ескадра от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда приближава към Варна. Два хидроплана прелитат над града с проучвателна цел и пускат няколко бомби, а корабите обстрелват града. Загиват цивилни хора. Това е първата въздушна атака над България по време на световна война.

След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София на „Св. св. Кирил и Методий“. Това става с пълен консенсус от парламента (в това число и опозицията) и правителството. Всъщност решението не е толкова за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име „Св. св. Кирил и Методий“.

На 19 октомври 1915 г. с указ на царя храм паметникът „Александър Невски“, построен в почти завършен вид едва три години по-рано, получава името „Св. св. Кирил и Методий“. И макар никъде официално да не се признава, именно този акт на агресия става причина името на най-големия православен храм в България да бъде официално променено.

Вижте още: „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ ИЛИ „АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ“? 

В интервюто пред БНР българският патриах пропуска историческите факти с руската агресия срещу България – основание за промяна на името на храма:

„С това име е осветен храмът, все едно кръщението на човека – става въпрос за тайнство, духовно раждане, в което човек получава име и някой си, който е извън Църквата, да започне да преименува този човек. При освещаването на храма той се миропомазва. Някои от Светите отци казват, че това е едно от тайнствата на Църквата.

Въобще става въпрос за едно голямо неразбиране, непознаване. Друго нещо, което е, това може би ще внесе допълнително разделение в обществото, ако не дай си боже тези хора продължат да настояват. В продължение на тези 100 години от освещаването на храма, ние сме имали Втората световна война, воювали сме – тогава Русия и България са били на противоположните страни. В „Свети Александър Невски“ е опелото на царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията – 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот – било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питам на кого му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?“

Всъщност, този храм не е единственият, в който се преплитат имената на славянските първопросветители и руския светец. В Пловдив и до днес съществува църква, наречена „Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“. Това е първият храм-паметник, посветен на Руско-турската освободителна война и Освобождението на България. На 11 май 1881 г., в деня на светите братя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жители на квартала – Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, родом от Калофер, се събрали и основали изпълнителен комитет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за небесен покровител на покойния по това време император Александър II – Цар Освободител на България. През лятото на 1884 година храмът бил завършен.

На въпрос на водещия от БНР Илия Вълков какво мотивира призивите за смяна на името на „Александър Невски“ и дали не идват от политически среди, Даниил отговаря:

„Най-вероятно, понеже редица университети и театри забраниха руски творци. Църквата за това ли е?! Църквата да бъде употребена за това ли, питам аз. Да не бъде такова нещо!“

РУСКАТА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, КОЯТО БЕШЕ ЗАГУБЕНА И ЗАСЕКРЕТЕНА