Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Павел Васев: Митовски не се отчете за средствата, получени от НФЦ

Кризата в театъра е заради липсата на едни 11 млн. лв., извоювани с въвеждането на Реформата в сценичните изкуства, твърди бившият директор на Народния и настоящ и.д. директор на Националния филмов център

„Всички кинематографисти добре знаят недъзите - както на Закона за филмовата индустрия, така и на устройствения правилник на НФЦ, по който работим. И за мен голяма въпросителна е защо от 2008 г. досега това не е коригирано“, казва Павел Васев. Снимки: Румен Добрев - Павел Васев: Митовски не се отчете за средствата, получени от НФЦ

„Всички кинематографисти добре знаят недъзите - както на Закона за филмовата индустрия, така и на устройствения правилник на НФЦ, по който работим. И за мен голяма въпросителна е защо от 2008 г. досега това не е коригирано“, казва Павел Васев. Снимки: Румен Добрев

– Издавано ли е досега такова постановление за някого?

– Не, нямало е и ще обясня защо. Подготвили сме списък с нередовните контрагенти на НФЦ – на всички, които са в някакво просрочие или са нередовни, са им изпратени предизвестия. На някои са пратени и нотариални покани. Освен това съм поискал от министъра на културата да посочи кое лице ще подписва занапред наказателните постановления. А те могат до 3 години да прекратят достъпа на съответния продуцент въобще до конкурси, до дейността на НФЦ. Давност няма. При неизпълнение на съответните договори ще се завеждат дела.

„Камера“ срещу НФЦ. И обратно

– Колко души са в този списък, ако не е тайна?

– Закачен е отвън на таблото, може да го видите, това е публичен списък. В НФЦ няма и ред, който да не бъде публикуван. Освен това за тези неща съм информирал Националния съвет за кино, Министерството на културата, водим непрекъснато преписки.

Тук има един елемент, с който трябва да сме наясно – Националният филмов център не е ревизор, не е и съдник. Той е само функция на държавата. Тези неща се пренасят в съда, към ревизорите – тогава, когато се намери такъв аргумент. Откакто аз съм тук, имаме пет или шест филми, на които се извършва ревизия. Има и дела, които са заведени.

– Срещу кого?

– Срещу нас от „Камера“. НФЦ не може да се произнася за това кой е крив, кой – прав. Ние казваме кой не спазва сключените с нас договори. На „Камера“ първо сме изпратили писма. Второ – обявили сме в списъка техни проекти, на които не даваме ход, защото има такъв член в закона. Ние за всяко плащане искаме сведение от НАП. В закона е записано – „просрочие спрямо НФЦ или държавата“. НАП ни дава сведение за всяка фирма и преди всеки транш ние получаваме справка от тях.

– Димитър Митовски може ли да снима филми с държавна субсидия при положение, че дължи 6 милиона на „Булбанк“?

– Той не снима нищо към нас. А „Булбанк“ е частна организация. Ако е изплатил всичко към Националната агенция по приходите, ако е редовен спрямо Националния филмов център, може да получава средства.

– Г-н Васев, вие вероятно сте наясно с факта, разкрит и от „Площад Славейков“, че „Камера“ дължи  хонорари на много актьори, оператори, режисьори, асистенти… за сериалите „Революция Z“ и „Фамилията“?

– Бил съм на среща с ръководството на БНТ. И Вяра Анкова, както и юристката на БНТ, казаха, че при тях не е постъпило дори едно писмо от който и да било за това, че по сериали, свързани с „Камера“ има неизплатени хонорари. При тях имало отчети, депозирани от страна на „Камера“, в които пише, че всичко е изплатено.

Впрочем, Димитър Гочев заведе четири дела в Административния съд – оспорва моите заповеди, с които съм спрял субсидиите за четири техни филмови проекта.

– С какъв мотив сте спрели субсидиите им?

– Заради неизпълнени договори на проектите „Червено злато“, „Люси“, „Салтомортале“ и „Бодливото свинче“. След като минат на Художествена комисия и на Финансовата комисия, за да тръгнат да работят филмовите проекти и да започнат да получават държавна помощ, трябва да се сключат договори. В тези договори има срокове, задължения на едната страна, задължения на другата страна, предаване на филма и прочие. За тези четири филма всички срокове и договори са отдавна просрочени. И няма никакво изпълнение от страна на „Камера“ ООД. При мен дойде Митовски, разговаряхме. Обясних му какво може да се направи за всеки един филм поотделно.

Първото нещо, с което се заеха, беше „Люси“. Задачата беше филмът да бъде прехвърлен на друг продуцент. Те трябваше да ни дадат отчет за средствата, които са изразходвали от НФЦ дотук. А и продуцентът, който те предлагат да поеме филма по-нататък, трябва да се съгласи с тези разходи, да направим двустранен или тристранен договор, договорът с „Камера“ да се прекрати и да се сключи нов, за да тръгне по-нататък завършването на филма. Отчетът, който донесоха обаче, беше без заверка от експерт-счетоводител. И ние не го приехме. Поради което положението остана висящо и едно след друго нещата ще отидат изискване на дължимите суми.

– В какъв размер са сумите, които искате да ви върнат?

– За всеки филм е различно. Най-голяма е сумата за „Люси“ – 502 хиляди лева.

– И ще им ги поискате?

– Задължително, как…

– Каква е процедурата, ако не ги дадат?

– Какво значи ако не ги дадат? Завеждаме дело. Съдебната система, ако прецени, че сме прави, трябва да издаде решение в полза на НФЦ – следва формула за събирането на тези средства.

– Кои други продуценти трябва да връщат пари на НФЦ?

– Общият размер на дължимите суми е 1 515 000 лв. „Камера“ дължи 902 хил. лв. Някъде около 35 филмови продукции са с нередовни документи. На останалите продуценти също са пратени съответните писма. Примерно има два филма на Евгений Михайлов, които на всичкото отгоре са готови, показвани са, но не са отчетени (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА). Има и ред други…, но няма норма в Закона и правилника – освен с това наказателно постановление. Именно това трябва да се развие в Закона и в устройствения правилник.

Генезисът на кризата в театъра

– Г-н Васев, да минем в една друга област, в която сте специалист – театъра. Как ще коментирате начина, по който Министерството на културата реши да излезе от кризата в сценичните изкуства?

– Първо, знаете ли какъв е генезисът на кризата? Ще припомня. През 2013 г., когато започна да се съставя бюджетът за 2014 г., група театрални директори поискахме среща с тогавашния министър Петър Стоянович. Пред него заявихме, че проектобюджетът за 2014 г. е по-малък с 11 милиона лева и това са същите онези 11 милиона лева, които бяха извоювани за сферата на сценичните изкуства.

– Същите пари, чиято липса вече втора година предизвикват сътресения в сценичните изкуства?

– Не мога да кажа точно каква беше причината за кризата във втората половина на 2013 г., тъй като средства имаше, но разплащането им се забави с три месеца. Ние практически получихме парите за 2013 г. на 19 декември, но трябваше до 22 декември всичките да ги изхарчим, иначе парите трябваше да се върнат обратно в републиканския бюджет.

По-големият проблем на 2013 г. беше с практическото намаляване на средствата за сценични изкуства с тези 11 милиона лева за 2014 г. Сега това се повтаря. От 2014 г. проблемът се пренесе в 2015-а. В момента, в който станаха промените в Закона за закрила на културата, повишеният брой на зрителите в опери, театри, оперети и прочие изискваше едно по-високо заплащане. То липсваше през 2014 г., липсва и в момента.

По-големият проблем на 2013 г. беше с практическото намаляване на средствата за сценични изкуства с тези 11 милиона лева за 2014 г. Сега това се повтаря.

Големият проблем на 2013 г. беше с практическото намаляване на средствата за сценични изкуства с тези 11 милиона лева за 2014 г. Сега това се повтаря.

И сега връщането към едни стари принципи, към едни стари мерки и теглилки, води до задаването на редица неудобни въпроси. Макар че моята теза е проста – след като може един театър, след като могат пет театъра, след като могат две опери, след като могат три оркестъра, каква е причината другите да не могат?

Частни театри на държавна издръжка

– Някои мениджъри в сценичните изкуства явно не се справят…

– Сложно е, когато директорите са артисти – защото гледат да играят. Когато пък са режисьори – гледат да поставят. Там, където има режисьори директори – пребройте им постановките, да видите, че половината от репертоара е техният персонален репертоар. Така това стават частни театри на съответните директори, но на държавна издръжка.

Фоби

Предишна страница 1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах