Пътуване в бъдещето: София през очите на един архитект от 1979-а

Как са си представяли през 1979 г. столичани София на бъдещето? В архива на легендарното научно-популярно списание „Космос“, публикуван неотдавна в интернет, намираме пътешествие във времето на архитект Борислав Павлов. Статията му „София през 2000 година“ в никакъв случай не можем да кажем, че е научно-фантастичен разказ. Павлов описва един градоустройствен план, върху който е започнала да се развива столицата. Този текст ни връща назад във времето, когато НДК все още не е съществувал, планира се изграждането на атомна електроцентрала за нуждите на милионния град, метрото са предвиждали да има 80 км трасе, а днес – 2015 г., то едва надхвърля 30 км.

София – година 2000

Нашата столица навлезе в своята 100-годишнина. Улисани в ежедневието, като че ли не забелязваме промените, които стават с нея през последните десетилетия, не забелязваме онзи огромен път, който извървя от няколко хилядно селище до милионен град. Ето какво четем за София в енциклопедията на братя Данчови от 1936 г.; „София — столица на България, 267 976 жители, модерен град, възобновен изцяло, има широки и прави улици, електрическо осветление, електрически трамвай, канализация, голям водопровод. Има многобройни фабрики за брашно, макарони, бира, захар, оцет. сапун, кожи и др. Шест гимназии, търговско и техническо училище.“

Днес София е милионен град. Електрическото осветление едва ли би направило впечатление на някого.

Въпрос на близко бъдеще е изграждането на атомна електроцентрала за нуждите на столицата. А от някогашните фабрики няма и следа. София е най-крупният промишлен център в страната. Тук са съсредоточени и по-голямата част от научните и висши учебни заведения.

А каква ще бъде през 2000 година? Ще успее ли да промени коренно своя облик за този кратък период от 20 години?

Какво е основното, което ще характеризира нейното развитие през този етап? Преди всичко намаляване на териториалния растеж за сметка на реконструкцията на износените жилищни и обществени фондове, намаляване механичния прираст на населението. (бел. ред. – към 2000 г. София ще има 1 250 000 жители.)

Нека да направим заедно една разходка до София на 2000 година.

Ако пристигнем със самолет, ще ни приеме нова просторна аерогара, разположена недалеч от село Долни Богров. Гарата ще приема пет пъти повече пътници от сегашната (бел. ред. – 3 млн. души годишно). Освен вътрешни и международни линии, тя ще обслужва и въздушния товарен транспорт. До града ще стигнем със специални скоростни автобуси или с електровлака, кореспондиращ с централния гаров комплекс. В перспектива се предвижда и продължение на метроклона до аерогарата.

Пристигнем ли с влак, ще можем да ползуваме услугите на 4 жп гари. Редом с Централната гара скоро ще започне изграждането на модерна автогара. Още три такива (бел. ред. – в ж. к. „Люлин“, ж. к. „Манастирски ливади“ и срещу Студентския град) ще отворят врати за пътници. И накрая, ако сме със собствен автомобил, ще пристигнем по двете скоростни шестлентови магистрали Е5 и Е20. Светофари няма да препятствуват нашия път. Кръстовища на нива ще осигурят достъпа до центъра. В централната част ще се влиза предимно с масов градски транспорт.

За автомобилите на няколко основни транспортни съсредоточия ще бъдат изградени обширни паркинг депа с пълен спектър на услуги както за автомобила, така и за пътника (гаражи, сервизи, бензиностанции, хотели, търговия).

При този период 80-90% от пътник-потоците ще бъдат обслужвани от метрополитен и трамвай. Софийският метрополитен ще има вече 80 км транспортно трасе. Три основни диаметъра ще се пресичат в триъгълник в централната градска част и ще свързват шест района на столицата – ж.к. „Люлин“ – „Гара Искър“; „Илиянци“ – „Младост“; „Враждебна“ – „Княжево“.

Пътниците ще имат възможност да се прекачват в три двойни централни станции, които ще са на две нива.

Общо 48 спирки на средно отстояние 1100 м ще обслужват столичани и гостите й. Всяка спирка ще има свое име и ще бъде тематично оформена със съвместните усилия на архитекти, скулптори, художници.

Да спрем на станция „Център“. Ние сме на площад „Ленин“. Станцията е на три нива – ниските две са кръстовище на двата метродиаметъра, а на първото, само на 4 м под площада, пред нас ще се разкрие археологическият резерват Сердика. Тук ще бъдат експонирани останките от римския град – източната и западната порти, обществените сгради, дворецът на император Константин. Колко ли красива ще е била древна Сердика, щом сам Константин е заявил: „Аз в Рим не отивам! Рим за мен е Сердика!“

От богато остъкленото фоайе на археологическото ниво с ескалатори излизаме на пл. „Ленин“ (бел. ред. – днес „Св. Неделя“). Тук сега липсват шумните трамваи и бързащите автомобили.

Площадът е само за пешеходци. Красиви мраморни плочници, много зеленина, водни площи. Тръгваме на запад по ул. „Найчо Цанов“ (бел. ред. – „Тодор Александров“).

Няма ги неугледните посивели и олющени сгради. Срещу ЦУМ се издига сградата на Музея на София. Отляво – внушителният силует на Външнотърговската банка (бел. ред. – днес „Булбанк“). Продължаваме по пешеходната зона, вдясно в алуминий и стъкло е националният културен комплекс – съсредоточие на изложбени и концертни зали, магазини на СБХ и СБК, книги. По-нататък зоната продължава, навръзвайки около себе си научни и проектантски бюра, обществени и административни сгради, минава край административния комплекс на ЦК на ДКМС, прехвърля бул. „Сливница“, с пасарел и спира пред бялата каменна сграда на новия „Народен Театър – филиал“.

В противоположна посока между „Цум“ и х-л „Балкан“ (бел. ред. – „Шератон“) започва пл. „9 септември“. Тук е събран административно-деловият и политически център. За тази част има няколко вариантни решения. Ето идеята на народния архитект Никола Николов за организиране на централната градска част: Площад „9 септември“ (бел. ред. – „Александър Батенберг“) като че ли е същият — Мавзолеят. Партийният дом, бившият дворец, хотел „България“ са на местата си, но в дъното на ул. „Московска“ се издига сградата на Министерския съвет, на ЦК на БКП, на Националния съвет на ОФ. До тях е внушителната сграда на Държавния съвет. Пред него светят кубетата на Руската църква. Запазва се и ЦДНА (Военният клуб).

Пространството около „Александър Невски“ е оформено от сградите на новата Национална художествена галерия, новия Археологически музей, новия президиум на БАН, Народното събрание.

Интересно ще бъде решена и оста „север – юг“ на обществения център по бул. „Георги Димитров“ („Мария-Луиза“). С открити партерни части, обогатени с нови просторни магазини, той ще бъде освободен за пешеходците. Пазарът „Г. Кирков“ (Женският пазар) ще бъде едно от най-живописните и оживени места на столицата.

Изцяло реконструиран и обвързан с околната застройка, той ще стане и център на старите занаяти. Малки работилници и дюкянчета ще предлагат на столичани и гости произведения на старите майстори. Тук ще намерите архивна книга, ще вкусите национално ястие.

В началото на „Южния парк“ ще се издига красивата сграда на „Конгресно-концертния център“(бел. ред. – НДК ще бъде открит през 1981 г.). Тук на път до жк Младост“ ще има спирка първият подпаважен трамвай в страната.

Такъв ще бъде главният столичен център, но той няма да бъде единствен. За да бъде предотвратена прекомерна концентрация на елементите на обществено оживление в главния градски център и свързаните с това транспортни, функционални, и екологични отрицателни последствия, генералният план на София предвижда изграждането на три столични центъра. Те ще имат средищно разположение в градския масив – между зоните за живеене и труд и ще поемат част от обществено-политическите функции на Главния столичен център.

Те ще бъдат: Столичен подцентър по бул. „Ленин“ („Цариградско шосе“), съсредоточил научни институти, адиинистративно-делови обекти, обекти на печата и информацията, изложбени центрове. Около Столичния подцентър по бул. „Баба Парашкева“ („Европа“, „Сливница“) се обособяват ядра на наука и научно-приложни дейности. А по бул. „9-ти септември“ („Цар Борис III“) ще се развиват стопанско-отрасловите дейности.

За по-пълноценно и хармонично задоволяване нуждите на обитателите ще бъдат вградени и два вторични градски центъра, които пък ще поемат културно-битовите и административни функции, спорт и отдих:

– Вторичен градски център в комплекс „Младост“ и Югоизточен район;

– Вторичен градски център в комплекс „Манастирски ливади“ – за Югозападен район.

Особено голямо внимание проектантите са отделили за решаването на проблемите на трите основни градски функции – обитаване, труд и отдих.

Териториите, северно от ЖП ареала, се характеризират с високо развитие на промишления комплекс. Тук са събрани най-крупните и основни промишлени предприятия на столицата. Част от тях с несъответстваща характеристика ще бъдат изнесени извън столицата или страната. Други ще бъдат реконструирани изцяло. Ще се даде преимущество на радиоелектронната и съобщителната промишленост. Замърсяването на околната среда с твърди отпадъци, вредни газове и шум ще бъде сведено до минимум. Бързи и удобни ще бъдат транспортните напречни връзки със следващата ивица, южно от ЖП ареала.

Жилищната зона, развита на юг до околовръстния път, ще бъде групирана в няколко крупни жилищни масива:

– Югоизточен град — 270 000 жители („Младост“ — I, II, Ш, IV„експериментален жилищен район“, ж. к. „Дружба“);

– Югозападен град — 220 000 жители („Овча купел“, „Княжево“, „Манастирски ливади“);

– Стар град — 440 000 жители;

– „Модерно предградие“ — 120 000 жители;

– „Североизточен район“ — 100 000 жители.

Уедреното обособяване на жилищни комплекси не е самоцел. В така наречените „окрупнени макроструктурни единици“ ще може да се развие пълен спектър на обслужващи дейности от най-високи нива – търговия, здравеопазване, образование, детски заведения, култура, отдих и спорт.

Какъв ще изглежда един жилищен микрорайон през 2000 година? Да влезем в ж. к. „Манастирски ливади“ – един от новите жилищни комплекси, чието строителство ще започне следващата петилетка. По широкия озеленен булевард „България“ ще отклоним по тиха улица, навлизаща по рампа в приземни етажи на жилищни сгради — покрита комуникация. Оттук вляво и дясно са гаражи за всяко семейство. Тук са и складовете на търговската част. Отгоре е само за пешеходци. Между 4—6-етажни блокове минава богато озеленена пешеходна улица. От двете страни – магазини, клубове, сладкарници и ресторанти. Няма превозни средства, няма шум. Пред жилищните блокове – детски площадки, спортни ядра, водни площи и, разбира се, много зеленина. Детският комбинат и училището са съвсем близо, без пресичане на опасни транспортни артерии.

Нещо повече и за самите жилища. Най-голямо впечатление прави количественият скок. От 270 хил. апартамента сега — на 400 хил. апартамента през 2000 година. Увеличена е значително и площта на жилищата— 88 кв. м. на апартамент. Или всеки столичанин ще разполага с над 28 кв.м. жилищна площ. Съществени ще бъдат различията в качеството, функцията и вида на новите жилища. Разлети стъпаловидно към Витоша, с широки озеленени „тераси-градини“, богато ослънчени, изпълнени с нови строителни технологии.

Нови са и функционалните възможности, които ще дава жилището. Известно е, че едно жилище се износва за около 100 години, докато съставът на семейството се променя средно на 20 години. Значи, ако то като ново е удобно в четиричленно семейство, след 20 години ще бъде или много тясно, или много широко. Налагат се функционални промени — намаляване или увеличаване на стаите. Тази възможност ще дават новите конструктивни системи „пулсираща жилищна клетка“, които сега се експериментират.

В центъра на жилищния комплекс „Манастирски ливади“ обитателите ще могат да намерят всичко за краткотраен отдих и спорт, кина, театри, концертни зали, много клубове, ресторанти, кафе-сладкарници. Красивите обществени и административни сгради, многото специализирани магазини и обекти на обществено хранене ще се отразяват в живописните разливи на Плавателния канал. По него ще се движи и един нов в столицата обществен транспорт – водният. Няколко речни гари ще обслужват населението от под Витошкия район. Плавателният канал ще даде възмож-ност и за развитие на много водни спортове.

Това е само един от многото модерни жилищни комплекси, които ще получи столицата през следващите години.

2000 година ще завари София нова и обновена, спряла растежа си в рамката на Околовръстния път. А след това накъде? Може би ще се разстеле по южните склонове на Стара планина или ще се разтегли в оста „изток-запад“? Ще пробие Витоша и ще засели южния й скат. Или пък ще рои нови „градове-сателити“?