Целият водовъртеж от човешки емоции е събран в емблематичния сборник с разкази „Пътят на любовта“ на Алис Мънро. Колекцията, която излиза за първи път на български (прев. Василена Мирчева, изд. „Кръг“), е знакова за творчеството на лауреатката на Нобелова награда за литература, която почина само преди четири месеца – единайсетте разказа в нея, допълнени с послеслов от редакторката на превода, са представителни за работата на Мънро и в най-чист вид демонстрират защо е приемана като един от най-големите майстори на късия разказ в съвременната литература.
Сборникът „Пътят на любовта“ е публикуван за първи път през 1986 г. Той е сред по-ранните колекции с разкази на канадската писателка, но съдържа някои от най-ярките ù и популярни текстове. В тези непознати за българския читател единайсет истории срещаме родители в безмълвен ужас, че рожбата им се дави; дъщеря, затъваща в болезненото минало след смъртта на майка си; зрял похотливец, повел приятелката си на гости на бившата си жена, само за да открие неочакваната си близост с нея… Човешки сюжети, в които всеки читател може не просто да се припознае, но и в пълна степен да съпреживее и изпита емоциите на героите.
„Пътят на любовта“ е водеща причина писателката да получи Нобеловата награда за литература през 2013 г. В своята обосновка Шведската академия изтъква важността на местното и индивидуалното в прозата ù, антропологическата прецизност, с която тя описва един уж познат и привидно спокоен ежедневен бит в любимата си провинция, както и нейните специфични разказвачески техники, минималистичния ù стил и способността ù да прескача и покрива огромни периоди от време в историята. Тъкмо тези качества, заради които Мънро се радва на световна слава, откриваме в най-чиста форма в „Пътят на любовта“.
Предлагаме ви да прочетете откъс от сборника, предоставен от изд. „Кръг“.
Трусове
Двамата мъртъвци бяха на около шейсетина години. Бяха високи, добре сложени и с по няколко килограма отгоре. Той беше сивокос, с квадратно, някак плоско лице. Заради широкия си нос не изглеждаше докрай представителен и привлекателен. Нейната коса беше руса, сребристорусо, което не изглежда изкуствено – макар да знаеш, че няма как да е естествено – просто защото твърде много жени на тази възраст го имат. В деня след Коледа, когато двамата се бяха отбили да изпият по питие с Пег и Робърт, тя носеше светлосива рокля на тънки блестящи райета, сив чорапогащник и сиви обувки. Пиеше джин с тоник. Той беше с кафяви панталони и кремав пуловер и пиеше уиски с вода. Наскоро се бяха върнали от пътуване из Мексико. Той пробвал скокове с парашут там. Тя не пожелала. Ходили да видят някакво място в Юкатан – приличало на кладенец, – където някога уж хвърляли девици с надеждата за обилна реколта.
– Всъщност това е убеждение от деветнайсети век – отбеляза тя. – Чак в деветнайсети век се появява това фиксиране върху девствеността. Вероятно са хвърляли хора безразборно. Момичета, мъже, старци – изобщо, когото са успеели да докопат. Да не си девствен, едва ли е било гаранция за безопасност!
В другия край на стаята двамата синове на Пег – по-големият, Клейтън, който беше девствен, и по-малкият, Кевин, който не беше, – наблюдаваха оживено говорещата сребристоруса жена с неприветливи, отегчени изражения.
Беше споменала, че е работила като гимназиална учителка по английски. По-късно Клейтън отбеляза, че познавал този тип жени.
Робърт и Пег бяха женени от почти пет години. Преди това Робърт не се беше женил, но Пег се беше омъжила за пръв път на осемнайсет. Двамата ù синове се родили, докато тя и съпругът ù живеели във ферма с родителите му. Съпругът ù карал камиони с добитък до кланиците „Уилям Дейвис“ в Торонто. После взел да поема и други маршрути, все по-надалеч и по-надалеч. Тогава Пег и момчетата се преместили в Гилмор и тя си намерила работа в магазина на семейство Кайпър, наречен „Гилмор Аркейд“. Съпругът ù се озовал в Арктика, където карал камиони до петролните платформи през замръзналото море Бофорт. Двамата се развели.
Семейството на Робърт притежаваше „Гилмор Аркейд“, но никога не беше живяло в Гилмор. Майка му и сестрите му смятаха, че не можеш да оцелееш и седмица на такова място. Бащата на Робърт беше купил въпросния магазин и два други в близките градове малко след Втората световна война. Наемаше местни управители и идваше от Торонто няколко пъти годишно, за да нагледа как вървят нещата.
Робърт доста дълго не проявяваше интерес към различните бизнеси на баща си. Взе диплома по строително инженерство и обмисляше да замине да работи в някоя изостанала държава. Намери си работа в Перу, пътува из Южна Америка, после остави за известно време инженерството, за да поработи в ранчо в Британска Колумбия. Когато баща му се разболя, трябваше да се върне в Торонто. Работеше в провинциалното управление на магистралите на инженерна позиция, която не беше твърде подходяща за човек на неговата възраст. Мислеше да изкара изпити за учител и може би да замине на север, за да преподава на индианци, променяйки напълно живота си, след като баща му си отиде. По онова време наближаваше четиресетте и изживяваше третата си голяма афера с омъжена жена.
От време на време Робърт ходеше до Гилмор и другите градове, за да наглежда магазините. Веднъж взе със себе си Лий, третата си – и както се оказа, последна, – омъжена жена. Тя носеше храна за пикник, пиеше „Пимс“* в колата и гледаше на цялото пътуване като на забавна екскурзия, излет в страната на селяндурите. Беше си представяла, че ще правят любов насред някое поле, и се ядоса, когато откри, че те до едно са пълни с добитък или остри царевични стърнища.
Бащата на Робърт почина и Робърт наистина промени живота си, но вместо да стане учител и да хване дивото, се премести да живее в Гилмор, за да управлява магазините. Ожени се за Пег.
Пълна случайност беше, че тъкмо Пег ги откри.
В неделя вечерта жената от фермата, от която семейство Кайпър вземаха яйцата за магазина, почука на вратата.
– Надявам се да нямаш нищо против, че ги нося тази вечер вместо утре сутринта – каза тя. – Трябва да закарам снаха ми до Кичънър на ултразвук. Донесох и яйцата на Уибълсови, но те май не са си вкъщи. Може ли да ги оставя при теб? Утре сутрин трябва да тръгнем много рано. Снаха ми щеше да иде сама, но не се чувства добре. Почти в петия месец е, а не спира да повръща. Кажи им, че може да ми платят другия път.
– Няма проблем – каза Робърт. – Няма никакъв проблем. Просто ще минем през тях утре сутринта. Никакъв проблем.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение