Пътят на една благочестива хапка

Броени часове остават до онази първа хапка от сладкия хляб на Великден. Тя е благочестива за онези, които я изстрадват 40 дни, но е такава не по-малко и за другите, за които самоизтезанието не е в името на християнската вяра, а заради една друга религия – на кулинарното удоволствие. За мнозина то също е свято. Вярата в тази култура набира все повече поклонници и у нас. Дори сред българите, които нямат много доверие на вкуса, който няма здрава връзка с онзи, с който са били изхранени и отгледани.

Едно местенце в София излиза от традицията на българския козунак. Там яйцата, захарта, млякото, брашното и останалите детайли на рецептите в наследство от майки, баби и комшийки се съчетани с френската кухня. Ливанец, завършил прочутото кулинарно училище Lenôtre, е дошъл у нас с познанията от Париж, за да прави кроасани. И от 20 години насам Хани Таук подобрява своята лична формула за козунак. Освен френско влияние, неговата рецепта съчетава всичко по пътя му от Бешарли, града на Халил Джубран, до София, превърнало го в сладкар. Затова в пекарната му на късата тиха уличка „Черномен“ се усещат и ухания от Изтока, Балканите и Запада.

Козунакът на Хани комбинира френския брьош и българския козунак. Той е наясно, че българите предпочитат сладкиши с повече захар, но решава да предложи вкус с по-умерена сладост. Плънката от фурми балансира между лекота и сладост – съчетание, заради което ценителите на на този козунак стават все повече и предизвиква желание за още дори у мнозина родни кулинари.

Изкуството му е възможно само с качествени продукти. Твърди, че въпреки пълномаслените масло, мляко, сметана, които използва, от неговите произведения не се пълнее – ако се консумират умерено, разбира се.

Хани Таук пристига у нас през 1997 г. и решава да остане – предпочита да живее и работи в среда, която го поддържа здрав, спокоен и щастлив. Ако в Париж ще бъде един от многото, които правят добри кроасани, тук ще бъде единствен. Пленил го вкусът на зеленчуците, сиренето, плодовете, изчезнал в Западна Европа, вкусът на водата – прекрасен дори от чешмата, както и близостта на Витоша – на половин час от центъра на столицата. Природата е неговата слабост, затова често след работа бяга в спокойствието на планината, сред птичия хор, и се връща нов човек. В Париж, за да излезе на подобна разходка, трябва да си вземе отпуск – а тук „отпускът“ му е възможен всяка вечер.

Представяме ви Хани в светая светих на френско-българските козунаци: