Патриархът пред БАН: Истински образованите хора са светиите

„Образованието означава преди всичко разкриване и очистване на Божия образ у човека.“ Тази теза бе повторена няколко пъти в „академичната проповед“ на българския патриарх пред учените от БАН на тържествена церемония по случай 24 май. Пълният текст на речта е публикуван в сайта на Българската патриаршия.

В сравнително дългата си проповед патриарх Даниил говори за връзките между науката и вярата, като подчертава, че според църквата те не се намират в противоречие. Но подчертава, че има разлика в отношението към науката при западните християни – католици и протестанти, и при православните.

„Светата Православна Църква предлага своята философия на просветата и образованието, която се различава коренно от родилата се в римокатолически и протестантски контекст представа за образованието. Още през Късното западноевропейско средновековие и в средновековната схоластика се оформя идеята за образованието като образование изключително и само на интелекта. По-късно този възглед преминава в протестантската етика и пиетизъм, които са изцяло практически насочени. Така се стига до утилитаризиране на просветата и образованието – хората са призвани да се образоват заради практическата полза от това. Материалната полезност, възвращаемостта, определяната от пазара потребност от кадри – това са елементите на протестантския модел на образование.  На един по-късен етап това води до появата на експертите, на тясната специализация с оглед на конкретни практически цели и икономически съображения.

Но православният възглед за образованието се различава коренно. Православието винаги се стреми да гледа на човека не утилитарно, а с оглед на неговата богосътвореност и божествено предназначение. То се стреми да гледа на човека винаги цялостно, като на личност в общение с Бога и с всички останали човеци. Според нашето православно богословие цел на образованието и просветата не са знанията сами по себе си, нито пък е практическата полза от тях, а цел е самият човек. В славянските езици думата „образование“ идва от образ  и това не е случайно. Не е случайно и наличието на нравствените оценки, които намираме в народния език: „безобразе“ или пък „приличие“. Безобразният е онзи, който е изгубил или по-скоро деформирал своя богодаруван образ. Приличието е там, където е налице лик, образ. За Православието образованието е обновяване и формиране на човека по Образа на Този, Който го е сътворил. Знаем, че в следствие от прародителския грях човекът е замъглил, замърсил, донякъде деформирал заложения от Бога у него образ. Образованието е тъкмо това усилие за очистване на Божия образ у човека. Това е една изключително трудна задача, защото тя е свързана не просто с научаване на нещо, а с преобразяването на живота на човека. От друга страна, възпитанието за християнина е питание, тоест хранене с вечната Божия светлина, истина, благост, тоест с всички божествени съвършенства. Но колкото и трудна  и непостижима да е тази задача за нас, човеците, Бог ни дава Своята благодат, за да я постигнем. Кои са тези, които са я постигнали? Кои са истински образованите хора? За нас, за Православната църква, това са светиите.“

Проповедта на патриарха заклеймява и много от съвременните разбирания за света.

„Днес мнозина се мислят за по-мъдри, по-просветени, по-прогресивни, но се оказват голи, незащитени пред ширещите се в невиждани размери днес лъжа, измама, манипулация, които като метастази са проникнали във всички сфери на обществото – античовешки идеологии в образованието; манипулации в медийното пространство; небивала корупция на най-високо ниво; разпад на базисни структури на социалността, на самата социална тъкан, на семейството като институция; центробежни сили, които заплашват света с катастрофични по своите последствия геополитически конфликти и войни.

Интелектуалци говорят за дехуманизация и трансхуманизъм – разчовечаване, което заплашва вместо надграждане, да се превърне в необратима деградация. Към това следва да се добави и опасността в недалечно бъдеще свръхмодерните технологии и роботостроене да се превърнат в неподлежащ на човешки контрол фактор в историческия път на човечеството.“

Главата на БПЦ засяга и проблемите на психичното здраве, като ги противопоставя на църковните разбирания.

„Днешното общество, днешният начин на живот – може би както никога досега –  ни подтикват да мислим преди всичко за самите себе си. „Мисли за себе си“, това е лайтмотив на съвременния начин на живот, който често пъти можем да чуем от устата на съветници по психическо здраве. Докато християнството идва, за да ни каже нещо, което е доста по-различно от това. То ни казва: „Мисли за другия, като за себе си. Както би се погрижил за себе си, така да се погрижиш за своя ближен. Колкото близък си със самия себе си, толкова близък бъди с Бога и със своя ближен.“ Сам Господ Иисус Христос ни казва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15: 13). Тоест християнството извежда психическото здраве не от нарцистичната грижа за самия себе си, а от готовността за свободна, съзнателна и отговорна саможертва – за Бога и за нашия ближен. Един велик Отец на Църквата от 7 век, преподобни Максим Изповедник, казва: „Мое е само това, което съм дал“. На кого съм го дал? На Бога и на останалите човеци. Затова Църквата е общение в своя най-дълбинен смисъл. Божието присъствие на земята сред нас се разкрива в общението ни с нашите ближни. „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18: 20), казва Господ Иисус Христос. В този смисъл светата Църква дава отговор на всички центробежни сили на тоя свят, които се стремят да превърнат личностите в индивиди, а обществото – в механичен сбор от антагонистично съревноваващи се елементи. Този отговор се нарича съборност и общение в Христа. Православието разглежда образованието и просветата като съборно дело, общностно дело, богочовешко дело, в което Бог и човек си сътрудничат непрекъснато и неразривно.“

Цялата реч на патриарх Даниил може да бъде прочетена тук.