Пътят на лозунга „Свобода или смърт“ до мола в Стара Загора

Група „бунтовно“ настроени граждани развя преди няколко дни знаме със сакралното „Свобода или смърт“, докато превземаше… градския мол. В този странно модерен акт се побра целият абсурд на времето, в което свободата се идентифицира с възможност за развлечения, а смъртта е буквално (не метафорично!) от другата страна на везната. Свободата да не бъдем защитени от страховитата болест срещу смъртта, която тя носи. Свободата да не носим сертификат срещу смъртта, която е „приемлива“ алтернатива на един КюАр код. И това, оказа се, е съвсем български феномен.

В патетичните български патриотични речи и писания девизът „Свобода или смърт“, изписван на бунтовни знамена, е наричан „част от българското ДНК, основополагащ фундамент на българското национално съзнание, удивителна проява на българския свободолюбив дух“. Хората, пролели кръвта си за България под знамето с тези думи, са вярвали в лозунга с цялото си сърце, но и на ум не им е минавало да го превръщат в самоцелен повод за национална гордост. Още повече, че по времето на Раковски, който за пръв път го въвежда в български контекст със знамето на Първата българска легия, всички са били наясно, че това не е измислено от българи и не е нещо невиждано дотогава.

Смята се, че за пръв път тази идея, макар и не така лаконично формулирана, се появява в реч на Патрик Хенри от 23 март 1775 г., произнесена по време на Американската война за независимост – точно по времето, когато започва да се формира американската нация. Точната фраза на Хенри е била: „Дайте ми свобода или ми дайте смърт“ (Give me Liberty, or give me Death!). Месеци по-късно девизът, вече в краткия му вид „Свобода или смърт“ се появява и върху знаме на гражданско движение във Вирджиния.

Фразата шества и отпреди това – чува се в арията на Юда Макавейски в едноименната опера на Хендел от 1746 г.

По време на Френската революция прословутият ѝ девиз „Свобода, равенство, братство“ често се е употребявал с продължение – „…или смърт”.

Много по-близо до нас и като време, и като местоположение „Свобода или смърт“ се появява в Гърция, където и до днес е национален девиз. По време на въстанието за независимост през 1821 г. фразата е едновременно боен повик и свещени думи. И до днес деветте бели и сини ивици на гръцкото знаме символизират всяка от деветте срички на „Свобода или смърт“ на гръцки – Ε-λευ-θε-ρί-α ή Θά-να-τος.

От Гърция крилатото изречение се пренася не само у нас, но и в Сърбия, където се изписва върху черно знаме с череп и кости и с допълнение „За краля и родината”.

Този лозунг е толкова силен, краен и вдъхновяващ, че е напълно естествено да проникне в целия свят. Той присъства в текста на националните химни на Уругвай и Чили, бил е част от пропагандната риторика на украинската въстаническа армия на Нестор Махно по време на Гражданската война в Русия, крещели са го младежите по време на Индонезийската национална революция през 40-те години на миналия век. „Ще бъде свобода или ще бъде смърт“ казва водачът на движението на чернокожите през 60-те години в САЩ Малкълм Екс. През 2012 година фразата се възражда в Китай, където студент е арестуван заради тениска с надпис „Дай ми свобода или ми дай смърт!“.

В съседната ни Турция фразата е леко видоизменена като национален девиз: „Независимост или смърт“. „Свобода или смърт“ пък е националната фраза на Чечения. „Живей свободно или умри“ се смята за девиз на щата Ню Хемпшир в САЩ.

В изкуството „Свобода или смърт“ се появява нееднократно. Така се нарича стихотворението на Иван Вазов от 1876 г., което завършва с патетичния финал:

„Но племето славянско, във мъките калено,
омръзна му да тегли туй иго на светът
и бори се юнашки… на бога уверено
и гръмогласно вика: „Свобода или смърт!“

„Свобода или смърт“ е наречен в англоезичния си превод и романът на Никос Казандзакис „Капитан Михалис“ (1953). Има филми, песни, картини с това заглавие.

Фразата, която вдъхновява и издига духа, не разделя, а обединява хората от цял свят. Тя е най-силният израз на разбирането, че свободата е синоним на живота. Че са неотделими едно от друго и са върховна ценност – и свободата, и животът. И че трябва да бъдат пазени едновременно, защото избор между двете е невъзможен.